/Поглед.инфо/ Русия няма да бъде наистина суверенна, докато няма своя идеология, своя Държавна идея.

Суверенитетът в съвременния свят се състои от много части и Русия притежава някои от тях. Преди всичко това е ядреното оръжие, Военно-промишленият комплекс като цяло, енергийните ресурси, територията, икономическия потенциал и може би най-важното! - политическата воля към независимост. В Русия на Путин всичко това горе-долу, но го има. Именно затова Западът мрази Путин. Второстепенно е дали е жесток или не във вътрешната политика, дали е висока или ниска корупцията в неговата държава. Ако Путин не укрепваше руския суверенитет, а напротив - разлагаше страната още повече и повече, както при Горбачов и Елцин - никой нямаше да му предяви никакви претенции. Дори разстрелването от Елцин на собствения парламент от танковете никак не огорчи Запада. Защото Елцин и неговият режим отслабват Русия, докато режимът на Путин я укрепва.

Но Русия днес няма пълноценен суверенитет. Работата е там, че съвременният Запад не е просто културно, цивилизационно, технологично, икономическо или геополитическо явление. Това е идеология, при това напълно конкретна. Западът е либерализъм. Либералната идеология преминава процес на установяване от края на XVIII век и служи за опора на Британската империя. По-късно либерализмът се разпространява по другите европейски страни и по колониите, а също така в постколониалните режими. Либерализмът е идеология на една от трите основни сили, сблъскали се по време на Втората световна война (либерализъм, комунизъм и фашизъм). След победата над фашизма либерализмът дели своето влияние в световен мащаб с комунизма, което е и идеологическата основа на Студената война. А когато СССР и съветският блок окончателно рухват, именно либерализмът остава единствената идеология, която повече няма системни опоненти. Но и без идеологически противници либерализмът остава това, каквото е от самото начало - политическа идеология, утвърждаваща едни тези и аксиоми, както при всяка идеология взети от никъде и в това отношение идеологиите са подобни на религията и отхвърлят другите.

През 90-те години именно либерализмът по подразбиране заема мястото на върховна идеология и в Русия. Авторите на конституцията от 1993 година са убедени либерали и напълно копират текста ѝ от западните аналози (затова и миналата година трябваше да изменим това-онова в нея). Дори отказът от държавна идеология в член 13 от Конституцията е уловка - никаква идеология, освен тази, което съществува по подразбиране, тоест либералната. Нали именно по либералните мерки е написана цялата Конституция - от тук и правата на човека, представителната демокрация, частната собственост, гражданското общество и правовата държава. Всичко това са не само подразбиращи се принципи, а елементи от либералния мироглед.

От 90-те години на ХХ век Русия става част от либералния свят и остава в него и досега. Затова и тя идеологически не е суверенна. Критериите на политическата коректност не се определят в нея, а извън пределите ѝ, на основата на неруски, а западен политически път. В края на краищата пазарната икономика, секуларизмът и либералната демокрация следствия от прилагането на една напълно конкретна идеология към политическата практика.

Останал сам през 90-те години на ХХ век, либерализмът разкри своите тоталитарни черти. По-рано на фона на комунизма и фашизма - либералите изглеждаха като защитници на свободата. Отчасти е така. Но когато по-откровено тоталитарните режими изчезват, самият либерализъм показва своята по-рано не толкова очевидна страна. Сега принципите на индивидуализма, на джендърната политика, ЛГБТ+, защитата на малцинствата, космополитизма, а също екологията и постхуманизма ставата основи за строго налагана система от ценности. Първоначално либералите наказват за отклоняването от тези норми с публично осъждане (политическа коректност), но постепенно гей-браковете и другите аналогични норми бяха въведени в правните нормативи и станаха част от правната система. Всички, които не са съгласни с либералите, се оказват извън закона. Но това е именно основна черта на тоталитарните режими. При това също като в класическия тоталитаризъм либералите се надпреварват помежду си, кой измежду тях е по-либерален, осъждайки противниците си, че те са недостатъчно либерални (“прогресивни”). Така либерализмът от старата школа на Тръмп и неговите привърженици се оказва вече неприемлив и попада в списъка на не просто неполитически коректните идеологии, но придобива криминални черти, бидейки поставен в една редица с победените идеологии - така тръмпизмът става синоним на фашизма.

Путин от самото начало на управлението си започва да извежда Русия изпод влиянието на Запада и неговите глобалистки структури. С всяка изминала крачка Русия става все по-независима и суверенна. Тя не само прекрати разпадането, започнало при Горбачов и продължило при Елцин, но започва да разширява своите територии (което нагледно се вижда в завръщането на Крим, а и другаде). И предвид, че курсът на Русия става все по-самостоятелен, се засилва и натискът срещу нея от страна на Запада. При това самият Путин и лоялните му сили в Русия са подлагани на систематична демонизация и криминализация. В очите на либералите отношенията с Русия придобиват все по-изразен идеологически характер. Подкрепата от Путин на консервативните ценности, в това число и закрепването им в Конституцията, окончателно го прави в очите на Запада враг на либерализма. Друг враг е мощният икономически национал-комунистически Китай. Но в случая с Китай наличието на нелиберална идеология (впрочем, съчетана с много либерални елементи в икономиката) е очевидно. Москва продължи, както и се струваше, да играе според правилата на либералите, макар и Западът да не признава това. Именно затова около Путин се запазват либералите от 90-те години. Никъде не е изчезвало финансираното от държавата крайнолиберално радио “Ехото на Москва”. Спокойно продължават да си работят многочислените либерални медии, както признатите за чуждестранни агенти, така и непризнати. По-голямата част от политическия и икономически елит, с изключение на силите за сигурност, също остават либерали и си мечтаят как, когато Путин си тръгне, ще върнат Крим и отново ще се влеят в глобалния свят, получавайки в замяна на предателството място в интернационалния либерален елит. Така стана през 90-те години и всеки момент може да се повтори.

Докато Путин е на власт, това, разбира се, няма да се случи. При него Русия премина критичната черта, когато за пълноценното укрепване на суверенитета трябва еднозначно да се утвърди собствената суверенна идеология. Тя естествено не може да бъде либерална. Или либерализъм (тоест в края на краищата хегемония на Запада и Световно правителство), или суверенитет. Тук има ясно или-или. Но не е възможно и завръщането към комунизма, а още повече към национализма в полиетничното и многорелигиозно руско общество.

В суверенната идеология естествено може да се вложат основните принципи на наследството на Империята (при тава и на Византийската, и тази на Чингис хан) в съчетание със защитата на духа, традицията и идентичността. Такава нова Империя може да бъде народна, социална и евразийска, тоест открита към интеграция.

Вече е невъзможно да се действа в операционната среда на либерализма. В многополюсния свят субект е единствено този, който притежава собствена устойчива и силна идеология. Това е най-важният компонент на суверенитета.

Именно тази цел стои пред Путин и Кремъл, когато изпълняват ежедневни и чисто технически задачи, такива като предизборната суета (при пълното безсилие и безсмисления, при това строго контролиран - а това е много добре! - Парламент).

Без Държавна идея Русия повече няма да устои.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели