/Поглед.инфо/ Москва ще отговори с „двойна опозиция“ на разполагането на ракети със среден обсег от САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион. Разполагането ще бъде първото след оттеглянето на САЩ от Договора за ракетитег със среден и малък обсег (ДРСМО). Досега Русия поддържа мораториум върху разполагането на ракети, но действията на САЩ в Азия, предупреждават експертите, ще бъдат началото на неконтролираното разполагане на тези ракети по света.

Руският заместник външен министър Сергей Рябков обяви намерението на Съединените щати да разположат ракети със среден и по-малък обсег в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) до края на годината. Това отношение на САЩ, подчерта дипломатът, може да е необратимо, тъй като американците искат „да придобият такъв потенциал и да го използват в рамките на концепцията за така нареченото двойно възпиране“.

Рябков допусна на Русия да преразгледа обявения по-рано мораториум върху разполагането на ракети със среден и по-малък обсег. Заместник-министърът обаче изрази желанието всичко да „мине без допълнително натрупване на капацитет“, който според него САЩ упорито са създавали през последните години. В противен случай Москва ще отговори с „двойно противодействие“.

На въпрос дали появата на такива системи на САЩ на тяхна територия на остров Гуам ще бъде причина Русия да преразгледа едностранния си мораториум върху разполагането на ракети със среден и малък обсег, Рябков отговори утвърдително: „Разбира се, разбира се“.

Според анализаторите вероятното разполагане от страна на Вашингтон на наземни пускови установки за ракети със среден обсег в Азиатско-тихоокеанския регион е „предупреждение“ към Пекин да не започва военен конфликт с Тайван. Тази седмица стана известно за подобни планове на САЩ. Разглежданите варианти включват наземни версии на ракетата “Стандарт-6” (СМ-6) и крилатата ракета “Томахоук”. Далечината на полета на ракетите варира от 500 до 2700 километра.

Според много експерти ракетите ще бъдат разположени в Гуам, който се е превърнал в стратегически важна локация за военните операции на САЩ в западната част на Тихия океан и се намира на 3000 км от континентален Китай и на 2700 хил. км от Тайван. Това ще позволи на САЩ бързо да прехвърлят ракетни единици на съюзниците на Вашингтон, което създава рискове не само за Китай, но и за Русия.

История на договора

Разполагането на ракети може да бъде първото след изтичането на ДРСМО през август 2019 г. Документът, подписан от СССР и САЩ през 1987 г., забранява на двете страни да произвеждат, използват и съхраняват наземни балистични и крилати ракети със среден (от 1000. до 5500. км) и по-малък (от 500 до 1000 км) обсег и се прилага за ракети с конвенционални и ядрени заряди.

До 1991 г. съветските балистични ракети със среден обсег ( от типа "Пионер", Р-12, Р-14 (съгласно класификациите на САЩ и НАТО съответно СС-20, СС-4 и СС-5), наземни крилати ракети РК-55, балистични ракети с по-малък обсег – ОТР-22 и OТР-23 „Ока”. В Съединените щати подлежаха на елиминиране ракетите “Пършинг-2”, БГМ-109Г и ракетите с малък обсег “Пършинг-1A”.

През пролетта на 1991 г. споразумението е напълно изпълнено. Съветската страна ликвидира 1752 балистични и крилати ракети с наземно базиране, САЩ - 859. През февруари 2019 г. САЩ обявиха спирането на договора, а през август същата година официално се оттеглиха от него. Формалната причина бяха обвиненията срещу Русия през 2014 г., че крилатата ракета 9М729, поставена в оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М“, уж нарушава разпоредбите на ДРСМО

По-късно към тези обвинения се присъединиха и други страни от НАТО, но бяха отхвърлени. Москва заяви, че ракетата не противоречи на разпоредбите на договора, тъй като нейният обсег не надвишава 500 км. Освен това Русия контраобвини САЩ за наземното разполагане на универсални пускови установки МК-41 като част от комплексите “Иджис Ашор” в Румъния, които могат да използват ракети “Томахоук”.

Москва също обяви огледален отговор и спря участието си в споразумението след Вашингтон. Както каза президентът Владимир Путин, руските ракети със среден и по-малък обсег няма да бъдат разположени в определени региони на света, докато Съединените щати не разположат там подобни оръжия. Той възложи на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната да следят внимателно ситуацията и своевременно да изготвят предложения за реакция при протичащи събития. И изглежда, че сега е точно такъв момент.

Рискове за Русия

„Всички ракети, които, ако бъдат прехвърлени, могат да достигнат нашата територия, представляват заплаха за Русия. Но преди всичко американските ракети в Гуам заплашват Китай и КНДР. Самият факт на милитаризация на региона е лоша новина. Надпреварата във въоръжаването само ще се засили“, казва Вадим Козюлин, ръководител на отдел към Дипломатическата академия на МВнР.

Козюлин също така обясни, че ако американските ракети се появят в Азиатско-тихоокеанския регион, руската военна инфраструктура и отбранителна индустрия в Далечния изток, където се произвеждат подводници и изтребители “Сухой” и са разположени стратегически важни предприятия, ще бъдат застрашени.

Събеседникът смята, че е преждевременно да се говори за разполагането на Русия на ракети със среден и по-малък обсег както в Европа, така и в Азия, „но нищо не може да се изключи - американците последователно се отказват от постигнатите по-рано споразумения“. „Въпросът за разполагането на ракети ще засегне не само Русия и САЩ, но и европейците, защото отговорът на Русия на действията на американците в случай на конфликт ще създаде заплаха за европейската територия“, смята експертът.

Козюлин предупреждава, че руските ракети ще могат да поразят всеки европейски град. Американските ракети от Европа обаче са способни да поразяват и цели в Русия „чак до Урал“. „Цяла Европа ще бъде атакувана, но преди всичко тези градове, където могат да се появят американски ракетни установки и складови бази“, казва Козюлин.

„САЩ не са поели никакъв ангажимент да не разполагат ракети със среден и малък обсег в Европа. Тези планове остават за Съединените щати. В момента се обсъждат възможностите за разполагане на американския мобилен ракетен комплекс със среден обсег “Тайфун”, който може да използва многоцелеви ракети “Томахоук” и СМ-6. Първите батерии “Тайфун” вече се създават“, отбелязва Василий Кашин, директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към ВШИ.

В същото време експертът е съгласен, че именно Азия, а не Европа е основната посока, в която САЩ ще разположат своите ракети. „Заради Азия Съединените щати се оттеглиха от ДРСМО. По-конкретно от Гуам американските ракети няма да могат да достигнат континентален Китай, да не говорим за територията на Русия. Гуам е нещо като междинна точка, откъдето могат да се прехвърлят ракети в една или друга част на Азиатско-Тихоокеанския регион“, обясни Кашин.

Той е уверен, че Русия наистина може да преразгледа обявения по-рано мораториум върху разполагането на ракети със среден и къс обсег. „Ако американците разположат такива ракети в определен регион, тогава и ние можем. Още през 2019 г. президентът даде съответните указания. САЩ, като разполагат своите ракети в Азия, ни дават пълното право да разполагаме такива ракети в Азиатско-Тихоокеанския регион“, каза източникът.

Балтийска заплаха

Има обаче мнение, че няма смисъл САЩ да разполагат ракети със среден и по-малък обсег в Европа, тъй като тази задача се решава от крилати ракети “Томахоук” с морско базиране с обсег на полет до 1600 км., както и най-новите авиационни крилати ракети с обсег на полет до 900 километра. Изстрелването им е възможно например от Балтийско море.

„Следователно разполагането на американски наземни ракети в Европа няма да направи много, когато става въпрос за конвенционални оръжия. Ако американците решат да разположат ядрени ракети, това ще бъде много сериозна стъпка. Ситуацията ще стане съвсем различна. Но засега такива намерения не се забелязват, дори на Гуам американците няма да разполагат ракети с ядрени бойни глави“, отбелязва Михаил Александров, водещ експерт в Центъра за военно-политически изследвания на МГИМО, доктор по политология.

Кашин е съгласен, че една подводна ракетна атака в Северно море няма да се различава много от наземните ракетни атаки от Централна Европа. „Хиперзвуковите оръжия с още по-високи скорости се приближават; сегашните изчисления на времето за полет губят значение. Но има заплаха от разполагане на прецизни ударни ракети с по-малък обсег в балтийските държави. Финландия вече ги закупи. Ако не решим проблема с Украйна, тогава тези ракети ще се появят и там. А това е пряка заплаха за Москва и други големи градове в централната част на Русия“, предупреждава събеседникът. В същото време наземните системи имат редица предимства пред морските и въздушните, допълва Кашин. Корабите и подводниците имат ограничени боеприпаси (с изключение на подводниците от клас “Охайо”) и са по-трудни за презареждане. Освен това военноморските бази и бомбардировъчните летища се наблюдават със сателит и, както показва опитът на Украйна, предупрежденията за ракетни удари се появяват предварително.

„Наземните ракетни системи са добри, защото са по-евтини и все още не се проследяват надеждно от космически спътници. Затова техните внезапни атаки са много по-опасни, както виждаме на примера с Украйна“, обясни източникът.

По-нататъшната съдба на ДРСМО

Експертите също твърдят, че запазването на ДРСМО днес би било в интерес на Русия. „Когато беше сключен договорът, нашите войски бяха разположени в Централна Европа. И когато направихме размяна с ракети със среден и по-малък обсег, това ни устройваше за този период“, обясни Александров.

Но сега ситуацията е друга - Русия няма такава конвенционална армия като СССР и Варшавския договор. „Ако избухне война с НАТО, за нас ще бъде по-изгодно да използваме ядрени оръжия в ранните етапи на конфликта, за да разбием цялата им военна инфраструктура за половин час. Русия има такава възможност благодарение на ядрените „Циркони“, „Кинжал“ и „Искандери“, смята докторът на политическите науки.

Козюлин казва, че Москва първоначално е била по-заинтересована от ДРСМО отколкото Вашингтон. „Говорим за заплахите, които възникват на евразийския континент. Съединените щати вече са в прицела на нашите междуконтинентални стратегически ракети. А ДРСМО е предназначен за бойни действия на театъра на Евразийския континент“, обясни експертът.

„Този проблем има няколко аспекта. Първо, ракетите от Европа теоретично държаха под прицел основната територия на СССР, която в отговор можеше да порази цели в Съединените щати само с ракети “Пионер” със среден обсег на действие с ядрени глави от Чукотка. Но СССР намали повече ракети от САЩ. Освен това американците запазиха ракетите с морско и наземно базиране, в които имаха превъзходство. Следователно валидността на ДРСМО все още е силно противоречива тема“, подчертава Кашин.

Той също така посочва, че много са се променили от края на 80-те години. „Когато беше сключен договорът от 1987 г., ракетите със среден обсег бяха почти изключително ядрени оръжия. Имаха висока цена и ниска точност. Сега в арсеналите на много страни се появи колосална гама от най-разнообразни и доста евтини за производство високопрецизни ракети със среден обсег“, обясни Кашин.

За китайците това е почти основният компонент на цялата им военна мощ; огромен напредък в развитието на тези оръжия се наблюдава в Индия, Южна и Северна Корея, Япония, Иран, Пакистан и дори Тайван.

„Вероятно можем да се споразумеем за някои граници, където тези ракети могат да бъдат разположени, но самото им производство ще се увеличи. Тъй като тези комплекси са мобилни, ще бъде трудно да се следи тяхното разположение. Най-вероятно ще видим значително разпространение на тези оръжия и най-много ще можем да имаме много ограничени споразумения с американците. Но е важно да се отбележи, че първата стъпка към разполагането на ракети и нова надпревара във въоръжаването ще бъде направена от Съединените щати“, заключва Кашин.

Превод: В. Сергеев