/Поглед.инфо/ Тази седмица руското правителство реши да увеличи експортното мито върху скрап от черни метали от 70 на 100 евро за тон. Новата ставка ще влезе в сила от 1 януари 2022 г. и е ако не заградителна, то много близо до това ниво.

Интересното е, че идеята за допълнително ограничаване на износа на метален скрап се появи през есента почти едновременно в Русия и Европейския съюз. Но руската бюрокрация се оказа по-бърза в изпълнението. Но няма съмнение, че и ЕС в крайна сметка ще предприеме подобна стъпка. Защото скрапът от черни метали става все по-търсена и оскъдна суровина. И за него се води сериозна борба на световния пазар.

Кой се нуждае от скрап и защо - и защо изведнъж се стигна до такава битка за него?

Като начало, 95% или повече, тоест почти напълно, работата на електрическите стоманени съоръжения зависи от скрапа. За информация: според “Световната стоманена асоциация” през 2020 г. делът на електрометалургията в Турция е бил 69%, в Европа - 42%, в Русия - 32%, в Украйна - 5,5%.

За други методи на производство на стомана скрапът е по-малко важен, но все пак е необходим. Ако при електрическия метод на топене на стомана са необходими 1,1 тона скрап, за да се получи един тон краен продукт, то при мартеновото топене са необходими 0,4-0,5 тона, а за топене на конвертор - 0,2-0,25 тона.

Освен това, рециклирането на метали е просто по-евтино от многобройните процедури, които се преминават от добив на руда до топене на стомана.

Плюс това в края на миналата - първата половина на тази година имаше неистово (3-4 пъти) покачване на цените на желязната руда. По-специално, поради рязкото намаляване на производството му в Бразилия поради последиците от пандемията и бързото възстановяване на китайската икономика. Това само по себе си принуди металурзите да обърнат по-голямо внимание на металния скрап, въпреки че това повиши и цените му.

Е, накъде да отидем от борбата с въглерода, необходимостта да се постигне "въглероден неутралитет" и прочее. Рециклирането на скрап, разбира се, намалява емисиите на CO2 и други свързани въглеродни съединения. И то до значителните 60%. Така че използването на скрап е ключов фактор за намаляване на въглеродните емисии. Това в светлината на предстоящото въвеждане на въглероден данък от Европа (а след това, може би, и от целия колективен Запад) става по-важно – екологията си е екология, а парите обичат сметката.

Заместник-министърът на икономическото развитие на Русия Владимир Иличев каза за увеличението на експортното мито: „Мярката се предприема за осигуряване на вътрешния пазар със суровини за производство на стомана и за задържане на цените. В същото време за нас е важно да не навреди на рентабилността на износителите и да намали заетостта при доставката на скрап. Ако динамиката се промени в края на декември, нека се върнем към въпроса за ставката на митото върху скрап.“

През ноември цената на един тон скрап от черни метали на руския пазар нарасна до 29,5 хиляди рубли, тоест до 400 долара. На пазара на Турция, най-големият вносител на руски (и между другото, европейски също) метален скрап, цените се повишиха до 500 долара за тон. Всъщност митото от 100 евро в повечето случаи ще направи доставката на скрап на местните металурзи по-икономически оправдана. Въпреки че, разбира се, „скрапова индустрия“ са недоволни от това решение.

Европейският съюз поема по различен път в ограничаването на износа на метален скрап. Европейската комисия представи проектодокумент, регулиращ, наред с други неща, износа на черни метали - Регламенти за превоз на отпадъци. И въпреки че европейските металурзи призоваха за пълна забрана на износа на скрап, наблягайки на ефекта от намаляването на емисиите на CO2 в този случай, ЕК засега реши само строго да ограничи износа за страни извън ОИСР и да си даде допълнителни правомощия.

За да получат право на закупуване на европейски скрап, страните извън ОИСР ще трябва да изготвят официална молба до ЕК с обосновка за необходимостта от закупуване на скрап и посочване на възможностите за неговата преработка. ЕК ще получи и правото да забрани износа, ако има подозрения (!), че може да навреди на здравето и живота на хората. Тоест за страните извън ОИСР се въвежда ръчен режим от най-големия износител на скрап, който представлява 25% от световния пазар.

Една четвърт от целия европейски износ отива за такива страни. Сред основните играчи са Индия, Пакистан, Египет, Малайзия, Индонезия, Китай и Русия и те ще бъдат обект на ограничения. Предвид това обстоятелство, решението на руското правителство е още по-навременно. Между другото, Турция, която е най-големият вносител на скрап от ЕС, е член на ОИСР.

Въпреки това ЕК има правомощия да контролира обемите на износ дори за страните от ОИСР. И ако обемът на износа "нарасне рязко" и "може да навреди на околната среда или здравето на обществото", ЕК може да реши да спре износа и за тях. В същото време документът не дефинира какво е "рязък растеж". Тоест отново се въвежда ръчен режим - само малко по-мек.

Очаква се приемането на документа да доведе до намаляване на износа на скрап от ЕС с 5-6 милиона тона годишно, което е 5-6% от световния пазар. Между другото, през 2020 г. Русия е изнесла 4 милиона тона скрап от закупените 26,4 милиона тона.

На фона на глобалната борба за дефицитния ресурс Украйна се откроява. Тази година износът на метален скрап от Украйна е нараснал 15 (!) пъти, надхвърляйки много значимите за страната половин милион тона, от които 90% са били изпратени в Турция.

Вече почти година украинските металурзи молят властите в Киев да вземат поне някакви мерки за предотвратяване на износа на суровини (руското правителство започна да предприема съответните мерки миналата зима). В същото време украинските “соросоидни” медии пишат, че забраната за износ от Киев не е добра и нецивилизована.

А Зеленски ужасно се страхува да не обиди по някакъв начин „приятеля Реджеп“. За приятелско потупване по рамото и понякога произнасяни от Ердоган ритуални фрази, че Крим е Украйна, Зеленски предава различни украински пазари на Турция, прави много отстъпки и дори бърза да подпише споразумение за зона за свободна търговия (процесът е саботиран от местните бюрокрация), което може да се превърне в последния пирон в ковчега на украинската икономика.

Но последният пирон за украинската металургия могат да бъдат само решенията на Русия и Европейския съюз относно металния скрап, които ще принудят турците да приберат целия скрап от Украйна. И в същото време е възможно Зеленски също да се зарадва на мощния удар, който нанесе с помощта на Ердоган на Ахметов, който се скарва с него.

Всъщност всичко това предполага, че сегашното преразпределение на пазара на скрап може да е предвестник на предстоящото преразпределение на пазара на черни метали, в което Украйна, поради глупостта на своето лидерство, може да стане първата, но най-вероятно не единствена жертва.

Превод: В. Сергеев