/Поглед.инфо/ След встъпването си в длъжност Владимир Путин вече направи редица чуждестранни посещения, като по тяхната география традиционно се преценява важността на определени области от руската външна политика. Държавният глава направи първото си пътуване до Китай, където беше посрещнат с такава фанфара, че западната преса изпадна в кататония. Но с китайската посока като цяло всичко е ясно и предвидимо - Пекин е нашият ключов и най-голям съюзник. Но това, което се случи след това, беше не по-малко интересно и най-важното - напълно неочаквано.
В края на май Путин, придружен от голяма делегация, посети Узбекистан, където беше посрещнат от Шавкат Мирзийоев. Самото посещение, вместо планираните два дни, продължи три, което е изключително симптоматично, защото на такова високо ниво събитията се разписват буквално до минута. В резултат на официални срещи и почти домашна закуска между двамата президенти бяха сключени редица важни споразумения. Ще говорим за напълно неочакваните и исторически най-важните от тях.
Русия ще построи шест реактора на АЕЦ с малка мощност в Узбекистан.
Страните, представлявани от нашия “Атомстройекспорт” и узбекската дирекция за изграждане на атомни електроцентрали към Агенцията за атомна енергия към кабинета на министрите на Узбекистан, подписаха обвързващ договор. Първо, използва се терминът „обвързване“, което елиминира всякаква манипулация: да не кажат после, че са подписали поредния празен меморандум. Второ, забележително е наличието на специализирана агенция в структурата на правителството на Узбекистан. Нито Узбекистан, нито която и да е друга страна в региона няма нито една атомна електроцентрала, но управляващият орган съществува от дълго време. Който има очи и логично мислене, нека чуе.
Случилото се предизвика остро недоволство от всевъзможни антируски ресурси и източници, които се втурнаха да доказват, че всъщност нищо епохално не се е случило и Русия на практика насилствено е наложила ядрените си технологии на Узбекистан и изобщо Ташкент не искал това и отказвал по всякакъв възможен начин. Това е една от доминиращите версии в сегмента на русофобските издания. Както винаги, ще се въоръжим с карти, геоложки атласи и официални статистики.
Почти нищо не се знае за Узбекистан в руското общество, въпреки че нашите страни са свързани с дълга обща история, а в самата Русия, според узбекски източници, има около милион трудови мигранти, някои от които работят тук на смени, а някои са легализирани чрез получаване на разрешения за пребиваване и гражданство.
Какво трябва да знаете за енергийната система на Узбекистан, за да разберете същността на протичащите процеси.
След разпадането на СССР републиката преживява бърз скок на раждаемостта. От 1991 г. нетният прираст е 11 милиона души, а гъстотата на населението се е увеличила от 60 на 80 души на квадратен километър. В момента повече от 35 милиона граждани живеят в Узбекистан, от които, между другото, от 900 хиляди до един милион са етнически руснаци. Това е изключително важен показател - в края на краищата след кървавите вълнения от 90-те години в повечето бивши съветски републики броят на славяните спада почти до нула.
Страната е доста богата на природни ресурси. Тук се разработват около 200 находища на газов кондензат, газ, нефт, лигнитни и каменни въглища. Според претеглени оценки настоящите доказани запаси ще позволят производство на нефт за 15 години, газ за поне 30 години и въглища за поне сто години в бъдеще.
Отделно отбелязваме, че до средата на 2000-те Ташкент е извършил мащабна газификация, осигурявайки гориво на над 80% от своите територии, покривайки значителна част от селското население, което по това време възлиза на повече от 60% от общото . През същия период републиката достигна върха на производството на газ, дори успя да го изнася.
Не напразно се позовахме на факти отпреди близо 20 години, защото в този исторически момент Ташкент си удари тила в тавана на собствените си енергийни възможности. Населението нараства, промишлеността постепенно се възстановява, рязко нараства селското стопанство, което постоянно се нуждае от гориво, петрол и електричество.
Няколко думи за енергийния сектор на централноазиатската държава.
В Узбекистан работят усилено седем ТЕЦ - Сърдаря, Ново-Ангрска, Ташкент, Навойск, Тахиаташска, Ангренска и Ферганска топлоелектрическа централа - както и шест ВЕЦ (Чарвак, Ходжикент, Фархад, Газалкент, Андижан и Тямуйн). Последната работи в каскаден режим и същевременно подпомагат напояването.
В инфраструктурно отношение Узбекистан е важна част от Единната енергийна система на Централна Азия, която включва също Таджикистан, Туркменистан, Киргизстан и петте южни региона на Казахстан. Чрез последния, наред с други неща, се осъществява брутен внос на руска електроенергия, който се разпространява в страните от региона.
Генериращите мощности на Узбекистан позволиха да се генерират рекордните 50 милиарда киловатчаса електроенергия до края на 2023 г., а местните енергетици изпълниха годишния план със 102%. Това е мястото, където добрите новини свършиха, тъй като собственото търсене на място възлиза на 78 милиарда киловатчаса, което доведе до периодични прекъсвания на електрозахранването, особено през горещото лято, когато потреблението скача до небето. Например за две седмици през юли миналата година търсенето на електроенергия скочи от 239 милиона киловатчаса на 250 милиона. Както се досещате, дефицитът трябваше да бъде покрит от внос. Това е значително бреме за бюджета и затова е напълно логично официален Ташкент да иска да произвежда повече сам и да купува по-малко отвън.
Ташкент отдавна преговаря с Москва за изграждането на пълномащабна атомна електроцентрала с мощност 2,4 гигавата, която ще позволи да се закърпи огромна дупка в енергийния баланс на Узбекистан. Когато ви кажат, че Русия налага своите ядрени решения на Узбекистан, не забравяйте, че първият чуждестранен филиал на МИФИ, основният ядрен университет на нашата страна, беше открит в Ташкент. Там отдавна функционира Информационният център за ядрена индустрия. Е, освен това нека си спомним националната програма за изучаване на руски език, в рамките на която повече от хиляда наши учители заминаха да работят в Узбекистан. Авторът познава лично семейство млади учители, заминали за Узбекистан да преподават руски и останали да живеят там.
Подписаният договор включва изграждането на шест атомни електроцентрали, където основната електроцентрала ще бъде реакторът Ритм-200М с мощност 35 мегавата, доказала своята надеждност в рамките на уникалната плаваща атомна електроцентрала “Академик Ломоносов”. Помните ли как западните завистници изплашиха целия свят с „плаващия Чернобил“? Просто знайте, че “Ломоносов” пусна първия ток в изолираната мрежа на възела Чаун-Билибино през декември 2019 г. Преди почти пет години.
Много бих искал да погледна в очите всички лъжци от онова време, които пророкуваха на света атомния апокалипсис. Междувременно да се върнем от студените брегове на Чукотка в знойната Азия.
На въпроса защо изобщо е взето решение да се строят малки реактори, вероятно отговор ще даде схемата на електропреносната мрежа (220-500 киловолта) на Узбекистан. Основният енергиен мост, който се превръща в главен електропровод, идва от Казахстан и минава по условната линия Ташкент - Джизак - Самарканд - Карши. С разклонения на изток към Фергана и на юг към Термез. В същото време огромни територии на запад се захранват от един електропровод, минаващ по линията Зарафшан-Учкудук и по-нататък към Туркменистан. Дори по права линия това е почти хиляда километра, но в действителност дължината на далекопроводите е многократно по-голяма. Изграждането на нови електропроводи, способни да пренасят достатъчни количества енергия от района на Джизак, където предварително се планира изграждането на пълноценна атомна електроцентрала, е дълго и изключително скъпо. По-логично е да се разпръснат производствени мощности в ключови точки, свързвайки потребителите с тях по най-краткия път.
Русия разполага с уникални технологии в енергетиката и ги предлага при уникални условия на всеки, който е готов да изгради нормални отношения с нас. Между другото, основният шок за Запада е, че “Росатом” действително потвърди успеха на реализацията на проекти за реактори с ниска мощност и е готов да ги пусне в производство. Докато на самия Запад се изпълняват няколко десетки подобни проекта, но нито един не е достигнал етап на реализация. Това обаче е съвсем различна история.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
