/Поглед.инфо/ Решението за изтеглянето на руските войски на левия бряг на Днепър беше до голяма степен очаквано. В продължение на няколко седмици дейностите по евакуация бяха открито в ход, като официални лица директно говореха за вероятността от тежки решения. Като цяло всички разбраха, че подобно развитие на събитията не е изключено, въпреки че се надяваха на най-доброто. Въпреки това, макар и да се очакваше, не стана по-малко тежестта .

Но този тежест не е тази, която многократно ни връхлетя тази година, когато, от една страна, се случи нещо лошо и трагично, а от друга, мнозина се почувстваха изгубени във вихъра на събитията, в неразбиране какво се случва в света като цяло и в Украйна в частност.

Ако предишната тежест на моменти беше покрита с тъпа безнадеждност, сега това е тежестта на съзнателното бреме, което сме поели върху себе си. И които довеждаме докрай.

В следващите часове и дни ще има много подробни анализи на военния компонент на решението. Ще си позволя обаче да твърдя, че политическите съображения са основни.

Изводът е, че – колкото и странно да звучи – Русия може да си позволи да се изтегли от десния бряг на Днепър.

Когато самият Шойгу, Суровикин или Путин казват, че спасяването на живота на нашите военнослужещи е най-важният приоритет в воденето на военната отбрана, те не са лицемерни, не лъжат. Те говорят чистата истина.

Но освен хуманитарните съображения, този подход има и абсолютно прагматични причини, защото Русия ще има нужда от своите войници още дълго време.

За деветте месеца и половина, изминали от 24 февруари, стана ясно, че това, което наричаме специална военна операция, всъщност е война на колективния Запад срещу страната ни. И в тази война Украйна доброволно избра да стане бойно поле и в същото време доставчик на войски за САЩ и техните съюзници.

Когато се описват текущите военни действия на ВСУ, често може да се чуе формулировката „натиск на зерги“. Обяснение за тези, които не знаят: това е от жаргона на компютърните игри, означава военна тактика, когато евтини, слаби бойни единици се втурват в битка, но в такова огромно количество, че просто смазват много по-напреднали противници с бройка. Тоест „погребват с трупове“ в буквалния смисъл на думата.

И в представянето на Украйна наблюдаваме точно този подход. Съотношението на загубите от едно към седем към осем (и на места до девет към десет), изразено от Суровикин и другите наши военачалници, не е преувеличено. През последните дни се появиха няколко снимки наведнъж от различни места в Украйна с местни гробища, на които има много свежи гробове с погребани украински военнослужещи. Села и други малки населени места губят десетки и стотици от своите мъже, а в по-големите градове броят им достига хиляди мъртви.

Но най-лошото е, че това не е проблем за тях. Нормално е да мрат за милиардните богатства на киевските лидери, които те натрупаха за няколко месеца военни действия. Нормално е да са разходен материал за Запада, който от векове играе Голямата игра с Русия, в резултат на което отново (което вече се е случвало в историята) най-накрая ще се съберем на масата за преговори. А западните лидери няма да си спомнят за украинците, умрели за тях в огромни количества. Най-много ще се усмихнат доволно колко успешно са успели да изиграят украинската карта срещу Русия.

Всичко това вече ни е ясно: и за мащаба на протичащото противопоставяне, и за истинските ни противници, и за Украйна, която те използват хибридно.

Следователно, въпреки тежестта на решението за Херсон, стратегическите ползи от това решение очевидно надвишават недостатъците.

Тъй като трябва да смиламе човешката сила на врага, струва си да го направим с максимално опазване на собствените войници и цивилни. Освен това има перспективи за унищожаването на Херсон в най-тежките градски битки и риска от разрушаването на Каховската ВЕЦ с наводняване на огромни територии и по-нататъшна екологична катастрофа.

В същото време вече е очевидно, че основните „военни действия“ се водят съвсем не на бойните полета, а в икономиката, енергетиката, социалната сфера и международното сътрудничество. Който се пречупи първи, губи. И тази година, за първи път от много десетилетия, Западът загуби увереност в своята неуязвимост.

На горчивите упреци, че Русия е напуснала своя град („Все пак Херсон вече е руски град!“) може твърдо да се отговори, че да, Херсон е руски град. Както Одеса, Николаев, градът на руските корабостроители. Където и да бръкнете на картата, ще се озовете на място, към което уверено можете да добавите „руско“.

За Русия не е за първи път да си тръгва, включително от много знакови и емблематични места. Михаил Иларионович Кутузов може да разкаже много за стратегическото отстъпление.

Но Русия винаги се връща за своето.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели