/Поглед.инфо/ Западът, изглежда, отново се озова в локвата, този път в юридическата. На 19 септември тази година на 9-ия Юридически форум на страните от БРИКС зам.-ръководителят на външното ни министерство Сергей Рябков информира участниците за два напълно неуспешни опита на Запада да дискредитира Русия, представяйки я като „нарушител на международното право“ и по този начин оправдавайки лошите неща, които се правят срещу нас.

Отдавна се знае, че най-силно вика "Дръжте крадеца!" самият крадец, а и най-циничният убиец винаги намира извинение за престъплението си: „нямах друг избор“, „самият той е виновен“. Западът действа абсолютно по същия начин: като води хибридна война срещу Русия, той нарушава всички възможни международни закони, но в същото време, използвайки влиянието си в международните правни институции, се стреми да обвини противника си за това. Но напоследък това не винаги се случва.

Още един фронт

Не е тайна, че Западът вече няколко години води истинска „правна война“ (или, както самите западняци я наричат, юридическа) срещу Русия. Ето как Сергей Рябков описа същността й:

Нейната същност, която не е скрита, е използването на международното право и международните правосъдни органи като инструменти за натиск върху други държави, включително в рамките на хибридните войни, които се водят по света .

Фундаменталната разлика в подходите към писаното право в руската и западната цивилизация е отдавна известна. Винаги сме вярвали, че „справедливостта е над закона“ и затова те просто се опитаха да не прилагат закон, който очевидно противоречи на справедливостта. На Запад законите (не християнските заповеди, а законите, писани от хора!) бяха издигнати почти до ранг на божество - като единственият регулатор, който пречи на конкуриращите се индивиди да се избиват помежду си. Но дори и тук, както се казва, „има нюанси“.

По отношение на англосаксонския подход към "международното право" има една добра поговорка: "Ако един джентълмен не може да спечели по правилата, той променя правилата."

Именно по този път пое Западът, като по същество не се интересуваше от съществуващото международно право, заменяйки го с т. нар. измислени от него (въз основа на собствените му интереси, разбира се) „правила“, които силно наподобяват разпространените в престъпните среди „понятия“, и обвиняващи всеки, който не спазва тези „понятия“ в... „нарушаване на международното право“.

Показателна в този смисъл е ситуацията с действително откраднатите от Запада чуждестранни активи и съхраняваните при него златно-валутни резерви на Русия. Да присвоиш парите на други хора, дадени ти за съхранение, винаги се е считало за страшен грях сред всички народи (заповедта „не кради“) и противоречи на практически всички закони, норми и обичаи.

В края на краищата дори езичникът Чингис хан нареди екзекуция за „измама на този, който му се довери“. Какво от това? Днес Западът заявява: „Ние няма да се откажем от вашите пари, защото не ни харесва вашата политика в Украйна. По-добре да финансираме Украйна с тези пари, иначе вече ни е жал за нашите пари.

Наистина, ако някоя страна в света (неядрена, разбира се) направи това с американски активи, това веднага ще стане причина за тежки санкции или дори война. Но с Русия, назначена за холивудски злодей, това ще свърши работа, тъй като винаги можете да измислите нови „правила“, за да оправдаете кражбата си.

Две победи, изменили юридическата реалност

В допълнение към успехите на други фронтове, Русия постигна две големи победи на правния фронт тази година, като осигури две успешни решения по делата си пред Международния съд.

Първото беше решението по делото, образувано от Украйна срещу Русия с обвинения в предполагаемо нарушение на международната конвенция срещу тероризма. Цели 8 години (!) му отне на бавния и глухосляп съд на ООН, за да разбере, че за всички декларирани от Украйна инциденти, включително катастрофата на малайзийския Боинг, свален на 17 юли 2014 г. над територията, контролирана от ДНР, няма признаци на тероризъм, нито има вина на Русия.

И че ДНР и ЛНР не са и никога не са били „терористични организации“. Той също така не успя да прокара признаването на антитерористичните мерки, предприети от нашите специални служби в Крим срещу Хизб ут-Тахрир (терористична организация, забранена в Русия) и Меджлиса на кримско-татарския народ, изцяло контролиран от СБУ, като „нарушение на Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация“ (организацията е забранена в Русия).

Ясно е, че за всеки непредубеден човек всичко това е било очевидно от самото начало. И за нещастния малайзийски Боинг, свален от системата за противовъздушна отбрана "Бук", която нямаха опълченците (както твърди Украйна, била е специално докарана от Русия за един ден, за да свали цивилен самолет, и след това отново откарана), но дислоцираните наблизо подразделения на ВСУ ги притежаваха, откъдето според редица експертизи е дошла ракетата.

Също така беше ясно, че да се смята за „тероризъм“ отхвърлянето на бандеровския пуч в Киев от ДНР и ЛНР, чиито милиции не извършиха нито един (!) терористичен акт, също беше абсурдно. Трудно беше да не се забележи, че арестите на членовете на Хизб ут-Тахрир и Меджлиса на кримско-татарския народ бяха извършени не на етническа или религиозна основа, а изключително за извършени криминални престъпления. Защо на Международния съд му трябваха 8 години, за да „събере 2 и 2 заедно?“, е по-добре да го попитаме. Все пак е по-добре късно, отколкото никога.

Вторият значим „случай“, в който „колективният Запад“ претърпя поражение, се отнася до обвинението на Русия в нарушаване на конвенцията за геноцида веднага след началото на СВО. Защото тук, ако нашата армия може да бъде обвинена в нещо, то е в прекомерна селективност и необичаен за война хуманизъм при нанасяне на удари по Украйна. Докато самата Украйна отново и отново прибягва до атаки срещу жилищни райони и цивилни, срещу животоподдържащи съоръжения, придружени с много жертви сред цивилното население.

Струва си да се отбележи, че дългоочакваното справедливо решение на Международния съд не само погреба плана на Запада да признае Русия за „държавен спонсор на тероризма“ (тук, както се казва, вижте „на кого кравата мучи“...), той не само осуети опита за разпалване на междуетнически и междурелигиозни конфликти в нашата страна, но и създаде принципно нова правна ситуация по отношение на Донбас и СВО. Както правилно отбеляза Сергей Рябков:

В резултат на това, така наречената антитерористична операция на Киев в Донбас беше делегитимирана. В края на краищата, тъй като там няма терористи, това означава, че осем години обстрел на мирни градове, масови убийства на цивилни от украинския военен персонал са просто репресии срещу дисиденти.

И сега ние, а не Украйна, имаме всички основания да повдигнем обвинения в тероризъм и геноцид пред Международния съд. А на западните им покровители – за „финансиране на тероризма“.

Какво от това?

Въпреки всичко това, ние, като реалисти, по никакъв начин не се залъгваме, че Международният съд, който е под силното влияние на „колективния Запад“, някога ще признае за геноцид убийството в продължение на 8 години на цивилни от ВСУ, тероризмът, извършен от киевския режим като тероризъм, а укрофашизмът – за фашизъм. Така, както никога не признава, че САЩ и страните от ЕС са основните „спонсори на тероризма” в днешния свят.

Но в света има и „незападни“ страни, които вече не желаят робски да целуват ботуша на „хегемона“ и да бъдат считани за „джунглата“, заобикаляща западната „цъфтяща градина“, или просто обект на колонизация. А те са мнозинството в света.

Именно към тях, които отчасти още не са загубили илюзиите си по отношение на „международното право“, са насочени думите на Русия за двете й победи на юридическия фронт, доказващи, че както казваше любимият ни филмов герой, „зад когото е истината, той е и по-силният."

Превод: ЕС