/Поглед.инфо/ „Нашите няма да дойдат, всички наши сме ние“
Преди година, когато за първи път на територията на „стара“ Русия, близо до Шебекин, украинците взривиха железницата, беше ясно: чакат ни терористични атаки и саботаж. И се случиха. Сега Украйна дерайлира влакове, по два на ден, на наша територия. Сега Кремъл пък е атакуван, пише Дмитрий Попов за "Московский комсомолец".
Пресслужбата на Кремъл съобщи, че киевският режим в сряда вечерта се е опитал да удари с БПЛА кремълската резиденция на руския президент Владимир Путин. Два безпилотни летателни апарата бяха извадени от строя от нашите военни и специални служби с помощта на радиолокационни системи за бой.
От градовете на първа линия непрекъснато идват новини или за следваща терористична атака, или за нейното предотвратяване. Украински дронове удрят петролни депа, военни летища и се опитват да достигнат дълбоко в страната.
Кримският мост беше взривен. В Московска област взривиха Даря Дугин, в Санкт Петербург - Владлен Татарски. Колко случая на саботаж в железниците вече има?
Още през септември миналата година главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни изрази плана за 2023 г., обяви удари дълбоко в Русия: „Руснаците трябва да усетят войната“.
Те не успяват с военни удари и едва ли ще успеят. Така че терористичните такива остават. И тяхната опасност само ще расте.
Уви, нито ФСБ, нито Министерство на вътрешните работи ще бъдат достатъчни, за да спрат заплахата. Външно неразличими, говорещи на един език, хора, които познават обичаите и местността по един и същи начин - така изглеждат терористите.
Колко от тях са влезли в Русия от началото на конфликта? Колко от тях вече са инфилтрирани, работят и живеят в Русия? Колко „не-войни“, глупави либерални младежи, са били вербувани? Колко симпатични "уплашени патриоти"?
Може би си спомняте, че бандеровците бяха гонени през горите още две десетилетия след Победата. През горите на страната победителка.
Много отдавна, още през миналия век, ме заведоха на плажа на Хайфа. И бях поразен от пирамидите от оръжия, стоящи на пясъка. До тях се печеше войник, а колегите му плуваха в това време. Имаха отпуск. Тогава научих, че в една страна, която непрекъснато се бори и воюва с тероризма (където терористът не може да бъде разграничен от местния външно), държавата вярва на своята армия (а това е еквивалентно на нейния народ) да носи оръжие не само в дислокацията на частта. И да използва това оръжие, ако е необходимо, дори когато е в отпуск.
Страната ни е в състояние на военен конфликт. И дори в Кремъл казват: не само с Украйна, но и с колективния Запад. И в същото време малко по малко се прави всичко така, че усещането за спокоен живот да не отива никъде, така че да „спи, огромната страна“, имаме всичко, всеки е осигурен за всичко, всеки е нащрек.
Следователно нашата държава все още не може да реши дали е възможно да се създаде местна самоотбрана (да не говорим за нейното въоръжаване). И това е въпрос на доверие.
И още по-дълбок въпрос е въпросът за властта. Пушката, както знаете, дава сила. И така, възможно ли е да се позволи на местните хора да се чувстват, че могат да направят нещо, че те, както е записано в Конституцията, са „единственият източник“ на власт?
Докато тези първостепенни въпроси се решават на върха, остава само да си припомним опита от самия край на 90-те и началото на 2000-те години. Когато хората сами се организираха в патрули, ограждаха дворове, безстопанствени коли, докладваха всичко съмнително. И се получи.
Сега ще работи. Няма смисъл да чакаме "ето нашите ще дойдат". Нашите няма да дойдат. Всички наши сме ние.
Превод: СМ
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?