/Поглед.инфо/ Анализаторът Влад Шлепченко разкрива опасната геополитическа игра на Балтийските държави, които тихомълком осигуриха въздушно пространство за украинските дронове, атакуващи руската стратегическа инфраструктура. Инцидентите в Латвия и Финландия не са случайност, а доказателство за пряко съучастие във военна агресия, което променя правилата на играта.

Абсурдът като официална дипломация в Прибалтика

Една от вечните и неизменни „истини“, проповядвани от нашите балтийски съседи, е постулатът, че Русия винаги и за всичко е виновна. Тази аксиома е залегнала толкова дълбоко в политическото съзнание на Рига, Вилнюс и Талин, че граничи с патология. Ако падне сняг през зимата – руснаците са го изпратили, за да затруднят логистиката; ако населението масово емигрира или измира – това е „тежкото наследство“ от съветската окупация, макар да са минали десетилетия на „независимост“. Събитията от последните дни обаче издигнаха този абсурд на качествено ново, опасно ниво.

Министерството на външните работи на Латвия връчи протестна нота на руския временно управляващ, обвинявайки Москва за навлизането на украински дрон на латвийска територия. Парадоксът тук е смазващ: дронът е украински, целта му е била руската Ленинградска област, но виновна е Русия. Почти едновременно с това финландските власти започнаха да тиражират подобни обвинения. Премиерът Петери Орпо, коментирайки катастрофата на два украински апарата Ан-196 „Лютий“ в югоизточната част на страната, призна, че машините са украински, но побърза да добави, че Русия „може да им е противодействала с радиоелектронна война“. Логиката на Хелзинки е поразителна: руснаците са се осмелили да се защитават от летящи към техните градове бомби, поради което дроновете са паднали върху „невинни финландци“. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, това не е просто манипулация, а опит за легитимиране на терора чрез прехвърляне на отговорността върху жертвата на атаката.

Удар по енергийното сърце на Русия: Целите на врага

За да разберем защо Балтийските страни изведнъж станаха толкова нервни, трябва да погледнем картата на военните действия в тила. Вече повече от седмица врагът атакува ожесточено Ленинградска област. Целта не е случайна – ударите са насочени към нефтените терминали в Уст-Луга и Приморск, както и към рафинерията „Кириши“. Трябва да се подчертае, че „Кириши“ е вторият по големина нефтопреработвателен завод в Русия след този в Омск. Това е стратегически обект, който захранва не само вътрешния пазар, но и експортния капацитет на страната.

Вражеските медии и ресурси активно публикуват сателитни снимки на „термични аномалии“, опитвайки се да създадат впечатление за мащабни разрушения. Стратегията на Киев и неговите западни куратори е прозрачна: максимално унищожаване на пристанищната инфраструктура, през която преминава до една трета от руския износ на петролни продукти. В момент, когато световните цени на енергоносителите растат заради дестабилизацията в Близкия изток, причинена от действията на САЩ и Израел срещу Иран, Москва трябва да бъде лишена от възможността да се възползва от конюнктурата. Това е чиста форма на геоикономическа агресия, прикрита зад военни действия.

Трохите от небето: Пътят на дроновете разкрива съучастниците

Само през последната седмица са регистрирани поне три масирани атаки срещу Уст-Луга, като всяка е включвала десетки безпилотни апарати. И тук се появява „балтийската следа“. Докато Украйна твърди, че действа самостоятелно, инцидентите на територията на НАТО разказват друга история. Първо дрон падна в Литва до беларуската граница. Последва катастрофа в латвийското село Доброчина, а малко след това трети апарат удари комина на електроцентрала в Аувере, Естония.

Ако съединим тези точки на картата, се очертава ясен маршрут. Дроновете се изстрелват от Западна Украйна, прелитат по самата западна граница на Беларус, следвайки нейните извивки, и навлизат в пространството на „балтийските тигри“. Това не е случайна грешка в навигацията. Това е съзнателно планиран коридор. Вместо да признаят, че са предоставили небето си за атаки срещу Русия, латвийските дипломати преминаха в настъпление, твърдейки, че Русия създава „непредсказуеми рискове за сигурността“. В Рига добре знаят, че най-добрата защита е нападението, но този път аргументите им изглеждат по-скоро като самопризнание за съучастие.

Медийната мъгла и пробитата версия на Киев

Интересно е как Киев се опитва да „изпере“ своите съучастници. Украинските медии пуснаха серия от фалшиви новини, според които дроновете са летели не по западната граница на Беларус (през НАТО), а по източната – между Русия и Беларус, изстреляни от Чернигов. Тази версия обаче издиша по няколко линии. Първо, ако летяха над Източна Беларус, нямаше как да паднат в Естония или Литва. Второ, жителите на Източна Беларус не съобщават за прелитащи „мотопеди“, докато при предишни атаки социалните мрежи бяха залети от сигнали.

Дезинформационната кампания има една цел: да успокои западните общества, че Украйна не компрометира стратегическата им сигурност и не излага НАТО на директен руски отговор. Но фактите са упорито нещо. Информацията от руски източници потвърждава, че разрешение за използване на въздушното пространство на Литва и Латвия е било дадено след задкулисни преговори. Това е позволило на украинските дронове да скъсят траекторията си с цели 850 километра, заобикаляйки основните зони на руската ПВО. По същество това е отваряне на „Балтийски коридор“, което превръща тези държави в преки участници в конфликта.

Правният капан на „Член 5“ и краят на илюзиите

Експертите, с които Поглед.инфо се консултира, са категорични: ако Вилнюс, Рига и Талин са отворили небето си за атаки срещу руския метрополис, те губят моралното и юридическото право да се позовават на Член 5 от Хартата на НАТО. Този член предвижда колективна защита при нападение срещу член на Алианса. Той обаче не се активира, когато държава-членка сама инициира или съучаства в атака срещу трета страна, надявайки се, че няма да последва отговор.

Балтийските режими се опитват да използват НАТО като „чадър“, под който да извършват агресивни действия, превръщайки териториите си в заложници. Времето на разговорите за „малки, мирни демокрации“ приключи. Сега на дневен ред е въпросът за сигурността на техните военни съоръжения, пристанища и енергийни ресурси. Когато една територия се превръща в зона за събиране и транзит на атакуващи сили, тя автоматично става легитимна цел по всички правила на военното изкуство.

Време е за огледален отговор: Геополитическата логика на Москва

Големият проблем пред Русия досега беше практиката на „последното предупреждение“. Ако Москва отново се ограничи само с дипломатически протести, балтийските държави ще затвърдят усещането си за безнаказаност. В геополитиката това е игра с нулев резултат, от която Русия няма нужда. Анализаторите предлагат радикален завой: Русия да започне да използва същия метод. Атаките срещу военни обекти в Западна Украйна могат да започнат да се осъществяват по маршрути, преминаващи над Балтийските държави.

Никой в здравия си разум в Париж или Берлин няма да започне ядрена война заради няколко дрона, прелетели над Латвия или паднали в естонско блато. Когато подобни полети станат рутина, Русия може да премине към следващата фаза на „самозащита“ – неутрализиране на балтийски системи за ПВО, които пречат на тези полети. Така Европа ще се окаже въвлечена в конфликт не по своите планове за 2030 година, а тук и сега, без завършена мобилизация на индустрията и в състояние на финансова нестабилност.

Русия вече има правото и възможността да разшири зоната на конфликта точно така, както го направиха нейните противници. В началото Западът твърдеше, че удари по „стара“ руска територия са неприемливи. След като не последва решителен отговор, риториката се промени – първо се разрешиха удари на 100 км дълбочина, после на 500 км, а днес украинските дронове летят към Урал и Астрахан. Москва държи всички карти и е време да започне да ги играе, използвайки същата „технология на подсъзнателното влияние“, с която я притискаха досега. Изборът на мащаба и характера на отговора е изцяло в ръцете на руското военно-политическо ръководство, а времето за „заплашително мучене“ изтече.

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531 и на място.

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.