/Поглед.инфо/ Паричните власти в Русия са ресурс на врага. Те не могат да влязат в новите релси, уверен е Сергей Глазев. Ако не променим това, което се случва, няма да има развитие.

Руското министерство на финансите обмисля възможността за попълване на Фонда за национално благосъстояние (ФЗБ) за сметка на юана, рупията, турската лира и други валути на приятелски страни. Това ще стане в рамките на същото "бюджетно правило", което МВФ препоръча на нашите финансови и икономически власти.

В същото време повечето анализатори от година на година се противопоставят на това „бюджетно правило“ и закупуването на „токсични“ валути или дори пари от приятелски страни. Никой не е забравил историята как над 300 милиарда долара бяха "замразени" от Русия - всъщност те ги откраднаха.

„Бюджетното правило“ е задънена улица, не става дума за развитие. Това е закупуване на чуждестранни активи с неочаквани печалби. Интересното е, че Елвира Набиулина и Антон Силуанов инвестираха не само в тези „хартийки“, в държавни активи на държави, които единодушно наложиха санкции срещу нас, но и в частни дългови ценни книжа. Не е много ясно защо никой не задава на тези хора неудобните въпроси за това.

И все пак тези герои се връщат отново към "правилото на бюджета", те са упорити в нежеланието си да инвестират в собствената си страна, в реално, а не фиктивно заместване на вноса.

Вместо това те разработват ново правило: те ще купуват валутата на Китай, Индия, Турция и прочее. Това следва от документа на Банката на Русия „Основните насоки на единната държавна парична политика за 2023 г. и периода 2024 и 2025 г.“.

Така са ги учили във Вашингтон. Друго не знаят

Обсъдихме тази тема с академика на Руската академия на науките Сергей Глазев.

Какво мислите за това? Не е ли същата грешка, само че от другата страна?

Сергей Глазев: За съжаление, хората нямат не само въображение, но дори нямат способността по някакъв начин да разберат, че светът се е променил. Че бюджетното правило, наложено ни, противно на мнението на експертната общност, от Международния валутен фонд и американските "агенти за влияние" отдавна умря.

Но така ги учиха във Вашингтон, че излишните пари, които влизат във вътрешната икономика, трябва да бъдат изтласкани от нея. И още продължават да го правят.

Тоест, няма значение, специална операция, не специална операция, негативна следа от антируски санкции, откровена русофобия - на тях не им пука. Те имат бюджетно правило.

Сергей Глазев: За съжаление, догматизмът в мисленето на тези хора е просто обезсърчаващ. Добре, разбирам, че някои от тях са учили в катедрата по политическа икономия, учили са марксизъм-ленинизъм и са мислели догматично. Когато марксизмът-ленинизмът загуби своята релевантност, "Вашингтонският консенсус" се превърна в религия за тях.

Те вярват в тази религия, където все още получават препоръки от МВФ и действат според тези препоръки.

Все още?

Сергей Глазев: Разбира се, това е рутинна процедура. Веднъж на всеки шест месеца МВФ дава препоръки как да изтласка парите от Русия. Съветът винаги е един и същ.

Излишният паричен поток от нашия положителен търговски баланс трябва да бъде неутрализиран чрез същото бюджетно правило. И смисълът му е, че свръхпечалбите на бюджета, които получаваме благодарение на отдавна въведените инструменти, експортните мита върху нефта и газа, трябва да бъдат инвестирани в чужбина, а не изразходвани в руската икономика.

Да погледнем Китай...

Китай също има голям търговски излишък. Те ще имат излишък от трилион долара тази година. В същото време Пекин, разбира се, няма да инвестира повече пари в американски ценни книжа. Както и в евро и лири.

Но китайците също няма да инвестират в нестабилни валути. Китай инвестира в натрупването на резерви, предимно злато, в запаси от стратегически важни видове материали, известните редки земни метали, които днес са в остър недостиг.

Китай създаде запаси от зърно за почти две години, изгради огромна инфраструктура. Китай не води война, но непрекъснато се готви за нея и създава системи за национална сигурност, така че всякакви прекъсвания с външния свят да не подкопават сериозно вътрешната сигурност. Това са запаси от гориво, метални резерви и хранителни запаси.

Защо не направим това, Сергей Юриевич?

Сергей Глазев: Правим и това, разбира се. Имаме Държавен резерв и се надявам там всичко да е наред със стратегически важните резерви.

От друга страна, не е нужно да трупаме нефт, защото има много в кладенците. Но основното не е това, а че Китай, освен че натрупва запаси от стратегически материали и продукти, от които се нуждае, все още инвестира много във външната среда за себе си.

„Един пояс – един път“ е добре познат проект на китайското правителство, който е с два порядъка по-голям от американския аналог по отношение на инвестициите, който стартира като противовес на китайския проект за Индия и съседните страни.

Тоест Китай инвестира в инфраструктура, за да осигури своя износ. Това са пристанища, терминали, летища, пътища. Китай е основният инвеститор в африканската инфраструктура. И това не са подаръци, които е правил Съветският съюз. Ако е необходимо, китайската армия ще се застъпи за тези инвестиции, те защитават тези инфраструктури.

Китай е най-големият инвеститор в зоните, за които се грижи, за да поддържа своя износ и да внася стоките, от които се нуждае китайската икономика.

И съответно Западът не може нито да повлияе на Пекин, нито да промени ситуацията.

Сергей Глазев: Разбира се, че не може. Защото Западът просто не е в състояние дори да се доближи до предлагането на такива суми пари на развиващите се страни днес. Теоретично могат, но нямат необходимите производствени инвестиционни механизми.

И Китай изгражда това, което наричаме физическа икономика около него. И какво правим? Чрез същото бюджетно правило ние изхвърлихме до 10% от брутния продукт в чужбина, купувайки американски съкровищни облигации, които ни даваха половин процент годишно, а сега тези пари са напълно задържани.

Предложих да инвестираме излишната валута в критичен внос, но…

Но нищо не се променя?

Сергей Глазев: Когато възникна проблемът какво да правим със свръхпредлагането на валута, направих конкретен план: да фиксираме валутата на разумно ниво, което да устройва всички - и износители, и вносители. И излишъкът от валута, който трябва да влезе в нашата икономика, ще бъде изразходван за критичен внос, тъй като за частния бизнес е трудно да го докара днес по много причини. Държавата можеше да поеме това, както направихме през 1992-1993 г.

Тогава отговарях лично за критичния внос на храни за Москва, защото беше сериозен проблем. Днес, слава Богу, с това всичко е наред, но има други проблеми - с резервни части, технологии, машини, интегрални схеми, микропроцесори, реактиви за медицината. От всичко по много.

Частният бизнес никога не е участвал в това, защото дори едни и същи чужди компании се занимаваха с обслужване на чужди самолети. В същото време бяха дадени и привилегии за внос на чужди самолети.

Днес „Боинг“ и „Еърбъс“ ги няма, а нашите като слепи котенца изобщо не знаят накъде да тръгнат. Направиха всичко за тях, само плащаха.

Представяте ли си какви схеми се прилагат?

Сергей Глазев: Пълна деградация. Просто няма система за доставки за обслужване на вътрешни самолети. Чуждите компании направиха всичко за много пари и ние платихме за това.

Някои неща днес държавата може да направи бързо, използвайки механизмите на стратегическо партньорство с Китай, Индия и частния бизнес.

Тоест проблемът не е фатален, а разрешим?

Сергей Глазев: Напълно. Между другото, когато обсъждахме темповете на растеж, аз ви казах, че нашите парични власти, следвайки своите покровители от Вашингтон, ни изтеглиха минус 10% от БВП. Това е пълен абсурд, просто ни програмират за разложение и упадък.

Но вече са го коригирали.

Сергей Глазев: Да, последна статистика - на плюс сме и в индустрията, и в селското стопанство. Въпреки че междинният внос изпитва големи проблеми. За да се премахнат тези проблеми, държавата може днес да изкупи този излишък от валута по пазарен курс и да го използва за критичен внос, за централизирани доставки на всичко, което ни е жизненоважно.

Но трябва да поемат отговорност за това. Страхувам се, че не могат да го направят.

Сергей Глазев: Това е първата причина. И второто е инфраструктурата на нашия износ. Тук вече говорим за жизнено важния за нас коридор „Север-Юг“. Нашият президент многократно е говорил за това.

От Министерството на транспорта казаха: Да, там няма стокопоток. Сега започнахме да анализираме индийския пазар, с който Евразийската икономическа комисия води преговори за създаване на зона за свободна търговия.

Обемът на търговията с Индия в съветско време беше 10 пъти по-голям от сегашния. Индия може да произвежда абсолютно всичко, което прави Европа. В индийската икономика няма проблеми с доставките на необходимите ни стоки, както в китайската икономика. Тоест можем напълно да заменим всякакви стоки.

Необходимо е да се развие инфраструктурата на нашия износ за коридора север-юг

Освен това те имат, например, лекарства, които са с глава над европейските лекарства. И по-евтино.

Сергей Глазев: И то много по-евтино. Но ние нямаме удобна инфраструктура. Така че нека инвестираме тези излишни пари, които днес са около 240 милиарда долара тази година, в развитието на тази инфраструктура.

Ще построим пристанище в Каспийско море. Ще строим на иранска територия в Персийския залив. Може да се построи нещо друго по-близо до Индия. И ще го има този коридор, "север-юг", и можете да го създадете доста бързо.

В съветско време през този коридор са минавали 20 милиона тона товари. Днес много по-малко. Ами и Западът получава всички тези стоки оттам – от Индия, от Китай.

Но нищо не се прави. Виждате ли, ето ги официални документи - юани, рупии, лири. Всичко.

Сергей Глазев: И последното нещо, което исках да кажа. Знаете ли, когато пътувам до нашите партньорски страни, наблюдавам условията, в които живеят нашите руски дипломати и как живеят американците. Дори американското посолство в Украйна е три хиляди души. Това е цял град! Нашето е малко имение. Няма да назовавам други държави.

Е, нека инвестираме тези пари в нашите дипломатически мисии! Колко още да се врем на тясно в задните дворове на държавите, които са най-важни за нас.

Които са в сферата на специалните интереси.

Сергей Глазев: Тоест, ясно е къде могат да бъдат похарчени тези излишни 240 млрд. долара, с които Централната банка не знае какво да прави. И Централната банка просто се оттегли. Вече са му взети 400 милиарда долара. Така че като цяло се дистанцираха.

Днес можем да кажем, че нашата Централна банка току-що затвори. Преди това писаха „Всички отидоха на фронта“. Къде са отишли, не знам, защото те все още работят всъщност за врага, с цялата си политика стимулират износа на капитали. Вместо да приберат тези пари, те казват: нека ги оставят в чужбина.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com