/Поглед.инфо/ Веднъж попаднали в нова реалност, търсим думи, които биха я описали с най-голяма точност. Добре намерената дума е ключът, който ви позволява да отворите вратите на бъдещето. И в същото време самото търсене ни помага да разберем по-добре какво се случва около нас и с нас. Не мисля, че един човек е в състояние да очертае отправните точки на нов език, но можем поне да посочим словесната руда, от която ще ги извличаме, общувайки, разговаряйки и спорейки помежду си.

Например, възможен е следният подход: да се дефинират думи, които отразяват както мащаба на епохата (характеристиката „по модул”), така и нейното съдържание. Ако говорим за първия аспект, тогава според мен новата ера не се вписва в диапазона на последния половин век от нашата история: „застой – стабилност – перестройка – реформа“. Тук е необходима по-силна дума. Струва ми се, че думата, която най-добре описва мащаба на сегашната ситуация в Русия, е „революция“. Думата, която все още не е изречена. Думата, от която се страхуваха и се страхуват (спомнете си „цветните революции“ и противопоставянето им). Но именно с тази дума ще бъдем принудени да назовем това, което тепърва предстои да се случи със страната. Именно тя отразява най-честно и открито както нашите възможности, така и нашите рискове, и необратимостта на хода на историческия процес.

Нашият основен съперник на планетата, Съединените щати, започват военни действия в чужбина от десетилетия, по същество без да променят нищо вътре в страната. Може би тази страна е водила войни, не за да промени нищо, защото само укрепва позицията си на световен хегемон. Дори и изгубените, колкото и да е странно. Русия не може да направи това. Тя все още търси своето място в света. И решението за провеждане на специалната военна операция на 24 февруари 2022 г. стана част от търсенето на нашето място в света. Най-решителната стъпка по пътя.

Страната буквално се изтласка от своята „зона на комфорт“ (вече съмнителна по това време) в зона на турбуленция, в „ревящото десетилетие“. Както се е случвало повече от веднъж в нашата история, войната подчерта необходимостта от радикална и незабавна промяна. В такива промени, които просто не могат да бъдат напълно контролирани, планирани и подредени, а трябва да бъдат креативни, точни и ефективни. От много години се казва, че „няма време за натрупване“, но днес това вече не е ритуална фраза, а пряко наблюдавана реалност.

Решението от 24.02.2022 г. отприщи истинска лавина от искания за промяна. В същото време едни искания пораждат други, едното дърпа другото. Това, което започна като революция свише, като специална задача на специални хора – и не би могло да започне по друг начин – неизбежно ще доведе до това, до което всяка революция води: до включване на широките маси в живота на страната.

Назрява политическа революция, но не в смисъла на „Ние сме властта тук”, когато „активното малцинство” се опита да изземе контрола над държавата от държавниците. Днес, когато съдбата на страната зависи от взетите решения и състава на вземащите решения, интересът на хората към политическите процеси нараства, принципът „властта знае по-добре“ вече не изглежда убедителен и „мнението на хората“ ще стават все по-важни. Чиновник вече няма да може да се държи както си иска и да казва каквото и да било, стига шефовете му да са доволни от него. Днес той е в пълна видимост. Всъщност това е революция в информационните и управленските потоци: животът на държавата става по-прозрачен.

Икономическата революция чука на вратата. Дори Валентина Матвиенко заплашва да излезе на улицата с плакат "Свобода на бизнеса". Тази революция отдавна назрява, но действията на западните „партньори” я направиха неизбежна. Оцеляването и развитието в условията на санкции и военна конфронтация изисква комбинация от държавна воля и активна децентрализирана икономическа среда, особено след като санкциите нанесоха тежък удар на бившите първенци в бизнеса, които често наричахме „олигарси“.

И накрая, културната революция, която трябва да надхвърли ограничителните мерки. Да се следи кой от културните дейци каква позиция е заел е полезно нещо, въпреки че днес тази работа се поддържа от няколко любителски канала в “Телеграм”. Но много по-важно е да се отвори пространство за нови идеи и концепции. Страната най-накрая трябва да се замисли и да разбере какво точно иска и може да каже на света. Сигурен съм, че очакваме истински, масивен творчески взрив. Пробудените хора ще изискват иновативна културна политика от държавата.

Русия все още не е свикнала с новата си роля - ролята на огнище на промените в системата на световния ред. Може да се каже, че тя с недоверие се усеща в тази нова маска. Страната обаче не е първата, която вдига глобално въстание, революционното минало с всичките му атрибути е заложено в генетичната ни памет. Следователно популярността на символите на нашето революционно минало, като червеното знаме, сега нараства, а историческите реалности отпреди сто години са актуализирани до имената на населени места, които са ни познати от книгите за гражданската война и се появяват отново в съвременните военни доклади. Но съдържанието на настоящата революция, разбира се, няма нищо общо с комунистическата идеология. Какви епитети описват това съдържание?

На първо място, това е народоосвободителна революция. В Украйна руските войски освобождават братята от потисничеството на чужда за тях националистическа идеология. Вътре в Русия задачата е да се отървем от външната зависимост в икономиката, от влиянието на прозападни агенти, както професионални, така и доброволни. Доколкото Русия е културна колония на Запада (такова дефиниция дава например режисьорът Едуард Бояков), новата ни революция има антиколониален характер.

Освен това на дневен ред е защитата на страната от онези неестествени идеи, които формират ядрото на най-новия западен тоталитаризъм, връщане към ценности, които осигуряват развитието на обществото, а не разпадането на социалната тъкан: любовта към Родината, традиционното семейство, децата, работата, свободата на мисълта. И в този смисъл може да се говори за консервативна революция.

Какво ни дава съзнанието за революционния характер на протичащите процеси? Първо, идеята за тяхната необратимост. Няма да дойдат нито надеждите на някои хора за връщане към предишния си живот след успешното завършване на специалната операция, нито надеждите на други хора за прекъсването на специалната операция, след което отново ще може да се живее както преди. Във всеки случай страната ще стане напълно различна, а елитът го очаква радикална промяна. Второ, усещането за участие в безпрецедентни исторически събития. Целият свят отново гледа страната ни, както преди сто години, с надежда и интерес. Трето, чувство за отговорност за бъдещето: ние сами трябва да изградим това бъдеще, без да очакваме, че нашите ръководители ще го осигурят. Четвърто, перспективата за свободно творчество се отваря пред нас в политиката, икономиката и изкуството.

Използването на понятието "революция" като основно понятие за описание на случващото се със страната по никакъв начин не означава прословутото "до основата, а след това...", особено след като моделът на "революция отгоре" вероятно ще продължи. Но това означава максимална готовност за историческо творчество, за вземане на нестандартни решения, за отърване от произволен брой „свещени крави“ в името на преобразяването на страната.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?