/Поглед.инфо/ Разпадането на СССР предостави на всички съставляващи го републики уникалната възможност да опитат силите си в изграждането на суверенна държава. Начинът, по който те стигнаха до независимостта, дори не можеше да се сравни с това, което трябваше да понесат колониите на европейските сили.

Да, Съветският съюз не беше колониална империя и суверенитетът и способността да определят собствената си съдба попаднаха в ръцете на националните елити буквално безплатно, без продължителна борба и жертви с каквото и да е значение в сравнение със страните от Азия или Африка в средата на миналия век.

С такъв багаж би било възможно да се развиват сравнително безпроблемно само при наистина удобни външни условия. Всъщност на това разчитаха, когато говореха за „края на историята” и еднополюсния свят.

Международният ред сега е навлязъл в етапа на своето най-сериозно преструктуриране. Този процес, както виждаме, е изпълнен с опасност дори за такива големи сили като САЩ, Русия или Китай. Всяка от тях има какво да губи. А за малките и средни страни новите международни обстоятелства могат да представляват смъртна заплаха.

Нещо повече, „парниковият” характер на техния произход почти навсякъде пречи на елитите да развият отговорно отношение към реалността. Тази „оранжерия“ създаде илюзията сред населението и елита, че парниковите условия наистина могат да съществуват и най-важната задача е да се стигне до кръга на избраните. Всяка национална трагедия в бившия СССР сега или в бъдеще е продукт на такава увереност.

Русия, естествен „полюс“ на силата за своите съседи, никога не е следвала постколониалната политика спрямо тях, възприета на Запад. В този смисъл тя наистина се оттегли донякъде от делата на приятелите си. САЩ например се държат много по-решително спрямо съюзниците си – дори французите не могат да се чувстват напълно сигурни. А Вашингтон изобщо не се церемони с германци или италианци. Взривеният “Северен поток” е отлично доказателство какво се случва с американските съюзници, ако започнат да се суетят и да се опитат да „скочат“ от атлантическата солидарност.

Русия никога повече от 30 години не е прибягвала до смяна на политическия режим в държава, обвързана с нея със съюзнически задължения. Подобни решения съвсем не са в нашия стил. Исканията на Москва са други - не подчинение, а поведение в съответствие с представите ни за старша държава.

Този подход може да бъде болезнен, когато става въпрос за страна, тясно свързана с Русия като Армения. В пространството на СССР вече няма „хибридно“ съчетание на нашето пълно зачитане на държавния суверенитет в сферата на външните отношения и преплитане на ниво общество и икономика. Проблемите и известно взаимно раздразнение, които възникват в момента в руско-арменските отношения, са породени от техния сложен характер. Това е най-доброто обяснение колко емоционално Москва и Ереван възприемат поведението на другия. Добрите отношения между нашите общества в случая са важен свързващ фактор.

Но трябва да се разбере, че уникалността на руско-арменските отношения прави невъзможен единствено пряк конфликт между нашите страни. Арменците, за разлика от гражданите на Грузия или Азербайджан, няма да отидат да се бият срещу Русия на страната на режима в Киев. Просто защото в Армения, за разлика от много други, няма русофобия като важна част от националния мит. Никога няма да се наложи да прибягваме до насилствени решения срещу такъв приятелски настроен народ.

Освен това Армения, разбира се, е по-стабилна икономика и по-развито общество от нейния враг Азербайджан или съседна Грузия. В първия случай ние изобщо не знаем колко стабилна ще бъде страната през следващите 10-15 години, които придирчивият наблюдател може да определи като петролен деспотизъм, който не произвежда нищо. Във втория говорим за общество, което е изключително емоционално и уязвимо на разрушителни външни влияния. Виждаме колко бързо арменската икономика започна да се възползва от промените през 2022–2023 г. За броени месеци бизнес активността е нараснала с над 12%, като търговията, услугите и строителството са се увеличили с 16-23%.

Уникалните отношения между нашите страни обаче изобщо не ни предпазват от грешки. Тези грешки могат да имат драматични последици за онези, които са по-малко защитени от международни обстоятелства. Сривът на инфраструктурата за сътрудничество между Москва и Ереван ще създаде определени трудности за Русия, но на фона на борбата, която води в Европа, те няма да бъдат от основно значение. Освен това сили от такъв мащаб като Русия живеят в друго измерение. Историята за тях е процес, по време на който има победи или поражения, но самото съществуване на държавата остава константа.

Армения от своя страна може да се окаже в принципно нова външнополитическа ситуация. За нея, като малка държава в сложна среда, константата е наличието на нация, а не на държава. Тук опитът от независима държавност в съвременния свят е изключително малък. Изглежда арменското правителство разбира сериозността на това предизвикателство. Но докато не вижда цялостни решения, то се хваща, както се изрази един наш наблюдател, за много сламки. Всичките от които се оказват недостатъчно силни.

Следващата капка са съвместните учения със САЩ и като цяло приятелските жестове към Запада. Има и по-любопитни примери: опити да се намери подкрепа от Франция, която е в ситуация, в която Париж сам не е в състояние да реши дори собствените си проблеми в традиционно управляваната Западна Африка.

Това поведение кара Москва да си зададе въпроса какво всъщност иска официален Ереван?

С други думи, дипломатическият конфликт между Русия и официален Ереван вече е продукт не на враждебни намерения, а на взаимно неразбиране на вътрешните алгоритми. Арменското правителство направи много грешки и продължава да ги прави. Руските претенции към Ереван са напълно основателни на този етап. Недоволството на Армения, че Русия не се държи по-решително спрямо Баку, също изглежда неоснователно.

Сега е напълно неясно как може да се разреши възникналият конфликт. Най-радикалните оценки допускат пълна загуба на територията на Арцах от арменците и намаляване на руското участие в осигуряването на сигурността на самата република. Едва ли това ще донесе голяма сигурност на Армения, ние знаем как Западът държи на думата си по отношение на онези, които са поверили сигурността си на пряката му подкрепа.

Цялата създала се ситуация е сериозен повод да се замислим за характера на руската политика спрямо нейните съюзници. Засега следва в най-общи линии рецептите на царската дипломация - не създавайте проблеми на сигурността ни, участвайте в икономиката ни и ние няма да се месим във вашите работи.

Но примерът с Армения показва, че подобна външнополитическа култура носи и определени разходи. Все още не е известно дали има алтернативи за него с изключение на твърдия "американски" подход към съюзниците и страните, важни за собствената сигурност. Но изобщо не е очевидно дали подобна схема ще работи в бъдеще, самите американци понякога не успяват много. Те държат Европа, но има проблеми с останалия свят.

Продължаването на традиционната политика на Русия на зачитане на суверенитета и ненамеса във вътрешните работи означава да се признае, че в определени моменти от историята нашите отношения със съюзниците могат да създадат проблеми. Да го признаем преди всичко пред себе си и да потърсим как да компенсираме евентуалните щети по други начини. Приблизително това прави в момента руската дипломация в Южен Кавказ.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?