/Поглед.инфо/ Лек, маневрен и евтин - “Сухой” започна да разработва едномоторен тактически изтребител от пето поколение. Такива самолети се използват широко в чужбина днес. В Русия са свикнали с по-мощни машини с два двигателя.
Бъдещи планове
Ясно е, че в конструкцията ще се използват широко технически решения, вече изпитвани на изтребители пето поколение Су-57. Например радиопоглъщащото покритие, авиониката и комплекса от оръжия.
Най-новият двигател - "Изделие 30" също ще бъде заимстван от по-стария модел. Но експерименталният апарат ще бъде временно оборудвано с двигателя Al-31ФН от третата и четвъртата серия, изпитани на чуждестранни изтребители.
Планира се излетно тегло на изтребителя да не надвишава 18 тона. За сравнение: „Су-57“ тежи над двадесет и пет. Съотношението тяга / тегло трябва да бъде равно на единица. В същото време, подобно на своя предшественик, да има намален радарен отпечатък.
Максималната скорост на суперманеврената машина ще надвишава две звукови. И отклоненият вектор на тягата ще осигури съкратено излитане. Под фюзелажа, подобно на други подобни самолети, ще бъде поставен многорежимен въздухозаборник.
Според военния експерт Алексей Леонков днес едномоторните изтребители са глобална тенденция, а Русия също има опит. Конструкторите са изминали дълъг път със задвижване. Например реактивния двигател РД-33. Неговата модификация, РД-93, е поставена от китайците на изтребителя-бомбардировач “Ченду Сяолун”. А друга версия, СМР-95, е адаптирана в Южна Африка за изтребителите “Супер Мираж” Ф-1 и “Супер Гепард” Д-2.
Има версия на РД-33 с отклонен вектор на тягата. Тази система е изпитана през 2000-те години на опитен МиГ-29ВТ. Освен това руските инженери и технолози са първите в света, които овладяват дюза с цялостно отклонение на вектора на тягата. Досега никоя държава не е успяла да повтори това.
Предимства и недостатъци
Силната страна на едномоторната верига е цената. Такива самолети са много по-евтини от тежките изтребители.
„Повече от половината от цената на боен самолет са двигателят и горивната система“, обяснява Леонков. “Много страни искат да разполагат с евтина техника в експлоатация на ВВС, а едномоторните изтребители са най-подходящият вариант. В крайна сметка не всеки може да си позволи не само F-35 за сто милиона долара, но и нещо по-просто за 50”, допълни той.
Що се отнася до бойните качества, по отношение на бордовата техника, радарните системи и маневреността едномоторните не отстъпват на тежките. А разликата в бойната мощ поради по-малката маса не надвишава 20 процента.
Друг въпрос е оцеляването. В крайна сметка самолетите с два двигателя имат способността да достигнат до летището, дори ако единият двигател излезе от строй.
„Американците не се страхуват да летят с Ф-35, защото са сигурни, че той е „невидим“, отбелязва експертът. “Заплахата за F-35 съществува само в страни, които разполагат със системи за ПВО, способни да я видят. И това са само няколко държави: Русия разполага със системи за противовъздушна отбрана С-400 и тези, на които сме доставили такива системи - Китай, Индия и Турция. На други места „мълнията“ няма от какво да се страхува”, допълни той.
Заслужилият военен пилот на Русия Владимир Попов също е уверен, че изборът на едномоторна схема се дължи главно на икономически причини.
„При интензивни бойни операции, когато мощна система за противовъздушна отбрана и вражески самолети са в експлоатация, изтребителят прави пет, максимум десет излитания. Тогава той или влиза в ремонт заради средствата за поразяване, или е свален. Загубата на скъпи тежки самолети е твърде скъпа “, посочва генералът.
Според него всяка сериозна военна сила трябва да притежава технологиите за създаване на евтини едномоторни самолети, за да може бързо да установи масовото им производство в случай на външна заплаха.
Съветският опит
Едномоторната компоновка е доста популярна - такива са американските Ф-16 и Ф-35, и шведският “Грипун”, и китайският Дж-10. Най-яркият пример и пример за ефективно използване на такива машини обаче е съветският МиГ-21, най-масивният и един от най-много воювалите свръхзвукови изтребители, участвал в почти всички големи военни конфликти през втората половина на последния век.
Той е разработен в края на 50-те години. Тогава ВВС се нуждае от лек, високоскоростен самолет, способен да прихваща бомбардировачи и да се противопоставя на вражеските изтребители. Осемтонният МиГ-21 е предназначен за бойни операции над фронтовата линия на кратко разстояние от родното летище. Въоръжение: управляеми и неуправляеми ракети на четири точки на окачване и 23-мм оръдие.
МиГ-21 получава бойното кръщение във Виетнам. Тук основният му противник е американският ф-4 “Фантом”- по-мощен и по-тежък двумоторен 20-тонен изтребител, който надминава съветския самолет по обсег на полета и въоръжение. Независимо от това, през годините на войната в битките с МиГ-21 САЩ губят повече от сто „Фантома“. МиГ-21 се възползваха от своята скорост и маневреност във въздуха. Според съветските данни загубата на МиГ-21 във Виетнам е около 60 единици.
През 1967 г., в Шестдневната война между арабската коалиция и Израел, МиГ-21 се бият срещу “Мираж”. Египетските пилоти успяват да унищожат едва десет вражески самолета, като същевременно губят 19 машини. Израел има пълно въздушно превъзходство - почти целият флот на египетските ВВС е унищожен на земята, само няколко ескадрили са готови за бой. Освен това по нивото на подготовка на арабските пилоти остава да се желае много.
След това МиГ-21 воюват в Афганистан, Либия, Югославия, Ангола, на границата на Индия и Пакистан. Общо над 11 хиляди МиГ-21 и чуждестранни аналози минават през поточната линия. Изтребителят е на въоръжение в повече от петдесет държави.
Превод: В. Сергеев