/Поглед.инфо/ В сряда в Александровската зала в Кремъл се проведе церемонията по връчване на пълномощията на чуждестранни посланици на президента Путин. За разлика от всички предишни подобни събития, тя беше уникална и символична: за първи път се сменят посланиците на всички велики сили - постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Това не се е случвало в най-новата руска или съветска история.

Владимир Путин по правило получава пълномощия от чуждестранни посланици два пъти годишно, но миналата година имаше само една такава церемония. От 3 юли московският дипломатически корпус се актуализира доста забележимо - в столицата пристигнаха 24 посланици (броим един не съвсем посланик, но приравнен представител на Малтийския орден). Тоест, почти всеки шести посланик беше сменен. Но настоящата церемония не е интересна с цифрите, защото е имало не по-малко масови събития преди това.

На 5 февруари в Александровската зала се състоя безпрецедентно в историята на руската дипломация събитие - посланици на всички страни от Голямата петорка, тоест страните, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН: Китай, САЩ, Великобритания и Франция, представиха своите пълномощия. В допълнение към тях, наред с други, посланикът на Германия, ключова европейска сила, започна своята работа.

Такъв „парад на посланици“ е наистина уникално явление - нищо подобно не се е случило в съвременната история на Русия, нито в съветския период, нито в годините на Руската империя. И не само защото церемонията по колективно връчване на пълномощията се появи едва след разпадането на СССР, в Руската федерация никога не е имало такова съвпадение, когато посланиците на четирите велики сили се сменяли за една година.

По-точно, имало е само един такъв случай - през 1933г. Тогава се сменят посланиците на Великобритания, Франция и Китай, първи посланик на САЩ след Октомврийската революция идва, а Адолф Хитлер назначава нов германски посланик. Но след това всеки посланик връчва пълномощията си по време на отделна церемония с председателя на Всесъюзния централен изпълнителен комитет Михаил Калинин, (или негов заместник). И сега церемонията ще бъде колективна и освен това повече от символична.

Посланиците на великите сили (нека към тях отнесем и Германия) се сменят доста често, предишните работеха в Москва от пет до две години. Само Китай може да се похвали с постоянство: бившият посланик Ли Хуей работи в Русия 10 години. Американските посланици се променят най-често: от януари 2012 г., когато Майкъл Макфол предаде акредитацията си, трима собственици на “Спасо Хаус” (където се намира резиденцията на посланика) вече са се сменили, оставяйки след себе си минимална памет.

Новият посланик Джон Джоузеф Съливан обаче е настроен за сериозна работа. Да, и Тръмп, който го изпрати в Москва, не просто ще го откъсне от поста първи заместник държавен секретар. Следователно, срещата на Съливан със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев във вторник (тоест още преди представянето на акредитациите) изглежда далеч не случайна, не протоколна.

Новият китайски посланик Чжан Ханхуй, подобно на Съливан, пристигна в Москва от високия пост на заместник-министър на външните работи. Но за разлика от 60-годишния американец, 56-годишният китаец е прекарал целия си живот в Русия и постсъветското пространство (по-специално той е бил посланик в Казахстан) и говори добър руски.

Новият британски посланик, 53-годишната Дебора Джейн Бронерт, също говори нашия език. Завършила е специалност политическа икономия на Русия и Източна Европа и в началото на 2000-те работи в посолството на страната си в Москва.

За разлика от Бронерт и Чжан, новите посланици на Франция и Германия не знаят руски. Но да се каже, че за Пиер Леви и Геза Андреас фон Гейр Русия е напълно чужда, е невъзможно. 64-годишният французин е работил много в Източна Европа - бил е посланик в Чехия и Полша (той се премести от Варшава в Москва), спечелвайки, наред с другите неща, Ордена на Почетния легион.

И 57-годишният фон Гейр има богат опит не само в дипломатическата работа. Всъщност той напуска външното министерство през 2001 г. - и тогава работи в парламентарната фракция на ХДС (със „силния човек“ на германската политика Волфганг Шойбле, настоящ председател на Бундестага), отдела на федералния канцлер (тоест Меркел) и разузнаването (от 2010 г.) четири години е заместник-председател на Федералната служба за разузнаване), а след това пет е директор на отдела за политика на Министерството на отбраната (с Урсула Фон дер Лайен, която сега оглавява Европейската комисия).

Дори биографиите на новите посланици на великите сили показват, че са далеч от обикновените дипломати (това се отнася най-малкото до американския и германския посланици). И това е доста важна подробност, показваща, че ролята на посланика в съвременната дипломация не бива да се подценява.

Разбира се, значението на фигурата на посланика през XIX и първата половина на XX век е огромно - той е във всеки смисъл пълномощник на своята страна. Да, през XIX век, главното се решава от личните контакти на монарсите (които също са свързани помежду си), така че посланиците са предимно представители на управляващите дворове, но цялата чисто дипломатическа работа беше обвързана с тях. Преките контакти между монарсите и между външните министри са рядкост - няма телефони, няма самолет. Именно посланикът се среща в страната си на пребиваване с всички фигури, които са важни за родината му. От средата на ХХ век скоростта на комуникация се увеличава - стават възможни не само телефонните разговори, но и бързите взаимно посещения на висши служители и министри. И ролята на посланика в личната дипломация започва да намалява, а някои дори започват да я смятат за просто почетна синекура.

Но през последните години, когато няма проблем президентите и министрите да се обаждат по всяко време и ако е необходимо, бързо да организират среща, било двустранна, било многостранна (най-новият пример е спешната среща на върха за Либия в Берлин), ролята на посланика започна да нараства отново.

Макар и не в личната дипломация на първите лица: те наистина вече не се нуждаят от посланици в отношенията и преговорите си, а в държавната политика като цяло. Посланикът все повече става, както и преди, „пълномощен министър“, но не по име, а по същност. Силният посланик може да действа като координатор на цялата работа, която се извършва в страната на престоя му от сънародниците му - власти, бизнес и общественост. И да действа като експерт за властите на своята страна и като лобист пред властите на приемащата държава.

Разбира се, за това трябва да има подходящо ниво на двустранни отношения. Но основното е, че самият посланик трябва да бъде най-малкото силна фигура (и да не се сменя на всеки две години). Нека видим кой от новите посланици на великите сили ще успее да се докаже в Москва.

Представянето на акредитациите от посланиците на всички велики сили в Кремъл е символично и с това, че след три месеца Путин чака там лидерите на техните държави. Парадът на посланиците може да се счита за алюзия за предстоящата среща на “Голямата петорка”.

Превод: В. Сергеев