/Поглед.инфо/ Преди няколко седмици, говорейки във Валдай, президентът Путин изрече идея, която беше съвсем очевидна, но не осъзната от мнозина: настоящите събития и процеси ще продължат дълго време. Президентът очерта период от цяло десетилетие.
Тези негови думи са изключително полезни за всеки човек, който следи новините по света и се опитва да си изгради независимо мнение за случващото се. Не разполагаме с цялата информация, защото я черпим от открити източници. Всичко останало, скрито от нас, ние предполагаме и измисляме според силите на въображението си, както и склонност към песимизъм или оптимизъм.
Ако обаче, когато анализираме актуалните новини, постоянно имаме предвид, че в момента преживяваме само малка част от грандиозен многогодишен глобален процес, това помага да се изгради много по-ясна и по-трезво осмислена картина на текущите събития, която без това почти ежедневно хвърля много от нас от еуфория, до отчаяние и обратно. Така че нека да погледнем какво се случва от тази точка.
И така, на 24 февруари трансформацията на световната система, която продължава доста дълго време и е активна от 2014 г., навлезе в нов етап на открит сблъсък между Русия и Запада, сблъсък, включително военен, тъй като неговата хибридна природа не е нищо повече от смокинов лист. Украйна доброволно предостави територията си за военни действия и населението си на НАТО. Между другото, това отговаря на въпроса колко дълго ще продължи конфликтът там: до края на глобалната конфронтация. Боевете ще протичат в Украйна, докато не бъде достигната нова геополитическа конфигурация в света, тоест същите плюс-минус десет години, споменати от Путин. Човек може да симпатизира на югозападните ни съседи, но те сами избраха съдбата си, дълго, трудно и ентусиазирано стремейки се към нея.
Изминалите осем месеца и половина показаха, че вариантът за бързо и безболезнено решение на проблема с Украйна, уви, не проработи. От друга страна, Западът има своя причина за разочарование. Той не успя да срине руската икономика с бърз удар с по-нататъшен държавно-политически колапс, който незабавно да реши проблемите на САЩ и с техните съюзници. Но нещо друго се оказа по-лошо: оказа се, че самият Запад значително отслабна и стана уязвим. Социално-икономическите системи на страните от двете страни на Атлантическия океан изпитаха тежък удар върху себе си, а компетентните структури вече не крият, че това е само началото и в бъдеще ще бъде много по-лошо. А това от своя страна вреди както на вътрешната политическа стабилност на тези държави, така и на общата западна солидарност. През по-голямата част от годината колективният Запад действаше като безусловно консолидиран яростно антируски фронт, а сега отново има объркване и колебания.
И на този фон сме свидетели на събитията от последните седмици, част от които между другото е изтеглянето на руските войски от десния бряг на Днепър. На Запад започна все по-активно и шумно прокарване на темата за преговорите с Русия, в този процес участват както влиятелни медии, така и видни личности като папата. Световните мейнстрийм медии вече открито пишат за признаци на разпадане на антируската коалиция поради икономическите проблеми, пред които са изправени участващите страни. Някои държави, например Италия, дори обявиха спиране на военните доставки за Украйна. САЩ отказаха да предоставят дронове „Грей Игъл“ на Киев, а Джо Байдън потвърди, че САЩ няма да се намесват пряко в украинския конфликт.
Срещу това автоматично могат да се повдигнат възражения: никога не знаеш какво казват - Западът винаги мами всички, едно мисли, друго казва, трето прави, просто не може да му се вярва. И това е абсолютно справедливо. Но никой не говори за доверие.
Коментирайки последните събития, президентът на САЩ каза, че Русия и Украйна, разделени от Днепър, ще „ближат раните си“. Това обаче е още по-актуално за самия Запад. Нуждае се от почивка, от оперативна пауза, от възможност трезво да прецени вече нанесените щети и бъдещи перспективи. От февруари насам Вашингтон и Лондон (континентална Европа доста примирено последва лидерите) безразсъдно засилиха ескалацията, доближавайки я в някакъв момент до риска от ядрена война, но не успяха да постигнат значителен напредък към целите си. Напротив, двама британски премиери играха срещу Русия толкова безразсъдно, че едва не съсипаха националната икономика. Сега третият човек за една година дойде на Даунинг стрийт, не е необходимо да го подозирате в симпатии към Русия, но засега основното му главоболие е да предотврати социално-икономическа катастрофа в страната. САЩ имат своите проблеми. Демократическата партия успешно избегна пълно поражение на междинните избори, само резултатите от тях показаха влошаването на гражданско-политическата бездна в страната, американското общество е разделено наполовина, а вътрешните проблеми само се засилват. За континентална Европа, която осъзна в каква пропаст пада (или по-скоро я тласка задграничният ѝ старши партньор), няма нужда да говорим.
Западът има нужда от пауза, за да осмисли ситуацията, да се прегрупира, да коригира стратегията и тактиката и да подготви нова вълна от атаки срещу страната ни. И, разбира се, никой не трябва да си прави илюзии, че страните изведнъж ще се споразумеят за нещо и всичко ще приключи. Западът се бори за своето оцеляване като световен лидер и просто няма друг източник на сила и просперитет освен да съсипва и унищожава другите, а Русия е първа на опашката. Съответно възниква логичният въпрос: ако е така, тогава какъв е смисълът страната ни да действа така?
Дали руската армия има нужда от почивка, нека преценят военни експерти. Но не по-малко важни са политическите и икономически причини, поради които Москва в момента е заинтересована от намаляване на ескалацията. Най-важното обстоятелство, което лежи на повърхността: тазгодишната рекордна реколта - тя трябва да бъде изнесена на световния пазар и за това ще трябва по един или друг начин да се договори със Запада, който слага спиците в колелата. Освен това трябва да имаме време да подготвим механизми за заобикаляне на санкциите, когато влязат в сила ценовите ограничения за нашия петрол. А и за нас е изгодно Западът да затъва все по-дълбоко в икономическата криза, за да има все по-малко сили и възможности да действа срещу нас.
И всичко това отнема време – месеци, седмици, понякога дори всеки ден е от значение. И ако е необходима пауза, тя ще бъде взета. И следващият път, когато чуеш новината, изпитваш нужда да изкрещиш, че всичко е загубено или, напротив, че сме спечелили, спри за минута, поеми дълбоко дъх и си спомни, че може би имаме още десет години живот в този режим пред нас. Пазете дъха си.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com