/Поглед.инфо/ В либералните джунгли на Интернет отново изкопаха, избърсаха от пръстта и започнаха да разпространяват филма на Юрий Дуда, монтиран преди две години по случай 15 години от трагедията в Беслан. “Беслан. Помни” - е тричасов уж “документален филм” за превземането на училището в Беслан, което се случи на 1 септември 2004 година. Своето мнение за филма си го казах и тогава. И днес искам да го повторя отново.
“Вчера се накарах от начало до край да прегледам филма на Дуда “Беслан. Помси”. Може да се напише цяра книга за всичките глупости в това творение. Например, че “героят” Аушев може би никак не се е страхувал да влезе при терористите защото при него Ингушетия е тилова база на Ичкерия, на нейна територия избиват нашите войници и офицери, устройват засади (печално известното клане при Галашка и последвалата при Арщи), отвличания, а самият Аушев е приятел в Басаев и с Масхадов, както и с покойния Дудаев. Той просто е бил “свой”! И не е имало защо да се страхува. Пристигането му само по себе си е “пиар”, демонстрация пред Путин, че той, както и преди, е сила и трябва да бъде върнат.
Може да се възхитим на “логиката” на мадам Милашина (специален кореспондент на “Нова Газета”),чиито очи на записа шарят като хваната да удря кантара продавачка на пазара в Одеса. Ако терористите са “обещавали” да пускат за всеки президент на севернокавказка република по 150 заложници, то те са честни, те са милички, щяха да си сдържат думата. Трябваше да бъдат пратени! При това НИКОЙ не дава нито едно доказателство за такова обещание - всичко са слухове тип “баба на пазара каза”. И как ли би изглеждала “конфигурацията”, при която в ръцете на терористите да се бяха оказали 1200 заложници и всичките лидери на севернокавказки републики? За това Милашина с шарещите очи мълчи. Навярно Путин е трябвало да отиде там след това? Под разказа за това, че бомбите не се взривяват и експлозията, провокирал щурма е направен отвън следва картина на маса с отломки от ВЗРИВИЛА СЕ бомба, а след твърденията, че експлозивът не се е взривил следва разказ на пострадала, от чийто гръбнак да извлекли гвоздей или болт - част от шрапнелите в експлозива. И така нататък по списъка.
Но ще кажа и друго - филмът е бездарен. Бездарен като журналистическа работа. Бездарен защото в него не са съблюдавани дори основите на журналистическите разследвания. Дуда извън рамките на своите картонени интервюта е банален и безпомощен до втръсване. Просто е жалко да устроиш тричасова скука от интервю с четирима участници в тези събития и четири пострадали в тази ужасна трагедия, без факти, без документи и експертизи, в края на краищата без тези, които щурмуват училището и виждат на място всичко с очите си! Три часа! За едното нищо!”
Според мен - това е!
Превод: В. Сергеев