Изказванията за “китайската колонизация” не са от вчера. Настоящата вълна е свързана с развитието на глобалните процеси. “Социализмът с китайска специфика” очевидно се откъсва напред. “Капитализмът с американска специфика” се посрами в борбата с епидемията, в запазването на демократическите традиции и най-вече в икономическото развитие. Китай в годината на коронавируса даде 2,3% ръст на БВП, докато Америка осигури минус 3,5%. На фона на позорните цифри в ръста на бедността в Америка, Русия и другите държави Поднебесната първа на света се избави от доскоро поголовната нищета. Средната класа и в Америка, и в Русия отдавна не расте, а китайската е близо до 500 милиона души. Както казва Сталин: “Който не е сляп, той вижда”.
Очевидното превъзходство на китайския модел не оставя шансове за догонване или най-малкото за сдържане на Поднебесната дори по написаните от американците правила. Игралната дъска беше преобърната от гневния президент Тръмп. Няма да позволят и на Байдън да се върне към обичайната игра. Дадоха му шанс да изпита друг подход към “укротяването на опърничавата” - да създаде световна коалиция на недоволните от Китай. Това ще е трудно. Наблюдава се различна тенденция. Повече от 100 страни - участници в програмата “Един пояс - един път” се прикачиха към китайския локомотив. В края на миналата година страните от ЕС с активното лобиране на Германия и Франция подписаха инвестиционно споразумение с Пекин. Почти едновременно беше създадена търговската група ВРИП от 15 страни от района на Тихия океан, сред които не само Китай, но и такива верни оръженосци на Вашингтон като Япония, Австралия и Южна Корея. Във всички тези страни има маргинални мислители и публицисти, оценяващи сътрудничеството с Китай като “колонизация”. Едва ли всичките са “стимулирани” от американските фондации - призракът на “жълтата заплаха” си е още тук.
Имаме си достатъчно бойци от невидимия антикитайски фронт. Те разглеждат всяко събитие в двустранните отношения като отстъпка пред Пекин. Китайците, както се казва, няма да ни поднасят нещата на тепсия. А и защо да се интересуват от нашите интереси? Нямаме ли си достатъчно собствени пазители? Мъдреците понякога правят отстъпки, които изглеждат прекомерни. Често се оказва, че това е ход на коня и ние просто укрепваме позицията си. Такъв беше случаят с окончателното уреждане на граничния въпрос през 2004 г., както и с газопровода „Силата на Сибир“. Сега богат Китай може да се превърне в огромен и стабилен пазар на продажби за нашето съживено селско стопанство, а за показващата признаци на живот наша промишленост - партньор в дългосрочни проекти.
Но основното дори не е това. Кремъл развива стратегическо партньорство с Поднебесната. Прехвърлихме технологията за системата за предупреждение за ракетно нападение на китайската армия. Нашите и техните стратегически бомбардировачи провеждат съвместни патрули над Японско море. Тези и други форми на взаимодействие, много подобни на военен съюз, вбесяват Пентагона, Държавния департамент, Белия дом. Да се унищожат вече установените механизми за противодействие на американската заплаха, да се предотврати създаването на нови - това е най-важната задача на четиригодишния мандат на Байдън. Спекулациите за „китайската колонизация на Русия“, волно или неволно, служат именно за постигане на тази цел.
Превод: В. Сергеев
