/Поглед.инфо/ От 1 ноември руският газ започна да постъпва към Молдова по нов, току-що сключен договор. Молдовските власти празнуват победата си - според тях страната плаща на Русия за гориво „два пъти по-ниско от пазарната цена“. Защо “Газпром” се съгласи на такива условия и кой всъщност спечели на преговорите?

Молдова няма да замръзне през зимата. Е, поне заради недостига на газ, все пак Кишинев и “Газпром” най-накрая подписаха нов дългосрочен договор за пет години. От 1 ноември руско синьо гориво вече започна да се доставя в Молдова. И спасява не само молдовците, но и властите на тази страна начело с президента Мая Санду, по чиято вина договорът с руския газов монополист, който приключи в края на септември, не беше подновен навреме.

„Повече, отколкото искахме“

Тази грешка можеше да ѝ струва по-нататъшната политическа кариера. „Напълно възможно е, ако зимата беше студена, рейтингът на Мая Санду да падне. Но няма да има такава зима. Освен това настоящият договор беше много важна победа за г-жа Санду. Тя постигна дори повече, отколкото искаше. В Молдова смятат, че дългът е анулиран (отложен за неопределено време) и цената, посочена в договора, е много по-добра от пазарната цена и дори тази, на която самите те са разчитали (тоест около 550 долара на хиляда кубически метра), смята експертът от Международния институт за хуманитарни и политически изследвания Владимир Брутер.

„При сегашните условия ще имаме цена, която е два пъти по-ниска от пазарната и по-ниска от тази, която платихме през октомври“, казва вицепремиерът на Молдова Андрей Спину. Според него през ноември цената на газа за страната ще бъде 450 долара за хиляда кубически метра.

И сега, под фанфарите на тази победа, г-жа Санду може спокойно да извърши увеличение на цените на газа за потребителите - и също така да представи това увеличение като победа, защото увеличението на цената е можело да бъде много по-високо. „Има цена, която предполага, че правителството или регулаторът трябва да повишат тарифите за газ. Ще има увеличение на сметките, но в същото време това увеличение не е толкова голямо, колкото би било, ако го купим днес (по пазарната цена), защото всички знаем, че днешните цени са много, много високи, ” обясни президентът.

Накрая в Кишинев уверяват, че към икономическия договор не е имало политически добавки. Нито коригирането на молдовско-европейското споразумение за зоната за свободна търговия, нито каквато и да е промяна в линията на Молдова по приднестровския конфликт.

„Нямаше такива разговори в тези преговори за газ“, казва Мая Санду. И твърди, че един от резултатите от тези преговори е именно подобряването на руско-молдовските отношения - подобрение органично, а не по принуда. „Струва ми се, че това е положителен прецедент в отношенията ни с Руската федерация, че можем да решим въпроса, дори и толкова сериозен въпрос - газовата криза. Това е добър пример, че можем да решим и други неща “, каза г-жа Санду. “Искам руснаците, които живеят в Русия, да разберат, че сме дружелюбен народ. Искам молдовците, които живеят в Русия, да не страдат от това, или руснаците, които живеят в Република Молдова, да не страдат заради изявленията, които просто скарват нашите народи”. И уж Москва е приела тази формулировка.

„Русия няма активна програма по отношение на Молдова. Москва позволи отстраняването на Додон, провеждането на предсрочни избори в тази страна, тоест допусна отстраняването на проруските сили от власт. Всичко това предполага, че за Руската федерация като цяло няма разлика кой е на власт в Молдова “, казва Владимир Брутер.

Според експерта опасенията на някои руски специалисти, че неподписан договор може да влоши ситуацията с Приднестровието или дори да лиши тази територия от газ, не са оправдани.

„Приднестровието няма да бъде лишено от газ. Молдова по някакъв начин ще внесе значителна част от нуждите си от газ през приднестровската територия. Ако си припомним 1991-1992 г., тогава подобна ситуация вече е възниквала. В същото време в Молдова нямаше газ. Разбира се, Руската федерация не иска никакви остри ситуации. Би било опасно и за Молдова и западните ѝ партньори. Често във всички действия на Руската федерация в молдовска посока търсят приднестровския компонент. В този случай, ако има такъв компонент, тогава той е минимален. Това не отменя факта, че ситуацията около Приднестровието вече е остра. Регионът е в режим на де факто икономическа блокада, натискът само ще расте “, казва Владимир Брутер.

Тесни хоризонти

Проблемът за Кишинев е, че реалността, която представляват, е малко по-различна от това, което е в действителност. И тази геополитическа газова мъгла може да се превърне в проблем не само за Молдова, но и за нейното ръководство.

Изобщо не се говори за отписване на дълга за газ или за отлагането му за неопределено време. Молдовците признават дълга и са поискали единствено да се извърши независим одит в ясно определено време - през 2022 г. И ако всичко е наред с ценните книжа на “Газпром”, тогава одитът не може да не признае самия дълг - в най-добрия случай за Кишинев, той донякъде ще коригира размера на неустойката. Относително казано, общата сума от 700 милиона може да се превърне в 650 - молдовците обаче все пак ще трябва да платят тази сума. С цената на новия газ също не всичко е толкова розово.

„Молдовската страна уверява, че “Газпром” е отстъпил, приел е всички условия, но преговорната позиция на Кишинев беше откровено много слаба. Следователно, най-вероятно Молдова преувеличава своите успехи”, коментира Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет “Молдова искаше да получи 50% отстъпка. “Газпром” беше готов да даде 25%. През ноември цената ще бъде $450, а ако броим текущите цени, тогава това е 50 процента. Класическият договор на “Газпром” за европейски компании обаче предполага формулата „спотова пазарна цена и отстъпка“ и тази цена се изчислява със закъснение от шест или девет месеца. Тоест средната цена за първото тримесечие на място определя цената на доставката на газ по дългосрочен договор през четвъртото тримесечие. И ако си припомним цените преди шест месеца, се оказва, че отстъпката е била около 20 или 25 процента. Тоест по-близо до позицията на “Газпром”.

Що се отнася до политическото измерение, за Кишинев също няма добри новини. В договора наистина няма споменаване на споразумението за свободна търговия или статута на Приднестровието - но защо са, след като Молдова така или иначе няма да ги изпълни?

Лошата новина е, че западните приятели на Молдова не станаха приятели в нужда. Факт е, че чисто теоретично газовата история трябваше да породи съмнения сред молдовското ръководство относно правилността на неговия геополитически избор. Все пак в часа на голямата молдовска нужда помогнаха ли ѝ от Запад?

Поляци и украинци се съгласиха да доставят на Молдова газ - но в минимални обеми и на максимална (над хиляда долара за хиляда кубически метра) цена. Румъния - Родината, за част от молдовските елити - се съгласи само да помогне за транзита на газ, който Молдова ще купува от страна. А Европейският съюз щедро отпусна 60 милиона долара на молдовците за подпомагане на най-бедните слоеве от населението (тоест почти цялото население на Молдова, върху което ще се разпределя тази сума).

Експертите обаче са уверени, че молдовското ръководство няма да се замисли изобщо от тъжния газов опит. Молдовският геополитически избор се обяснява не с рационални, а с идеологически фактори. И тъй като сегашната беда няма да е единствената, приятелите отново ще бъдат познати. Молдовските власти може вече да не разсъждават по този въпрос, но населението в даден момент ще направи свои собствени заключения. И по отношение на европейските партньори, и по отношение на самата Мая Санду.

Превод: В. Сергеев