/Поглед.инфо/ Зърнената сделка, която предвижда износ на храни от Украйна през пристанище Одеса, е удължена със 120 дни. Това потвърдиха от руското МВнР. По-рано Москва многократно е изразявала недоволството си от начина, по който се изпълняват определени положения от „Черноморската инициатива“. Защо Русия най-накрая се съгласи на удължаване на „Зърнената сделка“ и какви ползи ще донесе това?

В четвъртък руското външно министерство потвърди информацията за удължаване на Зърнената сделка със 120 дни (споразумението изтичаше на 19 ноември). Както се посочва в съобщение на сайта на външното министерство, това е станало автоматично поради „липса на възражения от страните“. „Руската страна допуска и техническо удължаване на Черноморската инициатива без промени в сроковете и обхвата“, обясниха от МВнР.

Дипломатическото ведомство отбеляза, че въпросите относно премахването на ограниченията върху износа на руски храни и торове трябва да бъдат решени в следващите 120 дни. „Също така трябва да е категорично ясно, че всякакви опити за използване на хуманитарния коридор в Черно море за провокативни военни цели ще бъдат решително потушавани“, казаха от МВнР. Удължаването на сделката беше приветствано от генералния секретар на ООН Антонио Гутереш. Според него зърнената инициатива намалява цените на храните и торовете. Той също така подчерта, че ООН е „ангажирана да работи за премахване на пречките пред износа на храни и торове от Русия“.

Припомняме, че споразумението, подписано на 22 юли от Русия, Турция, ООН и Украйна за период от 120 дни, предполага отварянето на морски коридор за износ на зърно от украинските пристанища. Втората част от споразумението, известна още като "Черноморската инициатива", включва премахването на пречките пред износа на руски селскостопански продукти и торове.

След началото на руската специална операция корабите на Черноморския флот започнаха да патрулират водите покрай украинското крайбрежие. Киев отговори, като минира териториалните си води, затваряйки пристанища, използвани за износ на зърно за търговски трафик. На този фон на ниво ООН и Европейския съюз започнаха да се появяват изявления за заплахата от глобална хранителна криза.

Съгласно условията на юлската „зърнена сделка“ беше създаден съвместен координационен център с представители на Украйна, Русия, Турция и ООН за наблюдение на движението на товарни кораби със зърно. Едно от ключовите искания на Русия беше корабите, които акостират в пристанища за товарене, да не превозват оръжие за Украйна.

Съгласно споразумението, след натоварване в украинските пристанища, корабите се изпращат в турски води за проверка от съвместен екип от представители на Турция, ООН, Украйна и Русия, след което товарът се доставя до дестинации по целия свят. При завръщането си тези кораби трябва отново да бъдат проверени и едва след това да отидат в украинското пристанище за следващо товарене.

Както е известно, руската страна многократно е критикувала качеството на изпълнение на сделката. Русия посочи, че зърното, изнасяно от Украйна, почти никога не достига до най-бедните страни. Москва изрази готовност да дари до 500 000 тона зърно до края на годината.

Освен това Москва многократно е заявявала, че руската продукция не може да се изнася нормално поради санкциите на САЩ и ЕС. Факт е, че частни корабни компании, застрахователи и банки започнаха да отказват на Русия износа на нейните продукти от страх да не разрушат репутацията си или да попаднат под санкции.

Москва дори не изключи, че може напълно да се откаже от удължаване на споразумението, ако не бъдат създадени нормални условия за износ на руски храни и торове. В началото на ноември руският външен министър Сергей Лавров посочи, че Москва не вижда "никакъв резултат" по отношение на изпълнението на втората част от споразумението.

Както заяви заместник-министърът на външните работи Сергей Вершинин, антируските санкции доведоха до там, че от март до септември износът на торове от Руската федерация е намалял с 38% в сравнение с миналата година, потребителите са получили по-малко от осем милиона тона суровини.

Заплаха за сделката възникна след атаката на украински дронове над Севастополския залив на 29 октомври, след което Русия временно спря участието си в сделката, но след като в ситуацията се намеси лично турският президент Тайип Ердоган, тя се върна към споразумението.

Миналата седмица служители на ООН и Русия постигнаха напредък в улесняването на безпроблемния износ на руски храни и торове към световните пазари.

Руската постоянна мисия в ООН също съобщи, че като част от разширяването на Черноморската инициатива се обсъждат транзитни доставки на руски амоняк през територията на Украйна. В четвъртък обаче украинският президент Володимир Зеленски каза, че такъв транзит ще се случи само след размяна на пленници „всички за всички“.

„Във всеки случай зърнената сделка е изгодна за Русия. Важно е да се подчертае, че се провежда в обменен формат. От една страна, Москва получава облекчения по отношение на износа на храни и торове, но от друга страна, Турция е също толкова голям бенефициент, който осигурява функционирането на целия хранителен пазар“, разказва икономистът Алексей Зубец.

„Сделката първоначално беше замислена въз основа на интересите на няколко страни. Следователно фактът, че и други държави получават някакви облаги, е напълно нормална практика. Турция е нашият „прозорец“ към външния свят. Ако го ударим, Русия ще има в пъти повече проблеми, отколкото сега“, казва експертът.

„Има няколко бенефициенти от тази сделка: Русия, Турция и редица бедни страни, които в крайна сметка получават храна. Не забравяйте за Запада: той също получава евтино фуражно зърно. Не е тайна, че стоките, които минават през Босфора, минават през Турция, където има търговска платформа, която стартира процеса на намаляване на цените“, подчертава източникът.

„Сега много журналисти и политолози казват, че Русия е „била натисната“. Предвид изявленията им, че сме се съгласили на тази сделка в наша вреда от страх от Запада, се питам за кого работят. Подчертавам: това е обмен, благодарение на който Русия дава зелена светлина на износа на зърно и получава много ползи“, подчертава Зубец.

Важно е да се разбере, че сделката има естествени срокове, добавя икономистът. Веднага щом се продадат количествата миналогодишно зърно, споразумението веднага се изчерпва, защото тази година реколтата в Украйна по обясними причини е малка, а догодина вероятно изобщо няма да я има“, подчертава експертът.

„Украйна скоро просто няма да има какво да изнася. Следователно транзакцията ще приключи сама - тя просто няма да е необходима. Така че това е компромисно решение в интерес на всички страни, включително интересите на Русия“, каза събеседникът.

„Ако говорим за позицията на Украйна по отношение на амоняка, тогава, разбира се, е невъзможна. Никой няма да прехвърля пленници по формулата „всички за всички“ - това е неизгодно за Русия. Подобни изявления преследват изключително пропагандни цели, тъй като транзит на амоняк през Украйна няма да има при никакви обстоятелства, колкото и да му се иска на Зеленски“, подчертава експертът.

„Работата е там, че амонякът е отрова“, продължава Зубец. “Опасно е да минава през бойната зона, защото по тръбопровода може да попадне. В резултат на това амонячна вълна ще покрие някое село и ще загинат хора. Русия не иска да носи отговорност за това. Трябва да се отговори на въпроса: кой има интерес да изнася амоняк? Това са страните, които нямат торове. Амонякът се използва именно като суровина при производството на торове. В това положение се оказа Западът, който не може да създаде необходимите количества азотни торове, просто защото енергията стана твърде скъпа“, казва източникът.

„Газът също поскъпна, а между другото той е основната суровина за производството на азотни торове. Изпомпването на амоняк през Украйна е необходимост преди всичко на Запада. Ако Западът има нужда от допълнителни количества руска продукция, вероятно ще трябва да направи някои отстъпки“, смята експертът.

Но отстъпките в сегашните реалности са невъзможни, следователно всички изявления на Зеленски, като „Ще пусна тръбопровода за амоняк веднага щом ми върнат всички пленниците“,са нещо от областта на пропагандата, отбеляза Зубец.

„Украйна също иска да отвори транзитен коридор от пристанищата на Николаевска област - Очаков и Николаев. Няма да стане. Русия няма да се съгласи на транзита на украински товари през Днепър-Бугския лиман“, обобщава експертът.

Икономистът Антон Любич на свой ред обясни, че „зърнената сделка“ позволява на Русия да поддържа добри отношения със страните от Близкия изток, Африка и Южна Азия. Ако сделката престане да действа, броят на тези страни ще намалее. За прилагането на споразумението обаче санкциите върху руския износ на зърно, торове и други стоки трябва да бъдат премахнати.

Но нюансът остава, че в допълнение към премахването на санкциите, чуждестранните банки трябва да взаимодействат с “Росселхозбанк”, за да правят разплащания. Преди това банката беше изключена от системата СУИФТ. Според икономиста Иван Лизан, като алтернатива на СУИФТ, “Росселхозбанк”може да открие кореспондентска сметка в Ню Йорк.

„Що се отнася до друг труден момент, свързан със „Зърнената сделка”: разрешението за чартиране на нашите кораби и деблокиране на износа на зърно, ЕС едва ли ще се съгласи.. ЕС трябва да издаде разяснение, така че европейските банки да издават гаранции и заеми на купувачите, а застрахователните компании да застраховат нашите кораби. Но Европа не демонстрира никакви стъпки в тази посока“, отбелязва анализаторът.

Един от основните проблеми остава, че 80% от руските доставки на торове са блокирани в Балтийските страни, отбеляза Лизан. „Формално сделките са разрешени, но износът е труден – и това е проблемът. Ако продуктите отиват в Африка, тогава, съответно, плюс в кармата на Русия. В бъдеще африканците директно ще купуват тези торове от нас. Ако проблемните въпроси не бъдат решени, тогава Москва винаги може, образно казано, „да превърне сделката в тиква“ – тоест да я обезсмисли”, смята Лизан.

Експертът припомни, че по-голямата част от зърното, съхранявано в Украйна, е царевица - храна за животни, която вероятно ще отиде в Европа. „Това зърно вероятно ще бъде транспортирано от кораби на ООН като част от някаква хранителна програма“, предположи той. “И Русия ще може, например, изкуствено да забавя проверките на съдовете: вместо, условно казано, десет проверки на ден, два. Следователно във всеки случай няма нищо лошо в юридическото удължаване на сделката и нейният успех в крайна сметка ще зависи от поведението на Запада”, заключва той.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com