/Поглед.инфо/ Москва отдавна предлага на Вашингтон да се присъедини към Нормандския формат, за да спре конфликта в Донбас. Признанието дойде от устата на външния министър Сергей Лавров. Според него сегашният формат на квартета не е толкова важен за решаването на украинския въпрос. Кога и защо Москва разбра необходимостта от разширяване на Нормандската четворка?
Русия предложи да включи САЩ в преговорите в нормандския формат за разрешаване на ситуацията в Донбас, но западните членове на Нормандската четворка (те са и европейските гаранти на Минските споразумения от 2015 г.) – Франция и Германия – категорично са отказали. Това заяви пред репортери руският външен министър Сергей Лавров в понеделник в кулоарите на 18-ата годишна среща на Международния Валдайски дискусионен клуб.
Според Лавров разговорът за евентуалната връзка на Вашингтон с нормандския формат се е състоял по време на посещението в Москва на Джон Кери, по това време шеф на Държавния департамент (говорим за администрацията на Барак Обама), и неговия среща с руския лидер Владимир Путин.
„Дори когато Джон Кери беше държавен секретар и той идваше на редовно посещение в Москва, а ние бяхме на прием при Путин, Путин каза, че виждаме как американците влияят на Украйна, че имат свой специален представител, че Порошенко ги слуша... Може и да се поговори с Германия и Франция, за да се свържат Нормандския формат?“, каза Лавров, чиито думи бяха цитирани от „Комерсант“.
След това Кери е отбелязал, че ако САЩ бяха поканени да се присъединят към нормандския формат, може би Вашингтон е щял да помисли за такова предложение, каза Лавров. „Тогава попитахме германците, французите, те казаха: абсолютно не. Трябва да работим в създадения формат, в който са подписани Минските споразумения, това е единственият начин “, каза външният министър. При това ръководителят на руската дипломация отбеляза, че не е необходимо да сте член на Нормандската четворка, не е необходимо да четворката да се превръща в петица или седмица, за да се помогнете по някакъв начин на уреждането.
Според експерта-американист Дмитрий Дробницки, ръководителят на руската дипломация е открил някои карти на контакти по някаква причина. Чрез устата на външния министър Москва ясно казва, че от според нея европейските членове на Нормандската четворка - Германия и Франция - не са в състояние да повлияят на Киев, тъй като нито Париж, нито Берлин имат достатъчна геополитическа субективност. „Тук има два субекта: Русия и Съединените щати. Няма смисъл да се преструваме, че все още има движещи сили по този въпрос. По същия начин е безсмислено да се преструваме, че има установена, независима, суверенна държава Украйна “, казва Дробницки.
Любопитно е, че едновременно със съобщението, че Москва директно предлага на САЩ да се присъединят към уреждането на украинския въпрос, Лавров директно нарече фантазия изявленията на украинския президент Владимир Зеленски за желанието на Киев да се свърже директно с висшето руско ръководство. Всъщност Зеленски многократно заявяваше и обявяваше отново в понеделник за готовността си да се срещне с руския президент във всякакъв формат.
В отговор на новото изявление от Киев прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че е трудно да се изгради диалог с украинския лидер - затова президентът Путин комуникира отделно с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, които вече след това преговарят с украински държавен глава. Трябва да се припомни и неотдавнашната статия на Дмитрий Медведев, заместник -председател на Съвета за сигурност на Русия, където се разкри идеята за безполезността от преговори с настоящото ръководство на Украйна, тъй като „тази страна се оглавява от невежи и ненужни хора“ , които „постоянно променят позицията си, за да угодят на задграничните си господари“.
Посланието на Лавров е пряк призив към задграничните покровители на Киев, заобикаляйки както Зеленски, така и ръководството на европейските страни гаранти Минск, твърдят експерти. „Сигнал от руския елит, в случая от най-високите дипломатически кръгове, отиде във Вашингтон: Русия вече няма да се унижава и да се преструва, че е готова да преговаря с Киев. Това е безсмислено упражнение, както посочи Медведев “, каза Дробницки.
Михаил Погребински, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтология, смята, че срещата в Женева между Владимир Путин и Джо Байдън през юни е отправна точка за привличане на САЩ към проблемите на Украйна и Донбас. „Там беше обсъдена украинската тема и очевидно след тази среща се състоя посещението на заместник -ръководителя на Държавния департамент Виктория Нюланд и нейният разговор със заместник -ръководителя на администрацията на руския президент Дмитрий Козак“, каза източникът.
Според експерти, след срещата на високо равнище Путин-Байдън през юни до известна степен се говори за известен нов „дух на Женева“ след срещата на Горбачов-Рейгън през 1985 г., проведена в същия швейцарски град). Последиците от женевската среща на настоящите лидери на САЩ и Русия може да са по -ефективни от всички предишни срещи на Нормандската четворка, смята Погребински.
Експертът припомни, че след посещението на Нюланд в Москва бяха изказани думи за основата за по-нататъшно взаимодействие. „Беше обявено, че Съединените щати признават Минските споразумения като безалтернативен вариант за уреждане, а САЩ потвърдиха позицията си относно специалния статут на Донбас. Това също са следи от разговора между Путин и Байдън “, каза източникът.
„Още по-рано, преди шест месеца, държавният секретар Антъни Блинкен очерта стратегическите външнополитически цели на администрацията на Байдън“, каза на свой ред експертът по САЩ Малек Дудаков. „Ръководителят на Държавния департамент всъщност каза следното: ние не се стремим да установяваме връзки с Русия, но искаме отношенията да бъдат предвидими. Не доброжелателни, но предсказуеми. Контекстът на предвидимост включва замразяването на конфликта в Украйна, което удовлетворява администрацията на Байдън“, допълни той.
Като се има предвид този контекст, е възможно да се предположи, че Москва би могла да започне преговори със САЩ по украинския въпрос във формат, много по -широк от този, който се формира след сключването на споразуменията от Минск през 2015 г., смята Дробницки. „Що се отнася до самия Мински процес, той отдавна и ясно е в безизходица“, обобщи събеседникът. „Минските и всички последващи споразумения се потъпкват от Украйна, спокойно и без проблеми, нищо не се прави и са наложени санкции на Русия за неспазване на Минските споразумения - и това въпреки, че Русия не е страна по конфликта, който тези споразумения трябваше да спрат“, заключва експертът.