/Поглед.инфо/ Рекордна скорост от 70 километра в час, обхват на 500 километра без зареждане, модерна динамична защита и мощно въоръжение - в Източния военен окръг овладяват модернизираните танкове Т-80. Тези машини с газови турбинни двигатели винаги са предизвиквали спорове - някои експерти не разбират защо е нужно модернизирането на „осемдесетиците”, след като дизеловият Т-72 е по-прост, по-евтин, по-надежден.

Оръжие и турбина

Според Министерството на отбраната, през април войските на Източния военен окръг са получили 120 модернизирани танка Т-80БВ. Експертите изясняват: по-правилно е да се говори не за модернизация, а за основен ремонт. Да, бойните средства, получени от войските, са снабдени с нови многоканални навигационни средства, стабилизатори на оръдията, устройства за наблюдение и радиостанции, но всъщност това е основният боен танк, който е в експлоатация в съветската и след това руската армия от 80-те години на миналия век.

"Успоредно с договора за Т-72Б3, „Уралвагонзавод” ремонтира танковете Т-80БВ без модернизация", обясни военният експерт Виктор Мураховски. „Договорът за модернизирана версия беше подписан едва в края на миналата година. Когато приемаха програмата за развитие на бронетанковото въоръжение, се предполагаше всички модификации на Т-80 да се използват до изчерпване на ресурса, а след това да се изключат от редиците на Въоръжените сили. Не се предвиждаше никаква модернизация. Но сега размислиха”.

Според Мураховски версията T-80BBM е по-сигурна - танковете ще бъдат оборудвани с допълнителни динамични защитни устройства и антикумулативни екрани. В допълнение, боеприпасите ще бъдат попълнени - подобрените машини ще могат да изстрелват нови типове боеприпаси с продълговати подкалибрени снаряди, заради което ще подобрят механизма на зареждане. Системата за наблюдение, шасито и двигателят ще останат същите.

Летящи” танкове.

Газово-турбиният Т-80 е една от трите основни бойни танка на руската армия, заедно с Т-72 и Т-90. От 1976 г. излизат повече от десет хиляди Т-80 различни модификации. Танкът е създаден като специална машина с висока скорост, която не губи ефективност при температури от плюс 50 до минус 50 градуса по Целзий.

Двигателят ГДТ-1250 с капацитет от 1250 конски сили дава на многотонната машина специална маневреност. А скоростта е до 70 километра в час по магистрала и 45 по неравен терен.

Т-80 е чест гост на различни изложби и демонстрации, където понякога шокира публиката със своите способности. Управляван от опитен екипаж, 40-тонният Т-80 лесно отскача от трамплин, издигайки се на височина от десет метра. Следователно, Т-80 се нарича летящ танк. И на Запад - не иначе, а „Танковете на Ламанша”, намеквайки за факта, че с такава скорост те ще достигат пролива само за два дни.

"Газово-турбинният двигател не се нуждае от загряване преди пускането му”, казва бившият началник на Главното бронетанково управление на Министерството на отбраната Сергей Маев. „С дизелите, особено 5ТД и 6ТД, основната трудност е запалването при отрицателни температури. Газово-турбинният Т-80 е много подходящ за специфичните услови на Севера и на Далечния изток, където може да се наложат дълги походи в ограничени времеви срокове. В конструкцията се използват технически решения, отработени на Т-64 и Т-72. Много е внедрено за първи път – например, управляемата ракета „Кобра”. В резултат на това Т-80 значително задминава предшествениците си.”

Танковете с газово-турбинни двигатели са произведени и в САЩ. Но американците не успяха да премахнат няколко критични проблема, присъщи на Т-80 в началните етапи на производството. По-специално - високия разход на гориво и силното износване на двигателя.

„По време на операцията „Пустинна буря” заради прахта едновременно от строй излязоха 300 танка”, отбелязва Маев.„Нашите инженери решават проблема чрез разработване на ефективна система за почистване на въздуха, чиито елементи са изпитани на Т-64. Също така отстраниха изнасянето, възникващо заради засядането на прах в лопатките на двигателя”.

По отношение на разхода на гориво, в „осемдесетицата” е въведена система за непрекъснат мониторинг на работните условия на двигателя, оптимизиране на разхода на гориво. Самата машина регулира броя на оборотите в зависимост от товара. „Надеждността на двигателя е повишена”, добавя Маев. „Но Т-80 има друг проблем - цената. Това стана особено забележимо през 90-те години. Затова трябваше да модернизираме дизеловите Т-72, които са много по-евтини”.

Хиляди машини

Николай Тутрин, член на консултативния съвет на руските офицери, главен военен експерт по „Танковия биатлон”, заяви че въпреки сложността на проекта, танкът Т-80 лесно се ремонтира на полето благодарение на модулния метод за смяна на захранващия блок.

„Паркът на Т-80 се модернизира, защото такива танкове са направени много и би било ирационално да се отписват и да се режат за скрап. Ние разполагаме с производствената база и техническите характеристики в пълен размер. Трите типа руски основни бойни танка се допълват взаимно и в много отношения превъзхождат западните си аналози”, подчерта той.

Според някои данни днес в складовете и войските има около 3500 Т-80 в различни версии. Русия не е единственият оператор на тези машини. През 90-те години танкът е доставен в Южна Корея, Република Кипър и Йемен. Трябва да се отбележи, че танковете отиват в чужбина срещу отписване на външния дълг .

Подобрените танкове Т-80БВМ едва сега започват да навлизат в армията. Изпитанията на тази версия бяха завършени съвсем наскоро, първите няколко машини влязоха в моторизирана пехота на Северния флот.

Русия планира основна модернизация на бронирания си флот. Според министъра на отбраната Сергей Шойгу тази година руската армия ще получи повече от 400 нови танкове и пехотни бойни превозни средства. Сред тях са танковете Т-72В3М, Т-90М и модернизираните Т-80БМВ. Фокусът е поставен върху най-новата платформа „Армата”, въз основа на която са разработени няколко вида военно оборудване.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели