/Поглед.инфо/ Джеймс Бонд умря. Всъщност това се случи с най-добрия от екранните Бондовци, с актьора Шон Конъри. Сега обаче професията на най-известния му герой искат, ако не да бъде отменена, то поне да се промени до неузнаваемост.

Тайният агент, работещ за своята страна и правителството си, трябва да стане не особено таен и да работи за нещо друго, много по-важно от някакви си държави и техните правителства: има такава идея.

Това, разбира се, е само личното мнение на жена на име Ейми Зегарт от университета Станфорд в Калифорния.

Станфорд обаче е мястото, където много добре се размножават бактериите на глобализма с неговите идеи, че не трябва да има нито нации,нито държави и като цяло всичко на света трябва да е по-различно.

Но първо, Ейми ни насочва вниманието към процесите, които наистина се случват в Съединените щати със и около разузнаването. И второ, по-рано вече звучаха вдъхновени инициативи относно това, че дипломацията вече не е необходима, но никой и не заекваше сериозно, че разузнаването е остаряло. Просто на никого не му е хрумвало - поне не до такава степен, че да прави статии в списания.

Що се отнася до реалните факти, Ейми отбеляза нещо почти сензационно: ръководителите на много секретни ведомства - например генерал Пол Накасоне, който е зает да издирва киберврагове наведнъж и в Пентагона, и в Агенцията да национална сигулност /АНС/ - показаха лицата си пред обществеността за първи път. А преди далеч не на всички се полагаше дори да знаят за тяхното съществуване. Ала сега „кибер заплахите трансформират нашия свят толкова сериозно, че разузнавателните агенции трябва бързо да се адаптират към това“.

Като цяло е ясно за какво става въпрос: фактически става дума за заговора на разузнавателните служби срещу Доналд Тръмп, конспирация, възникнала още през 2016 г. Накасоне и подобните му не напразно плашат хората през главата на властите с кибер заплахи. Не просто американски, а англо-американски екип, в който кадрови шпиони се смесваха с частни оператори, пуснаха на бял свят фалшификата за „намесата на Русия в президентските избори“.

Отначало този екип работеше за останалата на власт администрация на Обама, след което тихо вредеше на победилите републиканци. Вече са написани цели томове за тази история - с имена и факти - и изводът е ясен: сформира се определена разузнавателна общност, която не е твърде подчинена на официалните власти и провежда своята линия дори въпреки тях и тяхните решения, становища и пр.

Друга работа е, че хората на Тръмп открито не се доверяваха на тази публика и нейните данни, което не е трудно да се разбере след това, с което тези шпиони са са се занимавали и с което са ги хванали в собствената им държава.

Сега Ейми Зегарт от Станфорд ни обяснява: разузнаването става нещо автономно - трябва да е така, защото заплахите са се променили, светът е станал различен. И тяизлага основната си идея:

Разузнаването трябва да работи не само и не толкова за собствената си държава. Продуктът му - информацията - е много по-необходим, например, на ръководителите на високотехнологични компании, като добре познатите Google, Microsoft и други, и те не само не са държавни и дори не непременно американски,а нещо, което стои над всичко това.

Нещо повече, разузнавателните служби, работещи за корпораците, трябва едновременно да могат да говорят директно с народа (или народите) и за това да изоставят остарелия плащ на секретността, военната дисциплина (особено немногословността) и други дреболии. Тоест шпионите трябва да се научат също и да бъдат пропагандисти.

В тази идея няма нищо принципиално ново, както и в желанието да се прекрои фундаментално дипломацията. Нека си припомним нашата 1917 г., когато дипломацията трябваше да стане отворена, вече не трябваше да има поверителни преговори и секретни протоколи зад гърба на народите. Но тогава новата държава много бързо осъзна, че няма да продължи дълго да съществува без собствена си, макар и нова, професионална дипломация и, разбира се, свое разузнаване.

По-късно се появи Джулиан Асандж, който смяташе, че е много важно да се разсекретят тайните на американската дипломация. Да, всяка млада революция мрази съществуващатадържава и свързаните с него професионализъм, заслуги, опит и отговорност. Но много бързо осъзнава безсмислието на тази ненавист, когато се оказва на мястото на същата.

Но това, което се предлага сега в замяна, не е поредното бълнуване на нов„разрушител“ - левичар. Тук има системност и в много отношения става дума за легализирането на една продължителна пълзяща реорганизация дори на една държава, а на цяла група от тях.

Какво означава предложената от Ейми Зегарт „фундаментална реформа“, по време на която „разузнавачите трябва сами да решат кой в този свят действително взема решенията“?

Това означава, че те всъщност трябва да поемат ролята и да действат като независима общност, като сами определят кой се нуждае от тяхнатаспецифична информация, получена чрез специфични методи.

И от това следва, че правителствата вече нямат значение. Шпионската общност сама се управлява и евентуално обяснява на властите (ако сметне за необходимо) къде има заплахи и какво трябва да се направи. Също така антономни са огромните наднационални лобита, за които, оказва се, шпионите трябва да работят и обслужват - медицински, петролни, информационни, военно-промишлени.

Понятно е, че при такава ситуация рябва да се забрави за такива дреболия като избираемостта на властта. Изборите могат да бъдат запазени като ритуал, чийто смисъл отдавна се е отдалечил, отплувал през вековете.

А по същество трябва да бъде така, както си и ставаше през последните години: президентът пише туитове, които се цензурират от високотехнологичните компании, а реалната власт принадлежи на тези същите саморегулиращи се общности. Те ще обясняват на декоративните правителства какво следва да правят.

Но селективността на властта е разумно нещо, поне защото това означава контрол. Не е идеален, но все пак е контрол на множество хора даже не над властта, а чрез властта - над различните„ентусиасти в своитесфери“.

Защо глобализмът е лош?

Не защото всички изброени по-горе и много други лобита стават глобални, а защото по съществоте не се контролират от никого, затворени в специфичността на своите сфери на дейност.

Държавата, включително и чрез дисциплинирано подчиняващите й се рицари на плаща и кинжала, трябва по някакъв начин да проследява тези ситуации и да знае как стоят нещата в действителност. Ала глобализмът, както се вижда, не се нуждае от държавите, както и от народите и нациите.И вече открито заявява това.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели