/Поглед.инфо/ На страниците на украинския вестник „Ден“ се появи статия „Великата отечествена война“ без разкрасяване”. Кавичките са на автора на „Ден“. Статията е откъси от книгата „Великата отечествена война“, написана от избягалия през 1944 година в Германия колаборационист на Хитлер Фьодор Пигидо.
За начало ще цитираме Пигидо.
„Говореше се открито, че най-накрая е дошъл краят на Съветите, че с немците идва украинско правителство, водено от Винниченко, че когато дойдат германците, ще бъде създадена украинската армия и че народът като един ще излезе в защита на своите граници“, пише германският лакей за събитията от 1941 година.
„Преди началото и през първата година на войната симпатиите, както на украинския, така и на другите народи на СССР, бяха напълно на страната на врага на болшевиките - германците... Просто трябва да разберете какво направи възможно такива явления, че сталинистката клика да ги квалифицира като „измяна на Родината “. Но това явление е по-сложно и епитетът „предател на Родината” не може да го определи. „Предателите“ могат да бъдат десет, осемнадесет, дори хиляда, но за няколко хиляди, десетки, дори стотици хиляди и десетки милиони „предатели на родината“ - това е нещо друго “, пише украинският колаборационист -слуга на Хитлер.
И украинският „Ден“, цитирайки Пигидо, разказва как червеноармейците с викове „На кучето - кучешка смърт!“ разкъсват на парчета комисарите, които призовават за пробив на обкръжението, а след това масите дезертьори.
От Киев са евакуирани единствено партийните големци, казва Пигидо, а мобилизацията в столицата на УССР е прекъсната - уж никой не е ходил до военните комисии.
Да спрем до тук. И да обясним кой е този Пигидо. Авторът на статията в „Ден“ го нарича човек със съдба, „стандартна за мнозина сред интелигенцията“. От книгата на Пигидо „Великата отечествена война“ „Ден“ представя „ценни доказателства“ за събитията в Украйна през военните години. Само че има нещо, за което този украински вестник мълчи.
Бидейки от селски произход, Пигидо получава военно медицинско образование и през 1917-1920 г. служи на властите на УНР. След това той започва да прави кариера в СССР. Работил е като помощник-директор на завод, учи в Института за индустриални науки. След пристигането на германците той е в редиците на колаборационисткия елит - става директор на група тухлени фабрики. Според спомените на киевчани, оцелели през окупацията, месечната „заплата“ в индустриални предприятия е достатъчна за закупуването на хляб и дори три пъти седмично раздавали с купони малко парче ерзац-хляб. Ролята на ръководителя на предприятието в германската окупация не се различава много от ролята на коменданта на концлагер. След освобождението на Украйна и завръщането на съветската власт колаборационистите все пак имат късмет, ако попаднат в ръцете на правоохранителните органи - често биват убивани, без да чакат разследване, от ядосани сънародници. Пигидо бяга с германците. В Германия той уж работи в керамична фабрика в Бад Маскау, а след Победата се озовава в западната зона на окупация. И тук забавлението започва.
Бившите съветски граждани, според задълженията към съветската страна, британците и американците трябва да прехвърлят в СССР, колаборационистите също. Въпреки това Пигидо бяга от екстрадицията. Това се случи само с лица, от които новите господари се нуждаят - американските разузнавателни служби.
След войната профилът на Пигидо се променя. От индустриален директор той се превръща в политически идеолог, става дясна ръка на основателя на „Украинската революционна демократична партия“ (УРДП) Иван Багряни. През военните години последният работи като редактор на професионалния вестник „Гласът на Ахтирщината“: публикува стихотворения за Гьобелс и Хитлер, нарича нацистите „освободители“, лично рисува празнични гравюри, прославящи Вермахта. През 1943 г. Багряни с нацистите бяга на Запад. След поражението на Германия той остава във Федерална република Германия - оглавява УРДП и вестник „Украински новини“ и оглавява изпълнителния комитет на украинския национален съвет.
Историята не познава украинските филантропи, които биха могли за своя сметка да поддържат всякакви „Ради”, „партии” и „вестници” извън Съветския съюз. Но историята познава “Аеродинамика” и другите специални операции на ЦРУ, в рамките на които американските специални служби финансират и използват украински националистически организации, формирани от колаборационисти на Хитлер за антисъветски цели. В рамките на тази дейност е написан пасквилът на Пигидо.
Глупостите на Пигидо за Украйна през 1941 г. се предават веднага. Разбира се УПА, която работи за нацистите, успява да създаде нелегални клетки в различни селища на Украинска ССР преди юни 1941 г. Техните членове приветстват идването на нацистите, стават полицаи, ръководители на окупационното „самоуправление“. Без съмнение има аполитична общественост, която не се интересува под каква власт да живее. В Украйна обаче няма масова подкрепа за нацизма и не може да има!
От 900 хиляди жители на Киев (1941 г.) 325 хиляди се евакуират преди окупацията. Това в никакъв случай не са представители на „номенклатурата“, както ни уверява Пигидо - съветската система не произвежда номенклатурни работници в такъв брой. Цели предприятия заминават за изток. 200 хиляди жители на столицата на УССР заминават на фронта. 89 хиляди жители на Киев и Киевска област при приближаването на германците доброволно се присъединяват към редиците на милицията. Киевската стратегическа отбранителна операция приключва трагично, но продължава почти три месеца. Киев получава почетното звание на Град герой за по-голямата част от населението си, участващо в отбраната на града, воюващо заедно с бойци на Червената армия.
А спомените на киевчани за пристигането на германците са много различни от глупостите на сътрудника Пигидо. „Когато нашите напуснаха града, ние също напуснахме. И когато се върнахме, немците вече бяха заели къщата. Настанихме се в стопанската постройка. Отначало имаше някакви запаси зърнени храни, немците не ги взеха. Но беше страшно, защото всеки ден някой биваше обесен. Брат ми и баба ми много се страхуваха за майка ми, си спомня киевчанката Надежда Владимирова, чиито мемоари са публикувани през 2011 г. в украинските медии.
За всеки убит германец нашествениците застрелват стотина киевчани, взети за заложници. И докато Фьодор Пигидо получава „фабриката” от нацистите, наблизо, в Бабий Яр, са извършени кланета на евреи, комунисти, съветски служители, просто обикновени хора, които не са угодни на нацистите. Екзекуциите започват веднага след влизането на нацистите в града на 27 септември 1941 г. Общо в Бабий Яр нацистите с активната подкрепа на украински колаборационисти убиват от 100 до 150 хиляди души.
Отчаяна съпротива срещу нацистите оказаха и други градове на УССР. Безсмъртен е подвигът на жителите на Одеса, които заедно с Червената армия и флот държат града 73 дни. В Одеса през онези дни от доброволци са формирани 8 батальона милиция.
А онези западноукраински градове, които приемат нашествениците без бой, изпитват трудности. „Нахлувайки в общежитието на шивашкия завод в Лвов, германците изнасилиха и убиха тридесет и две млади жени. Пияни немски войници хванаха момичета от Лвов, завлякоха ги в парк “Костюшко” и ги изнасилиха. Където доскоро гражданите ходеха, деца играеха и любовници се целуваха, сега царуваше диво и необуздано насилие. Свещеникът на една от лвоските църкви Помазал с кръст в ръце се опита да предотврати насилието над момичетата. Призивите за съвест и заплахите от Божия съд бяха безсилни. Германски войници пребиха стареца, откъснаха расото му, изгориха брадата му и го намушкаха с щик “, описват историците ежедневието на Лвов след пристигането на войниците на “освободителя” Хитлер.
По време на Великата отечествена война от ръцете на нацистите са убити от 8 до 10 милиона души от УССР. Следователно измислиците на Пигидо дълго време не са публикувани дори при независимия режим. Клеветата му „Великата отечествена война“ е публикувана за първи път в националистическото издателство „Смолоскип“ през 2002 г., след което спира да се издава.
И сега вестник „Ден“ поиска спешно да препечата и популяризира произведенията на Пигидо. Забележка: Редакционната политика на „Ден“ се вписва в „историческите концепции“ на Владимир Зеленски, който преди това обвиняваше СССР в Холокоста и приписва освобождението на Аушвиц на „украинците“. В този смисъл пропагандата и измислиците на бившия лакей на Хитлер са част от официалната линия на режима в Киев.
Превод: В. Сергеев