/Поглед.инфо/ През 1971 г. паричната система на Бретън Уудс, основана на златния стандарт, фактически престана да съществува (цената на златото беше фиксирана на 35 щатски долара за тройунция и бяха установени фиксирани обменни курсове на националните валути спрямо щатския долар)

На 15 август 1971 г. президентът Никсън прекратява свободната конверсия на долара в злато. Тя никога не се възобнови. На 17 декември същата година е първата, а на 13 февруари 1973 г. - втората девалвация на долара спрямо златото. В този момент ерата на Бретън Ууд може да се счита за завършена. Още през март 1973 г. Ямайската конференция се свика, за да разработи нова световна парична система. През 1976 г. официално стартира ямайската парична система, основана на "плаващи" (свободни) валутни курсове един към друг (реорганизацията приключи до 1978 г.).

Накратко описвайки настъпилите промени, обикновено казват, че ерата на "златния долар" е заменена с ерата на "петродолара". Но не е така. Световните пари бяха обявени за „специални права на тираж, издадени от МВФ, а доларът стана само една от резервните валути (заедно с британската лира, швейцарски и френски франкове, немската марка и японската йена).

Независимо от това, щатският долар наистина се превърна в основна валута на международните разплащания и държавни резерви, а Вашингтон всъщност получи възможността свободно (не свързана с никакви външни показатели) емитиране на долари, което тогава изглеждаше неограничено (мнозина все още продължават да вярват, че САЩ са способни да „отпечатат“ колкото долари искат).

Възможностите за издаване на всяка валута обаче са ограничени от обема на стоките и търговския оборот на пазара, който обслужва. Статутът на световния хегемон, подкрепен от контрола върху световния пазар на енергийни ресурси (кръвта на икономиката), както и глобалният икономически локомотив, до определен момент, наистина даде възможност на САЩ да издадат почти неограничена сума долари. Първоначално повечето от тях отидоха за задоволяване нуждите на нарастващия глобален пазар, както и за държавните резерви. Тогава започна взривоопасния ръст на държавния дълг на САЩ.

Последното не изглеждаше страшно, докато допълнителните долари бяха "използвани" в държавните резерви на Япония, Китай, Русия и други страни, а Вашингтон успяваше редовно да обслужва националния си дълг. Но всички добри неща свършват рано или късно. Съединените щати загубиха статута си на „световна работилница“ (поради премахването на националната индустрия в чужбина), а след това и статута на глобален хегемон (в лицето на Китай и Русия нарастваха конкуренти, с които САЩ не можеха да се справят).

В същото време, всяка година се изискват все повече и повече долари за обслужване на нуждите на американската виртуална икономика (в която по-голямата част от БВП се „произвежда“ чрез борсови спекулации и банкови инструменти). Тъй като беше невъзможно да ги спечели, беше необходимо да ги "отпечата" - да ги създава от въздух (спекулациите с акции, без постоянен приток на свежи средства, не могат да дадат постоянен растеж - кратка игра е необходима за баланс; през цялото време е възможно да се играе само с неограничени средства).

В крайна сметка растежът на търсенето на нови долари от американската икономика стана експоненциален. Неизбежността на разпадането на тази пирамида стана очевидна.

Три фактора се обединиха: деиндустриализацията на Съединените щати, загубата на глобалния статут на хегемон и неизбежният крах на американската пирамида за държавен дълг в обозримо бъдеще. Това трио представи на света два проблема:

• "меко" кацане на САЩ - разтягане на процеса на катастрофа във времето, така че световната икономическа система да има време да се адаптира към новата ситуация и да не се срине заедно с бившия хегемон;

• създаването на нова международна парична система, основана на нещо по-стабилно от долара, пуснат в обращение.

Светът постигна сравнително успех с първия. Сравнително, защото неадекватните американски елити са готови по всяко време да "счупят спирачката" и непрекъснато да тласкат планетата към глобална конфронтация, опитвайки се отново да решат проблемите си, наблюдавайки войната на някой друг и да печелят от нея за изграждането на нов американски свят, в последния момент в подкрепа на изморения победител.

Що се отнася до второто, в политическите и научните среди, като правило, се говори за замяна на долара с юана, еврото, дори рублата и още по-добре с кошница от валути. Такава мярка обаче не дава абсолютно нищо. Ямайската система официално се основаваше и на цяла кошница от резервни валути, което не попречи на долара да стане фактически единствена глобална валута. Замяната на долара с една нова глобална валута или няколко регионални, които се борят за глобален статус, ни връща към историята със САЩ, само на нов исторически етап и с други изпълнители.

Много бързо властите на страната - емитент на новата глобална валута - ще разберат, че могат да използват сравнително неконтролираните емисии, за да засилят своите вътрешни и външнополитически позиции. В началото ще е добре (като американците под Рейгън). Тогава и много по-бързо, отколкото се случи с Америка, новият емитент на глобалната валута ще изпревари същите последици. Новата криза ще дойде по-бързо от сегашната и ще бъде по-разрушителна в своите последствия.

Ако емитентът на глобалната валута няма време да се открои от няколко регионални, последиците ще са още по-лоши, тъй като в опит да спечелят финансова и икономическа конкуренция, регионалните лидери могат да преминат към военни аргументи.

Има обаче окуражаващи показатели. Русия, Китай, Индия и дори някои страни от бившия "цивилизован свят" бързо натрупват златни резерви, освобождавайки се от американските "съкровища" (дългови задължения). Това, разбира се, може да се обясни с факта, че златото бързо се увеличава в цените на фона на намаляващата доходност на американските ценни книжа, но има едно нещо. Например, Централната банка на Русия обяви, че вече се е „изместила“ в други валути, като почти е нулирала доларовия компонент на валутните резерви, продължава да се фокусира върху увеличаването на дела на златото в резервите си, а не на лири, евро, йени или швейцарски франкове.

Запасът на златото в руските резерви се колебаеше (или леко се увеличава, или намалява) от 267 тона през 1993 г. до почти 387 тона през 2006 г. Само от този момент започва стабилният й растеж и до средата на юли 2020 г. той е 2300 тона - най-големият в историята на Русия (включително Руската империя и СССР).

Може да се предположи, че новата парична система, създаването на която продължава след срещата на върха на Г-20 за борба с кризата във Вашингтон на 14-15 ноември 2008 г., ще се основава на един вид нов златен стандарт.

Ясно е, че никой няма да плати за всички доставки на стоки със злато - да превозва тонове благороден метал назад и напред за своя сметка. Очевидно страните, които притежават значителни златни резерви, могат да установят съдържанието на твърдо злато в своите валути. Тогава няма да им пука какво получават за своя продукт от купувачите (рубли, юани или евро) - всъщност това ще бъде "златен сертификат" - правото да получите определено количество злато.

Поддържаните със злато валути ще отидат на световния пазар като световни пари. Същите държави, които не са в състояние да осигурят стабилна конвертируемост на валутите си в злато, ще бъдат принудени да купуват валути, конвертируеми в злато за международни разплащания. Трябва да се има предвид, че след като си върне статута на универсален еквивалент (преставайки да бъде просто стока), златото трябва постоянно да се повишава, тъй като нуждата от него, както в „паричния метал“, ще се определя от растежа на световната търговия.

Разбира се, съществува риск някой да иска да спечели еднократно от моменталната девалвация на валутата си във връзка със златото, но след такава измама тя ще излети от кошницата на световните валути, а самата измамна държава ще трябва да купува чужди валути за своите разплащания.

Някой ще каже, че ще бъде по-изгодно да имате валута, която не е конвертируема в злато, тъй като можете да играете намаление-увеличение на нейния курс. Но това не е напълно вярно, тъй като може да се обезцени или преоцени валутата във връзка със същата рубла колкото си искате, но по отношение на нейното златно съдържание ще остане в първоначалното положение, само за всяка унция ще трябва да се плаща повече или по-малко от националните хартийки от бонбони ...

В ерата на металните пари отделните държави се опитват да намалят съдържанието на благородни метали в монетите си ("разваляне на монетата"). Това води само до финансови кризи, тъй като дори на вътрешния пазар хората започват да дават предпочитание на чуждестранните монети с пълно тегло. Игрите с курса в присъствието на истински „универсален еквивалент“ са много по-опасни, отколкото в условия на „плаващи проценти“.

Съществува риск златото да бъде измито от резервите, в съответствие с принципа „представяне на рубли за изплащане“ (както де Гол направи по негово време с щатските долари). Но действията на Дьо Гол се дължат на факта, че вече по това време (и тогава системата Бретън Уудс, базирана на златния стандарт, все още работеше), американците се опитваха да извършат машинации с пускането на повече долари на пазара, отколкото можеха да осигурят със своите златни резерви. Освен това, дори тогава външната търговия на САЩ беше нерентабилна.

Ако външната ви търговия е печеливша (като Русия, която има солиден външнотърговски излишък и добри перспективи за нейното увеличаване поради самодостатъчност във всички основни групи стоки), тогава ежегодно ще увеличавате и няма да харчите златните си резерви.

Имайки предвид факта, че повечето държави не са в състояние да създадат самодостатъчна икономика и се нуждаят от външна търговия, Русия има всички основания да се надява, че в рамките на такава система тя ще стане все по-богата и богата. Освен ако, разбира се, не следваме пътя на САЩ и не се опитваме да създаваме още днес „от чист въздух“ парите, които може би ще спечелите след утре или след година. Малките измами винаги постепенно се превръщат в големи и след загубата на доверие всяка система се срива.

Няма абсолютна защита. Но трябва да се надяваме, че политиците от настоящите и непосредствените поколения, обучени от горчивия опит на кратката американска хегемония, ще вземат предвид грешките на Вашингтон и ще се опитат да не ги повтарят. Но тогава ще настъпи XXII век, други хора и друг живот.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели