/Поглед.инфо/ На Запад има целенасочено унищожаване на културата, а с това и на разумния човек

Самоунищожението на западната култура започна преди десетилетия. Влиянието на destrudo (деструдо, термин от психоанализата), или желанието за самоунищожение, може да се проследи в книги, филми, пиеси, а сега и в класическите изкуства като съкровищница на традиционното и уважително отношение към културното наследство. Уважително обаче то е престанало да бъде.

... През 2012 г. спектакълът на Литовския национален драматичен театър „За представата за лицето на Божия син“, поставен от италианския режисьор Ромео Кастелучи, се отличава с „творческа находка“. По време на постановката на сцената имаше двама актьори: първият играеше ролята на възрастен баща, страдащ от диария, вторият - синът, който се грижи за баща си през цялото представление. Действието се развива на фона на репродукция на лицето на Христос от картината на Антонело де Месина „Спасителят на света“. По средата на представлението, когато бащата и синът напускат сцената, кафеникава течност, подобна на човешки екскременти, се разлива на потоци върху лицето на Христос.

Отвратителното богохулство възмути, дори преди премиерата във Вилнюс имаше протести, представлението беше осъдено от някои литовски политици, които призоваха за бойкот, но представлението все пак беше показано.

Няколко години преди премиерата във Вилнюс светотатственият спектакъл беше осъден от Ватикана, против него се обявиха берлинският архиепископ кардинал Райнер Мария Велки, вилнюският архиепископ кардинал Аудрис Юозас Бачкис, но предизвикващият гадене спектакъл беше показан в много театри в Европа .

По същото това време публиката беше „нахранена“ със спектакъла „Пикник на Голгота” на аржентинския режисьор Родриго Гарсия. Хиляди католици излязоха на протест по улиците. Гарсия представя християнската иконография в образи на терора, той сравнява Христос с терорист. „Без християнофобия“, „Не пипайте моя Христос!“, „Франция е християнска държава и трябва да остане такава“ - католиците излязоха с такива плакати. Франция обаче вече не беше християнска държава...

Ала всички шокиращи демонстрации на деструдо бяха надминати от богохулната постановка на пиесата „Тялото на Христос“ в театър „Хитирио“ (Атина) през същата 2012 г. Режисирана е от албанския режисьор Лаертес Василиу; Исус и апостолите са представени в пиесата и поставени като хомосексуалисти. Около триста души се опитаха да влязат в театъра, за да попречат на премиерата, но полицията ги прогони със сълзотворен газ.

Сблъсъците между гръцките християни и полицията се повториха няколко пъти, след което постановката беше свалена от репертоара. Междувременно в Гърция има закон, който наказва богохулството с лишаване от свобода до две години.

Заличават се нормите, размиват се границите между доброто и злото, моралното и неморалното... Режисьорите в "християнска" Европа вече постоянно мислят да пробиват границите на позволеното в областта на вярата. При децата вярата се разклаща от малки от книжки, карикатури, детски книжки, всякакви "културно-просветни" боклуци.

За „нравствено“ се представя „толерантното“ и това не е нищо повече от култ на толерантност към злото, който заменя културата. „Толерантното“ се набива и в детските глави. Пример: Театърът в Минеаполис отмени продукцията на Пепеляшка „след внимателно обмисляне и с непоколебим ангажимент към многообразието, равенството и включването на малцинствата“ (неподходящо за „толерантните“ беше, че пиесата включваше 98% бели актьори).

Ами ако децата си помислят, че в стара западноевропейска приказка не може да е иначе? А това означава, че с възрастта по-нататък няма да повярват и във възможността за съществуването на черна Анна Болейн, черна Анна Каренина, черна Маргарет Анжуйска и други исторически личности и литературни персонажи, които са длъжни да се „очернят“?!

Или ето още един. Директорът на театралния център Олни в Мериленд, Марсия Милгром Додж, избра за ролята на Красавицата в „Красавицата и звяра“ чернокожа „бодипозитивна“ (болезнено затлъстяла) актриса, която на всяко кюше се хвалеше, че е лесбийка. Толерантност!

На 25 август Shakespeare's Globe Theatre в Лондон ще представи спектакъл с "небинарна" (не жена, не мъж) Жана д'Арк. В анонса на пиесата френската героиня се споменава с местоименията "те" и "те". Пиесата е написана от някой/я/е си Чарли Джоузефин, също небинарна, хм, персона.

Франк Фуреди, почетен професор по социология в университета в Кент, каза, че подобно тълкуване "не отговаря на историческата реалност, то е ограбване на историята с цел легитимиране на това, което се случва тук и сега". Но какво означава история, изкуство, култура, демография, когато „куиър общността” прокарва своя фетиш – така нареченото джендърно разнообразие!

В Оксфордския университет (най-старият на Британските острови) нотната грамотност и класическата музика бяха обявени за „расистки“. Според британския The Telegraph, някои професори смятат, че университетската учебна програма насърчава „идеите за превъзходство на бялото“: твърде много Моцарт-и и Бетовен-и, които не само са били бели, но и безсрамно, цинично композират музика в „периода на робството“.

Предлага се свиренето на клавирни инструменти и дирижирането да станат факултативни дисциплини, защото всичко това „се концентрира върху бялата европейска музика“, което е „пропаганда на бялата хегемония“ и може да причини огромен дискомфорт на студентите с различен цвят на кожата.

В същото време се предлага да се премахне музикалната нотация от учебната програма, тъй като преподавателите обръщат твърде много внимание на европейското музикално наследство и „бялата култура“. Оксфорд обмисля да наблегне повече на „неевроцентричните“ музикални традиции като хип-хоп, джаз,

Един идиотизъм следва друг. Северното училище за модерен танц, което е част от Лондонската консерватория за танц и драма, предефинира „елитарната форма на изкуство“: „Това е много специфична форма, изградена върху специфични бели европейски идеи и форми на тялото, които често отблъскват младите хора които не отговарят на този естетически идеал." , - каза ръководителят на департамента за бакалавърско обучение в консерваторията Франческа Маккарти. Тя също не харесва половите различия в терминологията: "балерина" за жените и "танцьор" за мъжете: трябва да се използват полово неутрални термини, както и местоимението "те".

Целият този шабаш отдавна не е отделен "изблик" на глупост и мракобесие. На Запад има целенасочено унищожаване на културата, а с това - и на разумния човек.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели