/Поглед.инфо/ Специално обучени американски и литовски специални части участваха в учения на границата с Русия. И в подкрепа на тези учения, група американски бомбардировачи B-1B “Лансър” прелетяха точно край Калининградска област. Каква е уникалността на тези маневри и как тези специални части се готвят да се бият срещу страната ни?

Понастоящем ситуацията вече е станала обичайна - самолети на НАТО, в случая стратегическите бомбардировачи на ВВС на САЩ, излитат от летище във Великобритания, правят „обиколка“ над Литва близо до руските граници. В същото време командването на ВВС на САЩ в Европа и Африка се фокусира върху факта, че екипажите координират действията си с литовските и британските авиационни мерачи. Тези мерачи маркират на земята (очевидно, на литовските военни полигони) целите, които трябва да бъдат ударени условно от американските бомбардировачи.

Тук веднага възникват въпроси: а) Какви цели са били в обхвата? б) На чия територия се подготвят да действат самолетите на НАТО? в) Само наземни авиационни мерачи ли са били обучавани”. Има много въпроси към тези „безобидни“ маневри относно тяхната цел. Американското военно командване заяви, че "мисията е да увеличи готовността и взаимодействието на мерачите, отговорни за координирането на въздушните удари за подпомагане на сухопътните войски". Тоест, те са тренирали в Литва, но с перспективата да изпратят екипи за наблюдение в Русия ли? И за какви сухопътни сили се говори? Може би танкови клинове, които ще трябва да нахлуят в Калининградска област?

Между другото, в армията на САЩ има три школи за авиационни мерачи, където завършват военнослужещи с военна специализация pathfinder („пътеоткривател, следотърсач“). Тези военни служат като част от специалните части на ВС на САЩ - силите за специални операции на ВВС, ВМС, сухопътните сили и Корпуса на морската пехота. В случая става дума за бойци от 352-о крило за специални операции на ВВС на САЩ и за литовските бойци от подразделението JTAC (Авиационните мерачи на специалните сили).

Първоначално "Пътеоткривателите", които се появяват първо през 1942 г. във Великобритания, а след това през 1943 г. в американската армия, се занимават с насочването на бомбардировачите на далечни разстояния към стратегически важни цели дълбоко на вражеска територия. В условия на лоша и нощна видимост работата им е много актуална и изключително рискована - трябва да действат близо до германските радиопеленгационни станции. От друга страна, групите самолети са насочени право към металургичните заводи на Круп и към градските квартали на Берлин и Дрезден.

Опитът на авиационните мерачи се разпростира и върху съветската/руската армия, той се използва от времето на Великата отечествена война, а след това в Афганистан, Чечения и други. В Афганистан се ражда дори песента „Благодаря ти, авиационни мерачо!“. Там приносът на хората от тази професия, а те са предимно пилоти - щурмани на самолети и хеликоптери, е безценен. Прилагаме опита на мерачите сега в Сирия, като в момента използваме специално обучени бойци от Силите за специални операции.

Като цяло няма нищо особено необичайно в сегашния полет на стратегическите бомбардировачи “Лансър” над територията на Литва - с изключение на това, че за първи път се съобщава за този вид учения в близост до руските граници. И, както може да се предположи, в случай на военни действия, на територията на Калининградска област ще бъдат хвърлени специално обучени „пътеоткриватели“ от Литва или Великобритания, които ще подават сигнали на бомбардировачите за по-прецизни бомбардировки.

Има обаче и една странност. Не е ли твърде наивно и дори примитивно в момента - в епоха, когато космическите сателити обхождат необятността на небето и средствата за откриване на цели имат достатъчно големи възможности - да се използват обикновени мерачи, както през Втората световна война? Това е странно. Едва ли, заради обучението на литовските “партизани”, са вдигнали в небето стратегическия бомбардировач, чийто полетен час е близо 60 хиляди долара. Има основания да се смята, че ученията на мерачите най-малкото не са единствената задача на подобни полети.

„Целта на такива полети е преди всичко да се разкрие електронната ситуация, за да се определят режимите на действие на силите и средствата на руската ПВО, да се определят координатите на разгърнатите зенитно-ракетни комплекси и техните радари, за прихващане на информация от радиорелейните връзки между щабовете, за оценка на възможностите на групировка от сили, разположени в различни региони на страната”, коментира военният експерт Александър Дробишевски. „Това е обичайна практика при въздушното разузнаване в много страни. Ние също наблюдаваме отблизо потенциалния враг. Но се е развила определена практика, един вид „кодекс на честта“, когато разузнавателните дейности не трябва да пречат на безопасността на цивилните. Ние не нарушаваме тези правила. Но американците започнаха да действат открито нагло, безразсъдно, буквално на ръба на тъч-линията. И тяхната дейност сега е забележима в много области, включително в Балтийския регион”, допълни той.

Според високопоставен неназован източник във ВВС на Русия целта на американските бомбардировачи не е била само в координация с наземните авиационни мерачи. „Защо тези мерачи окачват маяци по оградите на нашите военни части, както беше преди 30 години, след като отдавна е остаряло и вече не се използва. И защо рискуват разузнаването, включително агентурното, с такъв „фенер“? Това се случва единствено преди началото на война, а не в мирно време “, каза експертът.

Според източника полетът на американския самолет е могъл да бъде демонстративен. Този самолет лети ясно на голяма надморска височина, естествено, в полезрението на руските радари и системи за ПВО. Той не е нарушил границите, но е отклонил вниманието към себе си - на борда може да има и ядрено оръжие. Но разузнавателните самолети и дронове на НАТО, летящи по границата по това време, внимателно наблюдават на каква дистанция ще бъдат открити от руската техника за откриване, кога и как ще мине командата да се отблъсне този набег, какви допълнителни средства ще бъдат включени, кога ще бъдат издигнати изтребители за прихващане и какви зони ще бъдат заети, когато радарите на С-300 и С-400 бъдат задействани, колко ще са и къде са позициите им.

„Групите, работещи на борда на разузнавателния самолет, идентифицират всички цели, за които трябва да бъдат обучени в случай на война. Никакви “партизани” на земята не могат да заменят тези разузнавателни самолети, които са в пъти по-ефективни от всеки мерач на земята. Наземният мерач е в състояние да обозначи само един обект на земята - а екипажът, който седи зад мониторите на борда на оборудвания разузнавателен самолет, вижда десетки . Данните се прехвърлят в единен център, който съставлява концепцията за нанасяне на удара”, допълни източникът.

Защо американските самолети извършват подобни номера по руските граници, които, вероятно, вече са достатъчно проучени както от въздуха, така и от космоса? Работата ече не е толкова лесно да се открие напълно системата за ПВО. Всяко действие има своето противодействие. И, да речем, всички системи за ПВО никога не работят едновременно. От десетина станции и комплекси само три или четири са нащрек. След това те се променят според графика, включително със смяна на позициите, ставайки незабелязани. Това е нормален режим, но когато се приближат потенциално опасни въздушни цели, много преди това неработещи радари преминават към „режим на усилване“ и се включват. Съответно те стават „видими“.

Тук се крие необходимостта от многократните полети на самолети на НАТО по руските граници - да се установят основните и резервни позиции, към които се придвижват зенитно -ракетните батальони, да се открие принудителното задействане на системите за ПВО, да се определи функционалността на новите радари.

В този случай обаче очевидно е имало един вид комбинирано учение на силите на НАТО, като част от американската авиация, сухопътните сили на Великобритания и Литва, които са разработвали съгласуваността на действията именно за насочване на самолети към наземни цели. Това е уникална операция, която се провежда в навечерието на маневрите „Железен вълк - 2021 II“ в Литва с участието на местната бригада моторизирана пехота “Гелезинис Вилкас” и представители на страните от НАТО. Но, за разлика ученията на вълците”, тези на авиационните мерачи (а именно те се обучават да насочват самолетите към целите) стават секретни и не особено разгласявани.

Всеки стратегически бомбардировач, крилата или балистична ракета има висока точност на поразяване, но само за статични, неподвижни или заседнали цели. По време на полета ситуацията с движещи се цели може да се промени драстично - танковата група ще влезе в гората, батериите ще сменят позициите си, самолетите ще отлетят към алтернативно летище. Ударът ще попадне на празно място. Тук се проявява ролята на мерачите, които могат да коригират прецизния удар.

Вземете например новата руска противотанкова ракетна система „Хермес“ с обсег на унищожаване на цели от 100 километра. Как могат да се управляват ракети на такова разстояние, особено с „цели“ под формата на мобилни танкове? Мултифункционалният радар и няколкото дрона, включени в комплекта, определено не са достатъчни. Ще бъдат необходими мерачи - във фронталната зона с тази задача ще се справят мерачите, които използват мощна оптоелектроника и лазерни далекомери, а с появата на инерционни навигационни системи имат възможност да определят по-бързо и по-точно позициите на противника.

По-отдалечени цели зад вражеските линии могат да бъдат открити от подразделения на Силите за специални операции и фронтово разузнаване, които в случай на военни действия ще действат активно зад фронтовата линия, а също така ще коригират огъня..

Известно е, че в Сирия бойците от контингента на руските Въздушно-космически сили успешно насочват фронтовите бомбардировачи, изтребителите-бомбардировачи и щурмовите хеликоптери към наземните цели на терористите. Хиляди успешни удари по вражески бази, складове и жива сила. Рискът е невероятен, авиационните мерачи понякога трябва да действат изолирано от силите си, да рискуват живота си.

И да загинат. Като Героя на Русия старши лейтенант Александър Прохоренко, който, заобиколен от врагове, привлече огъня върху себе си. По някакъв начин е трудно да се повярва в подобен подвиг на литовските и британските мерачи - на ученията е все пак по-безопасно.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели