/Поглед.инфо/ "Напълно уважавам факта, че Полша е католическа страна, но трябва да знаете, че по отношение на ЛГБТ въпросите вие сте от грешната страна на историята", заяви американският посланик в източноевропейската страна.

През последните годнии консервативните поляци и техните американски съюзници чуха вариация на този подход поне хиляда пъти. Обикновено това идва от активисти на американското ЛГБТ лоби, които не са доволни от големите си победи във войната на родния фронт.

Този път обаче, източникът е неочакван - назначеният от президента Тръмп посланик на Съединените щати в Полша.

Джорджет Мосбахер - представител на козметичния бизнес, филантроп и дългогодишен апаратчик на Републиканската партия може и да изглежда като странен избор за посланик във Варшава.

Всъщност, тя беше спорна и контроверсиална и в момента на своето назначение, след като хвърли вината за антисемитизма в Европа срещу вратата на Полша, заради "закона, който бе приет в Полша през януари 2018 година за криминализирането на обвиняването на страната в престъпленията на Холокоста, извършени от окупационната нацистка Германия".

Полското правителство отхвърли тежките критики на Мосбахер, но въпреки това прие назначението й.

Вече е ясно обаче, че изявленията на Мосбахер са били много показателни за едно по-широко и дълбоко игнориране на полската култура, политика и национални ценности.

Заклеймяващият цитат по-горе, който е взет през септември в интервю от полска новинарска медия е самопобеждаващ се.

Ако посланикът наистина уважава факта, че Полша е католическа страна, и ако има дори най-елементарното разбиране какво значи това, тя нямаше да довърши това изречение.

Уви, тя го направи, което ни оставя с нериятната задача да го анализираме.

"Грешната страна на историята" не е случайна фраза. Това не е онзи тип меки приказки, които се хвърлят срещу тези с умерено "обидни" навици - т.е. срещу хора, които трябва нежно да бъдат поучени и вкарани в правия път.

Това е обида, запазена за хора, чийто възгледи вие намирате за осъдителни и несъстоятелни. Цялата работа не е и шокираща. Много лесно е да повдигнете обвинения срещу тези, които вече сте нарекли антисемити.

Морализаторстването с "грешната страна на историята" винаги издава една голяма доза идеология, която играе. То е припомняне, че в Америка дори нашите десничари са виги повечето пъти ("вигите" са британска либерална партия от 17-18 век, бел.р.).

Историята в техните умове винаги се движи напред. Свободата лежи пред нас и изисква да оставим старите връзки: първо към крал и родина; към Бог и семейство и така нататък в една верижна реакция.

Всеки консерватизъм, за който говорим в Америка, е просто спор върху това кои връзки все пак да запазим и то за колко дълго време. Все едно Историята застава пред нас и ни казва:

"Малко по-нежно, моля!"

И разбира се, има го моментът, че "грешната страна на историята" повдига нуждата от "правилна" страна, която да се изправи срещу нея, а тя гласи, че винаги трябва да вярвате на Прогреса.

Тук, както виждаме по думите и признанието на нашия посланик в Полша, става въпрос за прогресивно освобождаване от традиционните сексуални норми на поведение.

Това не е грешка на езика. Посланик Мосбахер също така не е изразявала лични позиции като служител на посолството. Този либерационизъм отдавна е де факто политика на американския Държавен департамент.

Друг пример, за който можем да се сетим е Замбия.

Африканската нация с над 17 милиона население остана без американски посланик от януари тази година, след като кариерният дипломат, назначен на поста през декември 2017-година - Даниъл Люис Фуут, беше обявен за персона нон грата от замбийския президент само две години след като пристигна в страната.

Посланик Фуут по много категоричен начин отхвърли прилагането на законите срещу содомията на африканската нация. Между другото, законите срещу содомията все още фигурират в 15 от нашите "Съединени щати" чрез решението на Върховния съд от 2003-та година.

Познавайки малко културата на своята нация домакин - над 85 процента от населението е християнско, а замбийската конституция изрично дефинира идентичността на нацията като християнска, посланик Фуут изрази ужаса си от това, че Замбия не е изхвърлила 3000 години юдеохристиянски прецеденти, само 16 години след като Съединените щати го направиха.

В отговор на тежките критики от замбийското правителство и общество, посланикът се предаде и започна да хвърля разни цитати около "християнските ценности" в доста недипломатично изявление.

След този открит опит да наложи собствената си политика в замбийските вътрешни дела, посланик Фуут беше отзован обратно в Съединените американски щати. И скоро не се очаква ново назначение.

Въпреки позицията на известния социален консерватор Майк Помпео като държавен секретар, тези въпроси всъщност отдавна са основна тема във външнополитическия апарат на администрацията на Тръмп.

Ричард Гренел, който е открит гей, беше назначен да оглавява нашите отвъдморски ЛГБТ усилия по времето си като посланик във Федералната република Германия.

Гренел продължи усилията по време на краткия си престой като директор на националното разузнаване, заплашвайки да отстрани всички наши съюзници от разузнавателната информация, ако не подкрепят политическите му цели.

За този спорен ход Гренел заяви пред Ню Йорк Таймс:

"Имаме тоталната подкрепа на президента. Това е американска ценност и това е политика на Съединените щати."

Така ли е наистина?

За администрацията на Доналд Тръмп изглежда, че отговорът е да - работата на тези дипломати все пак, е да представляват американските интереси пред другите страни.

Не можем да се преструваме, че има два вида ценности - американските ценности, които натискаме в Замбия и Полша, би трябвало да са същите, които виждаме и в президентската кампания тук.

И докато е вярно, че Доналд Тръмп никога не е претендирал да е хардлайнер социал-консерватор, той също така никога не е промотирал на електората си подобни откровени извращения, каквито неговите представители в чужбина правят.

Ако го направи, Тръмп ще изгуби гласове.

Но докато дългата ръка на Държавния департамент натиска за прогреса извън страната, невъзпрепятствана от нуждата да печели избори у дома, не е трудно да видим защо консервативните американци ще се събудят в един много по-враждебен към тях свят след няколко години.

Историята върви напред....

***

Добре е да уточним какво точно отхъврли в Полша посланик Мосбахер. Полша е страна с 87 процента католическо население и се управлява от дясно-консервативната Партия на закона и справедливостта. Тя не е в същата политическа ситуация като държави като Замбия, където незаконните, но по взаимно съгласие сексуални действия могат да се накажат със затвор.

Полша със сигурност не е и толкова екстремна като Саудитска Арабия, където содомията се наказва със смърт (и където много странно, американските дипломати си държат устите затворени по тези въпроси).

Полша всъщност е една от малкото страни в света, където никога не е имало закони срещу содомията.

Това, което има Полша, е могъща културна сила, която е свързана с политическите й операции, провеждани в защита на традицията.

Най-изпъкващата манифестация на този културно-политически традиционализъм е установяването на "свободни от ЛГБТ зони" из цяла Полша, които сега обхващат около една трета от страната.

Тези зони са до голяма степен символични и представляват противопоставяне на идеологията, която консервативните лидери виждат като заплаха за традиционните норми и особено като вредно влияние за децата.

Католическите и националистически лидери като полския президент Анджей Дуда идентифицират ЛГБТ като конкретно чужда и внесена идеология, противоположна на полските ценности.

Е, сега посланик Мосбахер със сигурност затвърди това твърдение.

Това не е точно тирания. Това е напълно нормален и стандартен социален традиционализъм - един вид съпротива срещу този вид промени, които развращават и корумпират, особено когато са от непознат и чужд на страната произход.

Единствената разлика с американския социален консерватизъм е, че в този случай има някакъв умерен успех, точно защото в полския случай никой не се е страхувал да изразява възгледите си в публичното пространство.

Има значителен и все по-голям брой американци, които биха подкрепили подобни усилия, ако знаеха, че те няма да са безнадеждни и безполезни.

Това е базата на новото надигащо се движение сред републиканците, което се фокусира на общото благо, отворено е към ангажименти към обществения морал и е скептично към златния телец на "свободата".

Това са в по-голямата си част религиозни хора. Те биха били много по-успешни в защита на ценностите си у дома, ако нямаха лидери, които непрекъснато защитават подобни враждебни каузи в чужбина.

Те, ние, не гласувахме за Хилари Клинтън.

Ето защо всичко това е важно. Колко милиона от нас гласуваха за Доналд Тръмп през 2016 година? Колко още милиона ще направят същото следващия месец по време на изборите?

Заслужаваме един честен отговор какво хората, които слагаме на власт, мислят за нас.

И ние ли сме от грешната страна на историята?

Превод: СМ