/Поглед.инфо/ Повече от три четвърти от руските граждани определят САЩ като враг на страната си. Никога не е имало такъв негативизъм в цялата история на социалните изследвания в Руската федерация, но тази картина силно наподобява тази, която се развива в самите Съединени щати в началото на Първата студена война. Вашингтон възнамерява да спечели и Втората, сегашната, и вече постигна междинен успех, значително отслабвайки Европа.
През 90-те години имаше широко разпространена гледна точка, че Студената война (за разлика от традиционните горещи войни) се води не от народи, а от правителства. Разпространена е, което е характерно, в Русия, но не в САЩ. Тогава тук искаха да вярват, че 99,8% от населението, одобряващо политиката на КПСС, е измислено от самата КПСС.
Това вярване е вярно само отчасти. Разбира се, външнополитическата инициатива почти винаги оставаше на властите, но периодът, когато правителството на САЩ вече искаше да се противопостави на Москва и повечето американци предпочитаха да бъдат приятели с нея, беше доста кратък.
Президентът Франклин Делано Рузвелт установява дипломатически отношения със СССР и се застъпва за поддържане на съюз с руснаците до смъртта си през 1945 г. Още по-ентусиазиран русофил беше неговият вицепрезидент Хенри Уолъс, но твърде прогресивните му за онова време възгледи (със симпатии към комунизма, пълно отхвърляне на расизма и прочее) не му позволяват да претендира за ролята на наследник - и смъртно болния Рузвелт по предложение на партията назначава Хари Труман за нов вицепрезидент.
Труман третира СССР по коренно различен начин. Презирайки нацизма и Хитлер, той вярва например, че колкото повече комунисти имат време да убият германците, толкова по-добре. В резултат на това той не вярва на Москва, вижда я като изключителна заплаха и се кара на Рузвелт зад гърба му за това, което смята за отстъпчивост към Сталин.
Но формално антихитлеристката коалиция все още съществува и общественото мнение в САЩ симпатизира на Съветите. То не е особено засегнат дори от конфликта на съюзниците около Турция (Сталин има значителни териториални претенции към нея) и Иран (Сталин възнамеряваше или да го превърне в социалистическа страна, или да отцепи от Персия северната част, населена с азербайджанци и кюрди). В тази връзка в американската преса има достатъчно антисъветски статии, но повечето изтъкват, че СССР, който страда повече от другите в борбата срещу нацизма, има право да се тревожи за своята безопасност и да разчита на обезщетение.
Следователно, с една ръка, Труман координира отпускането на огромен заем на Москва (впоследствие условията му не са изпълнени), а с другата той подготвя общественото мнение за конфронтация. Всъщност дори речта на Чърчил във Фултън, от която е обичайно да се дава начало на Студената война,е в много отношения инициативата на Труман: британски пенсионер може да каже това, което американският президент не може.
Само две години са нужни на президента, докато американците променят мнението си и започнат да възприемат СССР с недоверие и страх. Ключовото събитие в този смисъл е блокадата на Западен Берлин, представена като нечовешка и жестока акция, в рязък контраст с НАТОвските самолети, които хвърлят храна на жителите на разделената германска столица.
На този фон Труман, противно на всички прогнози, печели президентските избори. А напоследък популярният Уолъс, който се кандидатира за кандидат на Прогресивната партия, печели едва 2,4% - дори по-малко от крайнодесния расист Стром Търмънд.
На следващите избори обаче той вече не се кандидатира (въпреки че по закон може) - проучванията на общественото мнение му обещават пълно поражение от републиканския кандидат Дуайт Айзенхауер. Той е в добри отношения с президента, но му предяви три претенции: три "К" - комунизъм, Корея и корупция. Всъщност всички са около едно – Труман е твърде нерешителен и слаб пред смъртоносната „червена заплаха“. И по-голямата част от американците вече се съгласяват с него, страната навлиза в разцвета на Маккартизма.
Тоест русофобията, пусната от Труман от кутията на Пандора, в крайна сметка го поглъща. Президентът сериозно се опасява от Трета световна война и изобщо не планира да влиза в конфликт със Сталин по начина, по който „чистият“ избирател изисква.
Плюс или минус същото отношение продължава до Перестройката. Президентът Роналд Рейгън, който печели 49 от 50 щата по време на преизбирането си, както знаете, нарича СССР империя на злото и обещава да се бори с комунизма по целия свят.
И след разпадането на Съюза идва илюзията за приятелство. Всичко американско в Русия се оказва модерно и търсено, отношенията с Вашингтон се възприемат като съюзнически. Но в същото време американците са научени да се смятат за победители в Студената война. Такова изказване в речта на президента Джордж У. Буш през 1992 г. стряска дори Борис Елцин.
След Мюнхенската реч на Владимир Путин през 2007 г. отношенията ни със Съединените щати обикновено се характеризират като съперничество, а след 2014 г. като конфликт. През 2022 г. социолозите заявяват, че руското общество се отнася към Америка почти по същия начин, по който американците се отнасяха към СССР в пика на Студената война.
Когато ВЦИОМ кани руски респонденти да назоват страна , враждебна на Руската федерация, 76 души от 100 назовават САЩ. Това е с девет процентни пункта повече от преди три години. И това е максималната цифра за цялото време на измерванията.
Прави впечатление и огромната разлика между първото и второто място в този антирейтинг. „Среброто“ принадлежи на Украйна, но въпреки спецоперацията само 43% от руснаците я смятат за враждебна държава. През 2019 г. е с 10 на сто повече - 53%.
Очевидно сега значителен брой респонденти разделят Украйна от нейните власти, като правилно възприемат последните като продължение на американската администрация. Тоест в Украйна сме в конфликт със САЩ.
На трето място е Великобритания, основният съюзник на Америка в Европа - 39%. От 2014 г. този дял се е увеличил 4,3 пъти. Британците, разбира се, направиха всичко възможно отношенията с тях да се възприемат в Русия като глобална конфронтация.
Най-просто казано, студената война в социологията изглежда така. Така изглежда в САЩ през 50-80-те години на миналия век, така изглежда сега в Русия. Това е войната на народи.
Но ако негативното отношение към САЩ преобладава в руското общество от доста дълго време, то включването на големи страни от ЕС сред враждебните сили е знак за най-новото време.
През 2019 г. Германия е смятана за враг от 9% от руснаците, Франция от 5%, дори Полша от само 12% (защото, вероятно, хората не се интересуват особено от отношенията с Полша). Сега тази цифра е съответно 32%, 21% и 28%.Тоест заради ролята ѝ в конфликта около Украйна нашите мразят Германия повече от Полша.
Защо е нужно всичко това на Западна Европа е другатема, където няма да има еднозначен отговор. Но повечето от версиите по един или друг начин се основават на ролята на Вашингтон - единственият очевиден бенефициент от сегашния конфликт от целия списък с врагове, възприемани от руснаците.
Украйна ще плати възможно най-скъпо за това, което се случва. Европа ще плати по-малко, но доста, и не става дума само за „най-лошата зима в историята“ и не само за невъзстановимите разходи за въоръжените сили, но и за загубата на такова важно конкурентно предимство като евтиния газ от индустрията. Комфортният живот свърши, може би за много дълго време.
Съединените щати също имат свои проблеми - и рекордна инфлация, и галопиращи цени на бензина, и обществено раздразнение от харченето на Киев. Но вече е ясно, че тази криза ще отслаби много по-малко Америка, отколкото Европа. Вашингтон разчита Русия да отслабне преди всичко, но изпадането на изтощения ЕС в пълна и дълготрайна зависимост също е американска цел. Когато европейците забогатяват и не смятат за нужно да се окопават срещу „заплахата от Изток“, те си въобразяват твърде много и се осмеляват да противоречат на „Града на хълма“.
Директорът на частната разузнавателна агенция “Стратфор” (известна още като „ЦРУ в сянка“) Джордж Фридман от години настоява, че САЩ смятат предотвратяването на руско-германски съюз за основна стратегическа задача в Европа.Ако това е вярно (и няма много основания да се съмняваме в това), Вашингтон е по-близо от всякога до осъществяването на стратегическата си задача, ако не вземем предвид периода 1941-1945 г.
Но това, което Вашингтон не иска да разбере е, че Русия ще излезе от тази криза като много по-опасна страна, отколкото беше съвсем наскоро. Такава, която вече не се опитва да постигне съгласие, а изхожда от категоричното „с тях няма какво да говорим“, като разчита не само на практиката на политическите елити, но и на мнението на социологическото мнозинство.
Със санкционен натиск и проекти в Украйна Вашингтон направи новата студена война наистина народна. Такава, която не приключва със смяната на властта и не се отменя от следващата Перестройка.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com