/Поглед.инфо/ Американски дипломат поиска да се изтеглят "руските войски" не откъде да е, а от Либия. Защо Вашингтон е уверен, че Русия подкрепя една от страните в либийската гражданска война с въоръжение? Как се хвърлят партенките, формиращи тази позиция. Каква външна сила всъщност влияе на събитията в тази държава?

На пленарното заседание на ООН в Ню Йорк временният представител на САЩ Ричард Милс се обърна към Анкара и Москва с искане „незабавно да изтеглят войските си от Либия“. „В съответствие със споразумението за примирие, постигнато през октомври, призоваваме Турция и Русия незабавно да започнат да изтеглят своите сили от страната, както и да изтеглят наемниците и военни инструктори, които са наели, финансирали, разположили и подкрепили в Либия”, заяви Милс. Руската страна пренебрегна изявлението на американския посланик.

По-късно и незнайно защо гърците поясниха, че призивът на американците е отправен и към ОАЕ. Гърците наблюдават отблизо случващото се в Либия, за да предотвратят укрепването на своя стратегически и исторически враг - Турция. По отношение на ОАЕ американците използваха израза „спиране на военната намеса“.

Милс говори дълго време. Той също така поиска Москва, Абу Даби и Анкара да признаят суверенитета на Либия, тъй като страната формира единна система на управление, демократични избори и прекратяване на бойните действия. Милс даде да се разбере, че администрацията на президента Джо Байдън подкрепя искането и на двете воюващи страни в Либия за прекратяване на военната намеса. Това изискване е посочено в споразумението за прекратяване на огъня от 23 октомври 2020 г.

Не че Милс е искал да направи всички тези неочаквани и странни изявления. Той е опитен дипломат. Той започва кариерата си още в Съветския съюз в американското консулство в Ленинград, а след това в така нареченото Бюро за бившия Съветски съюз, което е затворено като част от Държавния департамент едва през 1993 г. И след това той е прехвърлян по целия свят, включително като посланик в Армения до 2018 г.

И сега Милс реши да коментира доклада на специалния пратеник на генералния секретар на ООН Стефани Уилямс, която заяви, че и двете страни, воюващи в Либия, продължават да използват самолети за доставка на оръжие, което е нарушение на примирието. Тя също призова всички чуждестранни военни и наемници, както е предвидено в споразумението, да напуснат Либия до 23 януари.

Руската мисия при ООН е подготвила предварително изявление, в което се казва, че на либийска територия не е имало руски военнослужещи и че Русия не извършва военна намеса в Либия.

Постоянният представител на Русия при ООН Василий Небензя в речта си в отговор не спомена никакви чужди сили в Либия и просто игнорира изявлението на Ричард Милс, подобно на него самия.

Според посланик Милс, някъде в Либия воюва руска армия, която никой не може да я хване. Такива твърдения се основават на миналогодишния доклад (57 страници) на „наблюдатели“ на ООН, който твърди, че от 800 до 1200 бойци на прословутото ЧВК „Вагнер“, които имат гражданство на Русия, Сърбия, Молдова, Беларус и Украйна, се бият от страната на маршал Хафтар. „Наблюдателите“, които са написали този доклад, първо са анонимни и, второ, в преамбюла самите те признават, че са използвали отворени източници, включително медии, не са виждали нито един „Вагнеровец“ с очите си, камо ли пък редовен военнослужещ от руската армия.

Тук “съвсем на време”, ден преди дискусията в ООН по либийския въпрос в социалните мрежи, в пустинята „се намери огромна база от въоръжените сили на РФ“. Снимката, направена, очевидно от БПЛА, показва определен обект близо до магистрала “Сирт-Ал-Джуфра”. Общата дължина на укрепленията достига 70 километра. Но проблемът е, че този обект е абсолютно празен и изоставен и скоро стана ясно, че това са стари окопи от времето на покойния Муамар Кадафи. Но това не е за първи път, вече сме преминали през „разследвания в социалните мрежи“ и, може би, Василий Небензя е прав, че пренебрегва самото съществуване на посланик Ричард Милс.

По-рано президентът Владимир Путин заяви, че не може да бъде напълно изключено възможността да има някакви граждани на Русия в Либия, но те не представляват самата Русия, нейните държавни органи (всички заедно или някой поотделно). Във всеки случай това е изключително частна инициатива. Външният министър Сергей Лавров говори в същия дух. В допълнение, външното министерство подчертава, че около Либия има всякаква информация и към нея трябва се пристъпва критично.

По-рано много шум вдигна предполагаемият полет на тройка МиГ-29 над турските позиции край Триполи. Тази информация беше пусната на 16 януари от анонимен канал в “Телеграм”. Публикуваното видео наистина показва полета на ниска височина на три изтребителя, но не е възможно да се определи кога и къде е бил заснет. Видеото е придружено от коментари, че уж турската ПВО е неактивна, а самите турци са много уплашени. Човекът, който говори на фона на видеото, обаче го прави много спокойно и не прилича на „уплашен турчин“. Няма данни и за „бездействие“ на турската противовъздушна отбрана.

Миналата година пример за подобни партенки бяха заявленията за прехвърляне в авиобаза, принадлежаща на войските на маршал Хафтар, на няколко изтребителя МИГ с неизвестна принадлежност, без странични номера и странно оцветяване. Предложени бяха различни версии на външния им вид. Изглежда най-правдоподобната е тази, според която ОАЕ или са закупили, или са наели тези самолети от Беларус и че пилотите отново са били или белоруси, или сърби. В Минск и Белград отрекоха, а и реални доказателства не бяха намерени. Самолетите летят леко над бреговата ивица, след като за малко не потапят турски разрушител, който успява да избегне ракетата и след това изчезват безследно.

По принцип американците виждат единствено руснаци в Либия. В действителност гражданите на голям брой държави присъстват на либийските фронтове. Египтяни (много), сирийци от различни клонове на исляма, суданци, малийци и други араби. Някой дори е виждал гърци.

И, разбира се, граждани на Турция. И не само граждани, но и военни. Военнослужещите от турските въоръжени сили са в Либия, според тях самите, законно, тъй като са били поканени от правителството на националното единство на Фаиз Сарадж. Маршал Хафтар не е съгласен с тази оценка на ситуацията, той смята турците за агресори и заплашва да потапя турски кораби.

Въпреки това турците наистина се притекли на помощ на Фаиз Сарадж в момента, когато изглеждаше, че Триполи губи контрол над фронтовата линия. Настъпи повратна точка и войските на маршал Хафтар трябваше да се изтеглят от Триполи и да напуснат редица стратегически важни съоръжения. Оттогава в Либия и около нея текат бавни преговори и изглежда се наблюдава относително намаляването на огъня. Международната общност периодично „изразява загриженост“, която от американска страна обикновено се изражда в антируски нападки.

Сега никой не може да каже със сигурност в каква посока в този или онзи регион ще се развива външната политика на САЩ при новата администрация. Едно обаче е сигурно - Вашингтон е недоволен о, че американците не просто са изтласкани, а са изтласкани от Либия, като не им се позволява нито да участват в мирните преговори, нито дори във войната. Затова те си позволяват гордо да заклеймяват останалия свят за „раздухване на либийския огън“, сякаш не Хилари Клинтън започна всичко това. .

Либийския конфликт, както и участието на съседни и далечни държави в него, е твърде сложно нещо, за да бъде разрешено с добрите пожелания на Ню Йорк. Посланик Милс се опита в речта си да изравни позициите на Анкара и Москва, но тези позиции са коренно различни. Турците недвусмислено и официално подкрепят едната страна на конфликта.

Русия, от друга страна, не подкрепя официално никого, показвайки на маршал Хафтар само някои признаци на внимание. Чуждите военни наистина трябва да бъдат изтеглени от Либия. Така ПНС подкрепи тази позиция: „Без съмнение се нуждаем от подкрепата на Съединените щати, както и подкрепата на Русия, за да прекратим намесата. Трябва да видим, че всички чужди войски са изтеглени от Либия “, заяви вицепремиерът на ПНС Ахмед Мейтиг, който отлетя за Русия в петък. Мейтиг подчерта, че това изискване се прилага за всички държави без изключение, включително Турция.

Русия обаче не е изпращала нито един от своите военнослужещи в Либия, за разлика от Турция. И ЧВК "Вагнер" не може да се брои.

Превод: В. Сергеев