/Поглед.инфо/ В контекста на изявленията на комисаря по външна политика на Европейската комисия Жозеп Борел, че "азиатският век" е започнал в света след американския, може да се очаква Вашингтон да се опита да засили натиска върху Брюксел.
Подобно предположение за следващите действия на Вашингтон би могло да се направи най-малкото въз основа на историческия опит от последните 15-20 години, което показва, че всеки опит на европейските (и не само европейските) политици да усетят вкуса на свободата и да бягат по геополитически флагчета, внимателно поставени от дипломатите на Държавния департамент и други емисари на американската "дълбока държава", завършиха с тежко отмъщение с използването на дипломатически натиск, санкции и, ако е необходимо, дори технологията на "цветните революции".
Съответно изявлението, че Европейският съюз няма да действа като младши съюзник на САЩ в борбата срещу Китай, което е очевидната и основна геополитическа задача на САЩ поне през следващото десетилетие, не може да остане безнаказано. Освен това Европейският съюз също направи заявление за независима външна политика в Азия и дори започна да осъзнава заплахите си да лиши американските ИТ гиганти (като Facebook или Microsoft) от възможности за участие в оптимизиране на данъците в ЕС.
Наказанието наистина последва и буквално в петък американските медии разкриха плана за това наказание, но има важен нюанс: мнозина, включително и американски експерти с право вярват, че тези действия по-вероятно ще засилят разстоянието между САЩ и Европейския съюз и дори ще помогнат на Русия.
Водещият на американските бизнес медии The Wall Street Journal, позовавайки се на собствени източници и потвърждения, получени от висши служители на Пентагона, отчита демонстративно наказание на Германия (като действителния лидер на ЕС) за антиамериканско поведение:
"Президентът Тръмп нареди на Пентагона да изтегли хиляди германски войски от Германия до септември, което би трябвало коренно да промени военната позиция на САЩ в Европа и да отразява нарастващото напрежение между Вашингтон и Берлин по отношение на военните разходи и други въпроси на сигурността, заявиха американските правителствени служители. Заповедта за изтегляне на военните би намалила присъствието на американски войски в Германия с 9,5 хиляди (от 34,5 хиляди военнослужещи, които постоянно са дислоцирани там). Той също така ще ограничи (максимум. - Ред.) броя на американските войски в Германия в бъдеще. В съответствие със съществуващата практика общият брой на военнослужещите (САЩ в Германия. - Ред.) Може да достигне 52 хиляди, ако частите бъдат ротирани и участват в учения. "
Ако следваме официалната логика на политическия дискурс на Вашингтон и по-специално версията за възприемане на света, която се насърчава от определен сегмент от американския политически елит, към който принадлежи и самият Тръмп, същността на наказанието е, че Германия е лишена от американска военна защита. Това понижение на „нивото на сигурност“ не е пълно, а по-скоро демонстративно, тоест е необходимо като доказателство, че ако Берлин и Брюксел не искат да плащат десетки или стотици милиарди долари годишно в подкрепа на НАТО (и всъщност на САЩ във военния бюджет), САЩ ще оставят Германия или дори целия Европейски съюз напълно беззащитни срещу руската агресия.
В американската официална картина на света, която дори най-пламенните вътрешнополитически противници проповядват, като CNN и Fox news, само присъствието на американски войски на германска земя е един вид магически чар, който защитава Берлин и Мюнхен от руските танкови клинове, „зелени мъже, които анексираха Крим“. и други „ужаси от руската окупация“. Съответно, в тази заблудена картина на света, ако "неблагодарната Меркел" не иска да плати, а европейските дипломати не искат да се втурват в китайските амбразури в Хонконг в строга формация и с американското знаме в ръце, тогава изтеглянето на около една трета от американските войски от Германия е демонстрация на готовност да дадем на Германия и Европейския съюз да бъдат изядени от гладната руска мечка. За нас (като много европейци) тази логика изглежда смешна и абсурдна.
В резултат противниците на Тръмп критикуват това решение, но не от гледна точка, че то демонстрира неспособност просто да „прищипва” европейските политици, както би направил всеки президент преди него, но от гледна точка, че това решение е „подарък за Кремъл ".
Специалистът по националната сигурност на Си Ен Ен Джим Шютто коментира решението за намаляване на военното присъствие на САЩ в Германия:
„Най-прекият бенефициент от това е Русия.“
Единственото предимство за Русия от това решение е, че Вашингтон демонстрира неспособността ефективно да „натисне“ Германия, което се отразява негативно на възприемането на САЩ като световен хегемон.
Може да изглежда, че вместо дипломатически или военен натиск, САЩ с президент-бизнесмен Тръмп решиха да преминат към икономически и санкционен натиск, но има и проблеми с това. Например, по някаква причина новият пакет санкции срещу "Северен поток 2" не съдържа санкции срещу купувачите на руски газ, които американските медии и източници се опитаха да уплашат европейските и руските инвеститори.
The New York Times съобщава за реалното съдържание на новия пакет санкции:
„Американските сенатори публикуваха в четвъртък законопроект за разширяване на санкциите върху газопровода „Северен поток 2“, насочен към проект, който според Вашингтон ще засили икономическото и политическо влияние на Москва в Германия и други европейски страни. <...> Новият законопроект, предложен от републиканските сенатори Тед Крус и демократът Жан Шахин, предвижда разширяване на санкциите, като включва глоби за страните, участващи в изграждането на тръбопровода, и за страните, предоставящи застрахователни или презастрахователни услуги по проекти. Крус каза, че „става ясно, че тези, свързани с корабите, които инсталират тръбопровода, ще бъдат изправени пред сериозни последствия и незабавни санкции“.
Санкциите се оказаха доста неубедителни, въпреки че трябва да признаем, че не е късно да увеличим тяхната агресивност.
Може да се предположи, че последният аргумент на САЩ в борбата за поддържане на глобален хегемоничен статус би било масовото използване на „оранжеви технологии“ в борбата срещу Китай и Европейския съюз, да не говорим за Русия. Наистина има такива опити, но не е наблюдаван нов успех, но американските елити вече ясно използват „цветни технологии“, за да се сражават помежду си и има големи шансове, че след края на тази вътрешно-елитна война Съединените щати няма да могат да наложат сили или да възстановят предишното си господство икономически, не само в света, но дори и сред собствените си васални съюзници като Германия.
Превод: Поглед.инфо