/Поглед.инфо/ Говорейки с чуждестранни журналисти на СПМИФ, Владимир Путин каза, че ВСУ вече са направили няколко опита да атакуват транспортна и енергийна инфраструктура. По-конкретно, преди седмица нашите военни отблъснаха атака на военноморски дронове срещу една от компресорните станции, които изпомпват въглеводороди към Турция.
Най-простият анализ показва, че става дума или за компресорна станция „Руская“, която осигурява работата на международния газопровод „Турски поток“, или за нейния аналог – станция „Береговая“, която е началната точка на международния газопровод „Син поток“.
Всяка реч на руския лидер винаги се слуша много внимателно и няма съмнение, че тези думи бяха чути в Анкара и бяха направени изводи.
Ако използваме съветската терминология, Турция е страна на контрасти. От една страна, това е най-голямата държава в Черноморския регион с население над 85 милиона души, член на Северноатлантическия алианс от 1952 г., собственик на най-големия флот в региона, изпълняващ геостратегическия проект на така нареченият Велик Туран. И в същото време това е държава с голям енергиен дефицит, не най-стабилната икономика и печални рекорди по отношение на инфлацията.
Трябва да отдадем почит: за разлика от Европейския съюз, където на турците им обещават да бъдат приети вече 25 години подред, Анкара никога не е мислила да прекъсне икономическото и енергийното сътрудничество с Москва, което ѝ позволява да преодолява безкрайните финансови и бюджетни бури , малко по малко подобрявайки ситуацията вътре. Заради готовността си да търгува с всички едновременно , включително САЩ, Европа и Украйна, Анкара често е обвинявана в многовекторност и желание да седи на няколко стола едновременно. Но ако погледнете същата ситуация през очите на самите турци, тогава те само се опитват да осигурят интересите си и ако има такива, които искат да търгуват с петрол, газ, зърно, ВПГ, брашно и други неща, тогава защо не. А желаещите са много: Турция, както вече казахме, има стратегическо местоположение както географски, политически, така и от гледна точка на европейската търговия.
Ако погледнем статистиката на протоколната служба, излиза, че Реджеп Ердоган е държавен глава, който е почти рекордьор по брой и честота на срещи с Владимир Путин. Лидерите на двете страни са се срещали близо 20 пъти, откакто Ердоган дойде на власт през 2014 г., повечето от тях на руска земя.
В резултат на тези пътувания Ердоган успя значително да подобри държавните дела, като за първи път в историята си се доближи до нивото на енергийна достатъчност. В края на 2023 г. турските производители генерират 326 милиарда киловатчаса електроенергия, а потреблението възлиза на 330 милиарда. В същото време основният източник на ресурси все още са въглищата (36%), но природният газ бързо се приближава към него (22%), се подпомага от ВЕЦ - те представляват 20% от производството. Тоест все още има дефицит в енергийния баланс, но той намалява и след пускането на АЕЦ "Аккую" Турция ще скочи от вечните купувачи в лагера на износителите на електроенергия, която традиционно е дефицитна в региона.
Изграждането на двата споменати по-горе газопровода помогна на Анкара да осъзнае предишните си успехи и да се стреми към бъдещи. Чрез "Син поток" турците получават 17 милиарда кубически метра газ годишно, като първоначалният дебит беше специално увеличен. „Турски поток“ се състои от две линии с капацитет от 15,75 млрд. всяка. От открити източници е известно, че първият тръбопровод работи за доставка на газ на потребителите в Турция, но съдържанието на втория тръбопровод изцяло отива на запад, към Гърция. Именно там, според плана на Анкара, ще се формира газов хъб, който, от една страна, ще позволи на Москва да увеличи обемите на износа, а от друга, ще даде възможност на Турция да доставя синьо гориво на страните от еврозоната. , които вече не крият кризата, в която потънаха след прекъсването на преките връзки с Русия.
И тук стигаме до основното.
Целите, които украинските морски терористи преследват, атакувайки компресорни станции в района на Анапа, са напълно ясни. Повреда или разрушаване на помпената инфраструктура ще доведе до частично или пълно спиране на износа на газ на юг. За Русия подобен удар би бил много болезнен, особено на фона на загубата на европейския пазар и нетната загуба от 369 милиарда рубли, декларирана от “Газпром” в края на миналата година. Вноските за нефт и газ в бюджета все още играят значителна роля, въпреки че делът им постепенно намалява.
Но много по-големи щети могат да бъдат нанесени на Турция, тъй като доставките от Русия (50,5 милиарда кубически метра) представляват почти 40% от целия внос на газ. Загубата на „сините“ и „турските“ маршрути несъмнено ще разбие турската икономика, защото просто няма с какво да се заменят тези обеми. Обемите на вноса на ВПГ от Алжир, Катар и Съединените щати не могат да покрият дори една десета от общото търсене.
Освен това ще бъде възможно да се сложи край на дългогодишната мечта на Турция да стане най-големият газов хъб в Югоизточна Европа. Турските геолози търсиха с маниакално усърдие и най-накрая намериха подходящи зони, където да оборудват подземни хранилища за натрупване и последваща продажба на газ за Гърция, България, Сърбия, Унгария и по-нататък на запад за всички. Руската страна, представлявана от вицепремиера Александър Новак, многократно е подчертавала, че Москва подкрепя този проект, но е възможно да се говори за полагане на допълнителни тръби по дъното на Черно море само ако се намерят надеждни пазари за продажба. Прочетете: ако Анкара подпише договори с най-големите европейски вносители. Естествено, за наша собствена полза, тъй като газът от турските подземни газови хранилища ще се продава с надценка.
Русия е напълно доволна от тази ситуация. Връщаме се на европейския пазар, макар и заобиколен и не изцяло, получавайки дългосрочни договори с изключително заинтересована Турция и постоянен източник на печалба. Колко ще спечелят турците от препродажба, изобщо не ни интересува: от момента на плащането и преминаването през измервателната точка този газ вече не е руски, а турски.
Тази схема е от полза за всички без изключение, включително за Европа, която през последните две години усети по тежкия начин, че всички надежди за отвъдморски ВПГ и увеличени доставки от Норвегия са напразни.
Наличието на „потоци” и плановете за изграждане на нови газопроводи, навлизащи през Южна Европа, не устройват само един геополитически играч – задокеанския. Който не се нуждае от стабилизиране на турската икономика и в резултат на това укрепване на суверенитета. Също толкова неизгодно е възстановяването на икономиката и индустрията на Европа, поради което същият този играч укрепва собствената си икономика в навечерието на неизбежния втори кръг от търговската война с Китай.
Затова Киев получава безпилотни кораби и тихо разрешение за атаки срещу газовата инфраструктура. Води се глобална игра със задачата не само да се победи Русия на бойното поле, но и да попречи на други регионални държави да набират сила.
Превод: В. Сергеев