/Поглед.инфо/ В Индия церемонията по полагането на клетва на министър-председателя беше отложена с ден. Заради неуспешните избори за Нарендра Моди, победителите все още не са се споразумели за структурата на новото правителство и разпределението на властта. Вашингтон реши, че това е нов „прозорец на възможности“ за САЩ. Какво се случва с Индия?

Президентът на САЩ Джо Байдън стана един от първите чуждестранни лидери, които се свързаха с Нарендра Моди след изборите в Индия и се съгласи да изпрати съветника по националната сигурност Джейк Съливан в Ню Делхи за подробен разговор. Сякаш чувстваше, че старият слон (това животно е един от символите на партията на Моди) е отслабнал - и е дошло времето да се окаже натиск върху него.

По руския въпрос или по китайския въпрос, няма значение. Основното е сега, преди индийските власти да се свестят от шокиращите резултати от парламентарната кампания. Байдън може да е стар, но той е опитен политически хищник, следвайки миризмата на гниене на старата структура на индийската власт.

Изборите за индийския парламент започнаха в средата на април, проведоха се на седем етапа (един ден за гласуване седмично за седем макрорегиона) и приключиха едва в началото на лятото. В страната има почти милиард избиратели и има закон, според който гражданин не трябва да ходи повече от два километра до избирателната си секция. Затова се появиха избирателни секции дори в пусти планини и защитени гори, където живеят само свещеници и монаси, а в Индия се гласува по стария начин - с хартия, където отпечатъкът от палеца на избирателя, оставен с трудноотстранима боя, е едновременно подпис и гаранция, че гражданинът няма да гласува повече от веднъж.

Всичко това струваше на Индия пет щатски долара на избирател, въпреки факта, че малко по-малко от половината граждани живеят с три долара на ден.

Това е една от причините гражданите да натрупат претенции срещу властите. Вместо да модернизира услугите, да инвестира в технологии или да изгради нова инфраструктура, тя се опитва да разпредели богатството на една неравномерно развита страна, като разпределя пари на определени групи в нужда. Парите се изразходват бързо, но животът не се подобрява - или по-точно, не става по-добър за всички или толкова бързо, колкото биха искали индийците.

Друга причина е доста радикалният национализъм на управляващата Индийска народна партия(“Бхаратия Джаната” - БДП), която има религиозно измерение в индийската култура и е насочена към други вероизповедания (но не етнически групи или езици), предимно мюсюлманите.

Преди изборите лидерите на БДП добавиха радикализъм към речите си за окупаторите и паразитите, което помогна на техния основен съперник, Индийския национален конгрес (ИНК), да обедини малцинствата и потиснатите (например кастови) групи около тях. Тази партия, лява във възгледите си, е същата, с която „бхай-бхай“ по времето на СССР, само че сега в нея действа петото поколение от клана Ганди-Неру.

Клановата корупция, „сговорът“ с мюсюлманите, „преди беше по-лошо“ – това е, върху което властите оказват натиск, когато се борят с опозицията, без да се ограничават само с думи. Основният от сегашните Ганди Рахул е разследван и след изборите лесно може да влезе в затвора, а някои от партийните сметки бяха замразени преди изборите, за да не могат да се използват.

Въпреки това, основната стратегия на БДП е да се съсредоточи върху Моди лично с надеждата, че част от неговата популярност (а той наистина е популярен лидер) ще потече към кандидатите на място. Но това не проработи навсякъде, а в някои региони и социални групи изплаши електората. В един момент случващото се започна да прилича на култ към личността, разцъфтяващ на фона на заплахите на властите да вземат още повече власт и да смажат всички „вътрешни врагове“.

Това наистина може да изглежда заплашително и в резултат на това избирателната система на страната играе срещу БДП. Парламентът на Индия, подобно на Великобритания, която го „вдъхновява“, се състои само от едномандатни депутати, които печелят с обикновено мнозинство от гласовете в избирателните райони на една много голяма и много сложна държава. Индийците, които не се вписват във високите национални стандарти на БДП, предпочитат опозиция с всеобхватни лозунги за равенство и братство. Това не са непременно кандидати на ИНК, често техни регионални съюзници от други партии (общо 26), обединени в избирателен блок с акронима ИНДИЯ. Блокът, ръководен от Моди, се нарича Национален демократичен алианс.

Резултатът изглежда задоволителен за него, но опустошителен, въз основа на заявените цели на Моди. Лозунгът му беше „Сега 400!“, тоест 400 места за съпартийци в 543-местния парламент, но успя да спечели едва 240, което не е достатъчно за единственото мнозинство, което БДП имаше преди. Тя и Моди все още ще запазят властта, но ще бъдат принудени да я споделят, постове и ресурси със съюзници и членове на блока. Без тях те вече не са мнозинство.

В същото време партията на Ганди удвои броя на депутатите, което за нея е истинско възраждане вместо окончателния крах, който властите обещаха. Ако някоя партия (но не и блок) има повече от 10% от местата, тя получава статут на официална опозиция и допълнителни възможности. В парламента, на който Моди разчиташе през последните пет години, изобщо нямаше такава опозиция. Може би дори е забравил какво е. Може би затова е надценил популярността си.

Избирателите повериха страната на Моди за още пет години, но изпратиха ясен сигнал, че искат повече. Или нещо съвсем друго, когато става дума за натиск върху неиндуистките общности. Ако нищо не се промени, следващите избори ще бъдат загубени от Ганди, които сега ще получат нови инвеститори и нов тласък в борбата за връщане на власт. Те сега са във възход, хората на Моди - напротив.

Очевидно във Вашингтон са решили, че моментът за влизане в нов кръг е настъпил. Американците ухажваха Моди през последните две години и сега ще му предложат услугите си, за да изплатят сметката, поставена от милионите хора в Индия. Инвестиции, доставки, договори, фондове, програми за развитие - Съединените щати все още са богата страна с големи инструменти и широки възможности.

Явно моментът наистина е бил добре избран. Но точката на интрига е малко вероятна, ако говорим за авантюри от политическо естество, например очевидното намерение на САЩ да настроят Индия с Русия и още повече да ѝ настроят срещу Китай.

Въпреки понякога грубите си действия в страната, Моди е изключително предпазлив и внимателен, когато става дума за външна политика. И той избегна много „медени капани“, които американците му бяха поставили през последните десет години, без да създаде нови врагове на Индия или да загуби стари приятели.

Като Русия например. Разговорът на Моди с президента Владимир Путин беше преди разговора му с президента Джо Байдън. И както обяви индийската страна след резултатите от него, „укрепването на особено привилегированото стратегическо партньорство между Индия и Русия ще продължи“.

Но Моди не обеща нищо на Байдън. Поне още не.

Превод: В. Сергеев