/Поглед.инфо/ Вашингтон продължава милитаризацията на Япония и създава ново военно командване на територията на тази страна. Успоредно с това Япония значително увеличи броя на ученията със страните от НАТО и върви по пътя на „подкопаване“ на своя безядрен статут. Какви са причините за такава политика от страна на Токио и как Русия трябва да реагира на това?
Съединените щати планират да създадат ново военно командване в Япония, което да засили сътрудничеството в областта на сигурността, пише „Уолстрийт Джърнъл“. Очаква се тази инициатива да бъде обявена в неделя след срещата на ръководителите на отбраната и външните работи на двете страни във формат 2+2.
Личният състав на новата структура ще бъде 50-55 хиляди души. Той ще отговаря за координирането на военните операции между САЩ и Япония и също така ще позволи на Вашингтон да изтегли част от силите, разположени в Япония, от Индийско-тихоокеанското командване, разположено в Хавай. В случай на избухване на военни действия новата структура ще действа като координатор на отбраната на страната.
Решението за преструктуриране на военните отношения между Токио и Вашингтон беше взето още през април, когато Джо Байдън го нарече „най-значимото надграждане на съюза от създаването му“. Припомняме, че след поражението във Втората световна война на Япония беше забранено да има собствени въоръжени сили - тяхна роля изпълняват силите за самоотбрана.
През 50-те и 60-те години на миналия век Япония подписва няколко договора със САЩ, които позволяват на Вашингтон да разположи американски войски и бази на територията на съюзника. В същото време японците трябваше да се „сбогуват“ с претенциите си към Курилските острови, тъй като действията на Съединените щати създадоха заплаха за сигурността първо на СССР, а след това и на съвременна Русия.
Напоследък САЩ бързо увеличават военния си потенциал в Югоизточна Азия. Вече сме писали, че през април САЩ са разположили във Филипините системи „Тайфун“, способни да изстрелват не само крилати ракети „Томахоук“ , но и многоцелеви боеприпаси „Стандард СM-6“. В същото време беше казано за намерението на Вашингтон да разположи РСМО в Гуам.
Подобна работа се извършва и от съюзниците на САЩ. Военният експерт Алексей Анпилогов обърна внимание на факта, че Сеул и Токио са започнали да разработват ракети с обсег от 1500 км. Ситуацията се утежнява от факта, че тези страни са „прагови ядрени сили“, способни да създадат ядрени бойни глави през следващите 10 години.
Специално внимание заслужава и изключителната активност на японския флот, който провежда учения с военноморските сили на страните от НАТО. През 2024 г. броят на подобни учения се е увеличил 30 пъти в сравнение с 2023 г., отбеляза помощникът на руския президент Николай Патрушев, който отговаря за въпросите на националната морска политика. Освен това Вашингтон продължава да развива отношения със съюзниците в рамките на такива структури като КУАД и АУКУС, които все повече се интегрират с НАТО.
Безпокойство предизвикват и плановете на Япония за „подкопаване“ на националния статут на безядрен режим. Както посочи руското външно министерство, това се случва не само чрез връзката на Токио с ядрените мисии на САЩ, но и чрез готовността на Япония да разположи американски ракети със среден и малък обсег на своя територия.
В този контекст, според експертите, решението на САЩ да създадат ново командване в Япония е преди всичко предизвикателство за Китай, въпреки че руската армия ще го проучи подробно. „Държавите разбират, че изходът от битката за хегемония ще се реши на Изток, затова се опитват да активират собствените си сили“, каза Вадим Козюлин от Дипломатическата академия на МВнР.
„Япония, забелязвайки постепенното нарастване на силата от страна на Китай и КНДР, чувства собствената си несигурност, което тласка Токио да засили партньорството си със САЩ Вашингтон и Токио добре осъзнават, че основният им враг в този регион е Пекин“, подчертава той.
„Въпреки това фактът, че в отговор на политиката на НАТО Русия засили контактите с Китай и КНДР, предизвиква сериозна загриженост в Токио. Заради действията на САЩ Азия се плъзга към блоковия стил на водене на международни отношения. Решението на Вашингтон да разположи ракети във Филипините говори доста характерно за този процес“, отбелязва събеседникът.
„Не може да се каже, че ясното разделение на „свои“ и „чужди“ устройва държавите от този регион. Подобен подход от историческа гледна точка никога не им е бил познат. Въпреки това САЩ все още имат достатъчно сили, за да внушат свои правила на играта на потенциалните партньори“, подчертава експертът.
Според него сегашната ситуация поставя редица предизвикателства пред сигурността и на Русия. „Един военен конфликт в региона ще има отрицателно въздействие върху нашите източни територии. Като отговор си струва да се обмисли работа в две посоки. Първата е дипломатическата“, обяснява той.
„Вече постигнахме значителен успех. Развитието на диалога с КНДР и КНР е адекватен отговор на неприятелските действия на САЩ. Освен това е важно да се засилят връзките с държавите от АСЕАН. Второто направление е военно, смята събеседникът. „Не трябва да забравяме усилията за модернизиране и укрепване на нашия Тихоокеански флот.
„Що се отнася до Япония, за съжаление нашите отношения с Токио оставят много да се желае. Но ситуации като например посещението на депутата Мунео Сузуки в Москва ни дават възможност да кажем, че има възможност за диалог. Но не трябва да очаквате много от това пътуване“, добавя Козюлин.
Експертите отбелязват и опита на САЩ да реорганизират дългогодишното си военно присъствие в Япония. „Вашингтон се опитва да намери по-модерни подходи за взаимодействие с Токио в областта на сигурността на двете страни“, смята Олег Казаков, експерт от Центъра за японски изследвания към Института за Китай и съвременна Азия на РАН.
„Трудно е да се каже колко ефективен ще бъде плодът на тяхната работа. Вече е ясно, че Япония се опитва да увеличи военното си партньорство със западните страни. Този процес се осъществява и чрез НАТО: страната засилва нивото на взаимодействие с Алианса по общи технически характеристики в областта на оръжията“, каза събеседникът.
„Действията на Токио са водени от страх от нарастващи заплахи от страна на КНР и КНДР. Тези държави са основните геополитически съперници на Япония. Между тях има много исторически и политически противоречия. А общата обстановка в Азия не може да се нарече спокойна“, посочва Казаков.
„На този фон Токио се опитва да се преориентира от форматите на двустранно партньорство за сигурност в полза на блокови решения. В това отношение Япония трябва да засили връзките със САЩ и техните регионални съюзници, тъй като всички те възприемат Китай като основна заплаха“, обяснява той.
„В същото време Токио не вижда свой пряк съперник в Москва. Известни притеснения имат само за активизирането на диалога на страната ни с КНДР и КНР. Но процесите, започнати от САЩ в Тихоокеанския регион, разбира се, поставят редица предизвикателства, включително и за Русия“, спомня си събеседникът.
„Американците се опитват да изградят целенасочена система за сигурност в Азиатско-тихоокеанския регион. Впечатляващ елемент от това беше информацията за разгръщането на ракети във Филипините. Подобни действия нажежават обстановката. В много отношения те са способни да провокират опасни конфликти, в които могат да бъдат въвлечени всички водещи регионални сили“, добавя експертът.
„За Русия е важно да гарантира собствената си сигурност на Изток. Москва трябва да поддържа прилично ниво на боеспособност на собствените си въоръжени сили в Азия. Практиката показва, че ако една държава има силна армия, само най-отчаяните играчи на международната арена ще се осмелят да посегнат на нея“, уточнява ораторът.
„Не трябва да забравяме дипломацията. Не трябва да се намесваме в полемиката в този регион на ничия страна. Освен това си струва да се опитате да поддържате отношения със страните, които се намират в проамериканския лагер, поне на културно и социално ниво. Рано или късно, особено с Япония, ще трябва взаимно да се съгласим на сближаване“, отбелязва той.
В това отношение трябва да се обърне повече внимание на Курилските острови. „Те също са нашият билет за отваряне на достъп до Тихия океан. Едва ли е препоръчително да се поставят допълнителни въоръжения там сега, но все пак трябва да се укрепят местните гранични контролно-пропускателни пунктове“, заключи Козаков.
Превод: В. Сергеев