И така, Трейна заяви следното. „Не е вярно, че САЩ отхвърлят „Северен поток-2“ поради собствена икономическа изгода. Най-близките американски купувачи на втечнен газ са в Азия, а най-близките очевидни доставчици за Европа са в Близкия изток “, се казва в изявлението на американското посолство във Виена.
„Съединените щати подкрепят ключови проекти за подобряване на енергийната сигурност на Европа от десетилетия. Повечето от тези проекти нямат търговско значение в САЩ. Например, това може да включва Южния газов коридор”, продължи посланикът. “Нашето противопоставяне на проекта „Северен поток-2“ съществуваше много преди Съединените щати да станат износители на втечнен газ. То се основава на убеждението, че енергийната сигурност изисква разнообразни ресурси, доставчици и маршрути”, изтъкна той.
„Страни като Литва и Полша, които също използват втечнен природен газ като алтернатива, са увеличили своето енергийно разнообразие и в същото време са намалили рисковете“, подчерта дипломатът. По същество горните му твърдения са опит черното да се представи за бяло. Всички дейности на САЩ през последните пет години в Европа коренно противоречат на уверенията на посланик Трейна.
Посланикът на САЩ трябваше да "си научи домашното"
Първо, „най-близките купувачи“ на американския ВПГ изобщо не са в Азия. Просто погледнете географската карта и сравнете разстоянията между износните терминали на САЩ до Европа и до Азиатско-Тихоокеанския регион, включително Китай.
На второ място, „най-близките очевидни доставчици“ на ЕС - да, те наистина са в Близкия изток. Но това не пречи на американските производители на ВПГ да сключват не само многобройни спотови, но и дългосрочни договори за доставка на техния втечнен газ за европейските страни.
Между другото, трябва да се отбележи, че европейският капацитет за регазификация, според експертите, е натоварен едва наполовина. Въпреки това, преди няколко години Вашингтон буквално принуди ЕС да се заеме с изграждането на допълнителни мощности за приемане на ВПГ. Наистина ли САЩ се интересуват от интересите на Катар, който ще увеличи производството си на втечнен газ? Или става въпрос за техния собствен?
Още през 2018 г. американските производители на ВПГ планираха да утроят капацитета си през следващите няколко години, достигайки обеми на втечняване от 60-70 милиона тона годишно. Трудно е да си представим, че цялото това „богатство“ е предназначено за износ в Азия, където САЩ имат мощни конкуренти като Австралия. Латинска Америка също не е в състояние да поеме този обем предлагане. Остава Европа.
Трето, що се отнася до „десетилетията на подкрепа“ за енергийни проекти в ЕС, посланик Трейна успя да си спомни единствено „Южния газов коридор“. С капацитета на този маршрут от 10 милиарда кубически метра годишно просто е смешно да се представя като значително постижение в разнообразяването на европейския внос на газ.
Затова и подкрепата на Вашингтон към ЮГК беше необвързващ политически жест. От друга страна, САЩ активно допринесоха за създаването на терминали за регазификация в Клайпеда (Литва), Свиноуйсце (Полша), на на остров Крък (Хърватия) и в Александруполис (Гърция). Да казваме ли защо?
“Северен поток-2” съвсем отскоро стана трън в очите на Вашингтон
Що се отнася до дългогодишната съпротива на проекта „Северен поток 2“, тук посланикът просто, меко казано, си измисля. Нека си припомним: изпълнението на проекта „Северен поток 2“ започна през 2016 г. И през същата година (какво съвпадение!) Американската компания “Шение” започва да изнася своя ВПГ и започва активно да търси пазари. Тези два факта да не би да не са напълно свързани?
По принцип можеше и да не се обръща такова внимание на изявлението на американския посланик в икономически не най-значимата държава на Европейския съюз. Интересното тук обаче е, че САЩ едва ли не за първи път се опитват да опровергаят очевидния си интерес към европейския газов пазар. Преди Вашингтон арогантно игнорира подобни „дреболии“ като оправдаването на своите действия. Да не би все пак нещо да се променя?
Превод: В. Сергеев
