/Поглед.инфо/ Ценовата война на световния пазар на петрол, която Саудитска Арабия толкова се радваше да провокира, започна да дава плодове неочаквани за тази страна. Рияд започна ценова война, за да измести и фалира своите конкуренти. По-специално американските шистови компании и руската петролна индустрия. В резултат на това се измести сама.

На някои може да изглежда, че фразата на Тириън Ланистър, популярна сред младото поколение, „ако търсиш справедливост, си попаднал на грешното място“ е по-приложима от всякога в международните отношения. Напоследък обаче друга, много по-древна мъдрост - „жънеш, каквото посееш“ - се оказва много по-уместна. Американските елити ги разтърси цветна революция у дома, шведските елити пожънаха последствията от пренебрегването на карантинните дейности.

А Кралство Саудитска Арабия (КСА) жъне плодовете на ценовата война, развихрена от самата нея.

Притисна американците

Да, на пръв поглед реколтата не е лоша. Припомняме, че целта на ценовия дъмпинг, организиран от Рияд, беше да погребе САЩ, главният и най-важен, необвързан с никакви задължения относно обема на износа конкурент на световния пазар на петрол. Американците рязко увеличиха растежа на производството (почти го удвоиха през последните 10 години) и в средата на миналата година заеха първото място в износа, единствено поради разработването на шистов нефт. Разработка, която е рентабилна само при висока цена на петрола. Говореше се и за заплахата към руския дял на световния петролен пазар.

Със спада на цените Саудитска Арабия наистина постигна рязко намаляване на работещите сондажни съоръжения в САЩ, благодарение на което кралството отново успя да се превърне в най-голямата страна износител на петрол. През април 2020 г. тя изпраща почти 11 милиона барела на ден на външните пазари, докато САЩ едва 8,6 милиона.

Освен това прогнозата за производство в САЩ остава песимистична. Ако извадите нерентабилните шисти, можете да видите, че производството на конвенционален нефт в Щатите намалява (с изключение на няколко временни скока) през последния половин век. Предвид настоящите трудности на шистовата промишленост, както и много тъжното им бъдеще в светлината на поддържането на ниската цена за черното злато, експертите смятат, че производството (не износът, а производството) на петрол в САЩ през следващите години може да бъде намалено с една трета или почти наполовина. Това означава, че износът ще намалее още повече.

Собственото е достатъчно

Това обаче не означава, че Саудитска Арабия със своя евтин петрол ще бъде интересна на американския пазар. Ако през април Саудитска Арабия доставя на Съединените щати около 1,3 милиона барела на ден, то за цялата първа половина на юни саудитците изпратиха едва около 133 хиляди барела в Америка. Естествено, това не се случва по искане на КСА, а по искане на Вашингтон - съоръженията за съхранение на петрол в САЩ са препълнени (там са натрупани близо 540 милиона барела нефт, което е еквивалентно на 50 дни американско производство), собствените им производители фалират поради липса на търсене, а сега не им е до покупки на петрол от съюзниците.

Мохамед бин Салман, разбира се, е приятел на Тръмп - но за американския президент интересите на неговите собствени петролни работници са по-скъпи. И за всеки американски президент, не само на Доналд Тръмп.

Намалението на доставките на саудитски петрол се наблюдава не само в САЩ. От юли Саудитска Арабия (която изглежда е спечелила ценовата война) отказва да предоставя неистови отстъпки за своите азиатски клиенти и рязко повишава цените - обаче такива доставки всъщност не са необходими за клиентите. Азиатските страни се възползваха от периода на отстъпка и напълниха резервоарите си за съхранение с петрол за стотинки. В резултат КСА намалява доставките на поне пет от своите азиатски клиенти - и един клиент (името на страната не се назовава) намалява обема на покупките с почти една трета.

На петролна игла

И така е навсякъде по света. Експертите казват, че дори и поради спада на производството в САЩ (което представлява едва няколко процента от глобалното потребление на нефт и нефтопродукти), няма причина да очакваме бързо увеличение на търсенето. Първо трябва да се възстанови глобалната икономика, а след това да се изпразнят резервоарите за съхранение на петрол, които са препълнени.

А Саудитска Арабия няма търпение, тъй като бюджетът на страната в много отношения осигурява приходи на най-голямата петролна компания “Сауди Арамко”. 98% от компанията "Сауди Арамко" принадлежи на саудитската държава, или по-скоро на управляващата фамилия. Приходите на компанията отиват за финансиране на много проекти: индустриални, социални, водени на границите „луксозни войни“. Но най-вече за личния имидж на фактическия владетел на Саудитска Арабия, престолонаследникът Мохамед бин Салман.

Една от основите на имиджа на престолонаследника на Запад (и вътре в страната) е неговата амбициозна програма „Визия 2030”, която предвижда провеждането на мащабни реформи в кралството до тази дата. Либерализацията на обществения живот, инвестициите за трилиона долара в различни мегапроекти, шесткратно увеличаване на доходите от не-петролни отрасли и трикратно увеличаване на дела на техните продукти в общия износ на страната. Тоест превръщането на страната от сбирка на средновековни мракобесници с петрол и гаражи, пълни с лимузини, в модерно развита държава, претендираща поне за ролята на конструктивен лидер в Близкия изток.

Планираше се петролната индустрия да даде лъвския дял от парите за осъществяването на тази „визия“ - и сега тези планове са под голям въпрос. Според резултатите от първото тримесечие на 2020 г. (дори не в пика на карантинните мерки) печалбата на “Сауди Арамко” е спаднала с почти 25% до 16,6 милиарда долара. Компанията беше принудена да съкрати стотици работни места, за да намали оперативните разходи. Компанията също намали планираните капиталови разходи с почти една четвърт тази година, а също така спира инвестиционни проекти за разработване на редица нови и модернизиране на съществуващи находища.

Пазаруването е най-добрият фитнес.

Изглежда, че КСА може да преживее трудните сезони поради златната и валутната мазнина. Тя обаче бързо се изчерпва. Припомняме, че през 2015 г. златните и валутни резерви на страната възлизат на над 730 милиарда долара. Падането на цените на петрола доведе до постоянното изтегляне на средства от касичката и коронавирусната епидемия рязко ускори този процес. В резултат на това до май 2020 г. едва 450 милиарда останаха в съкровищницата на страната (за да се разбере темпът на спад - през предходните два месеца кралството консумира около 10% от златните си и валутните резерви).

И това е далеч от границата на падане. Туризмът, строителството, търговията, транспортният сектор - всички области на икономиката на кралството са засегнати от коронавируса и спешно се нуждаят от парични вливания за реанимация.

Обемът на инжекциите все още не е ясен, тъй като епидемията в КСА (и следователно карантинните мерки) са далеч от края си. В Саудитска Арабия имаше 150 хиляди души болни и - много по-лошо - от началото на юни страната преживява рязко увеличение на броя на разболелите се за един ден.

Ако го вземем по отношение на глава от населението, то това е може би един от най-големите показатели в целия регион на Близкия изток - дори по-голям, отколкото в Иран. Властите на кралството сериозно обсъждат отменяне на хаджа (който трябва да започне в края на юли) - и е възможно депортирането на чуждестранна работна ръка, което представлява около половината от всички новозаразени.

Падащи доходи, намаляващи валутни резерви, геополитически проблеми и възможни вътрешни вълнения - всичко това може да се превърне в детайли на идеална буря, която ще потопи кралството в състояние на постоянен конфликт. И всичко това, защото един амбициозен престолонаследник не само се шири извън своите възможности, но и е решил да мери своето богатство и влияние с водещите държави в света.

Превод: В. Сергеев