/Поглед.инфо/ Турският проект за демокрация, политическа група за застъпничество (и лобизъм), стартирала това лято със заявената цел за насърчаване на демокрацията в Турция, има изненадващата характеристика да няма турски членове в своя управителен съвет. В прессъобщение, обявяващо създаването й, организацията казва, че е „ангажирана да насърчи Турция да приеме по-демократична политика“.
Двамата турци, публично ангажирани с проекта - бившият турски политик Айкан Ердемир и академик Сюлейман Озерен - бяха премахнати от списъка с членове на консултативния съвет на уебсайта не след дълго след стартирането му.
Въпреки че няма действителни турци, публично свързани с групата, проектът за турска демокрация може да се похвали с богат списък с ястреби бивши държавни служители и дипломати на САЩ с тесни връзки с Израел и арабските държави от Персийския залив.
Сред свързаните са включително бившият служител на администрацията на Буш за борба с тероризма Франсис Таунсенд, бившият сенатор на САЩ Джоузеф Либерман и известният агресивен бивш съветник по националната сигурност на президента Доналд Тръмп Джон Болтън.
„Време е да бием алармата за Турция“, каза Болтън, най-известен със своето застъпничество за конфронтация на САЩ с Иран, в Twitter по време на стартирането на проекта за демокрация в Турция.
Под властта на нейната твърдоглава управляваща АК партия демокрацията в Турция е изправена пред сериозни неуспехи през последните години, но не е ясно какво конкретно прави Турският проект за демокрация за справяне с този проблем.
Организацията обаче има връзки с мрежа от добре финансирани групи със сенчести пари, които промотират външнополитически позиции на САЩ в Близкия изток, които съответстват на интересите на сигурността на Саудитска Арабия, емиратите и Израел.
В центъра на всичко това е Марк Уолъс, бивш посланик на администрацията на Джордж У. Буш в Организацията на обединените нации. В момента Уолъс е ръководител не само на Турския проект за демокрация, но и на антииранската организация "Обединени срещу ядрен Иран", или UANI (английска абревиатура, на български би било ОСЯИ); групата за застъпничество за борба с тероризма "Проект за борба с екстремизма" или CEP; и дори фокусирана на изкуството организация с нестопанска цел, концентрирана върху човешките права в Иран, наречена PaykanArtCar.
Осем от единадесетте души от висшето ръководство и членовете на консултативния съвет на Проекта за демокрация в Турция заемат позиции в UANI, CEP или и двете.
UANI и CEP повдигат въпроси относно техните цели и източници на финансиране, включително дали получават финансова подкрепа от чужди правителства и политически фигури. Турският проект за демокрация не отговори на искане за коментар относно собственото си финансиране и източници на подкрепа.
Мрежа за натиск
Турският проект за демокрация все още не е подал публично информация за своето финансиране. Но тясно свързаните организации UANI и CEP попадат в обединена организация, известна като Counter Extremism Project United (Обединен проект срещу тероризма).
Въпреки че никога не разкрива нито един от източниците си на финансиране, тази мрежа от организации е спечелила над 101 милиона долара между 2009 и 2019 г., според преглед на данъчните декларации, което я прави една от най-големите мрежи за външнополитически натиск на САЩ със сенчести пари, които действат днес.
Статия от юли 2021 г. в корпоративния и правителствен новинарски сайт Intelligence Online относно създаването на проекта за турска демокрация отбелязва обширните връзки на Уолъс с Томас Каплан, милиардер инвеститор, за когото е известно, че е финансист и гласен поддръжник на свързаните с Уолъс застъпнически групи по иранския въпрос.
Каплан също така наема Уолъс като старши съветник в своята Electrum Group, фирма, която инвестира в „публични акции в сектора на металите и минното дело“ – стоки, които Каплан и Уолъс са пуснали на пазара на инвеститорите като запазващи или повишаващи своята стойност, когато има политическа нестабилност в Близкия изток.
Статията в Intelligence Online също така се позовава на обширните връзки на Каплан с кралските особи в Персийския залив, нещо, за което той ентусиазирано споменава в минали публични изяви. По-специално, Каплан поддържа обширни бизнес и филантропски връзки с Обединените арабски емирства.
Усилията да се проучат финансите зад мрежата на свързаните с Каплан групи за външнополитически натиск откриха необичайна пречка: правителството на САЩ, което отмени дело срещу Каплан и UANI от 2013 г. Делото твърди, че Каплан и UANI са финансирани от неразкрити чуждестранни интереси.
Правителството, при необичайно позоваване на държавни тайни като трета страна, намесена в граждански иск, загадъчно заяви, че разрешаването на делото да продължи напред би застрашило националната сигурност на САЩ.
Въпреки наличието на публични документи, предоставящи общи данни за финансирането на тази мрежа от ръководени от Уолъс организации, конкретната информация за донорите остава непрозрачна.
Имаше периодични улики, обаче, сочещи щедра роля на Каплан във финансирането на тези дейности. Списъците с дарители на UANI, публикувани през 2015 г. на сайта за разследващи новини LobeLog, разкриват, че тръстовете, контролирани от Каплан, са допринесли с 843 000 долара за UANI през 2013 г., което представлява приблизително половината от приходите на организацията през тази година.
Финансиране от чужбина
През 2015 г. Уолъс подава декларация за разкриване на „истината в показанията“ в комисията по външни работи на Камарата на представителите (на САЩ), преди да започне да служи като свидетел в качеството си на ръководител на проекта за борба с екстремизма. Уолъс пише:
„До момента сме получавали само индивидуални и частни вноски. CEP не е получил пари от чужди правителства. Обсъдихме финансирането на CEP както с правителството на Съединените щати (Държавен департамент), така и с различни чужди правителства в бъдеще."
Множество от изтекли имейли, пуснати преди няколко години – за които се смята, че са от акаунта на посланика на ОАЕ в САЩ Юсеф ал Отайба – изглежда показват преследването на мрежата за чуждестранно финансиране, особено от ОАЕ и Саудитска Арабия.
В имейл от Уолъс до Отайба от 3 септември 2014 г. се споменава за „разходни оценки“ за предстоящ „форум“, въпреки че не беше ясно, че споменатото събитие е събитие на UANI или стартирането на CEP, което се проведе по-късно същия месец.
Друг изтекъл имейл обмен от януари 2015 г. споменава подкрепата на ОАЕ за CEP, като Франсис Таунсенд моли Отайба за съдействие за организиране на срещи с Мохамед бин Зайед бин Султан Ал-Нахайян, престолонаследникът на Абу Даби. Таунсенд завършва имейла си, като благодари на Отайба за неговата „подкрепа на усилията на CEP!“
Отново през август 2016 г. бившият републикански сенатор Норм Коулман, сега саудитски лобист, пише до Отайба по указание на саудитския външен министър Адел бин Ахмед Ал-Джубейр, за да предостави данъчния статут на CEP. Както Коулман пише на посланика на ОАЕ:
„Външният министър Ал Джубейр препоръча да продължа с вас по приложения въпрос. Проектът за противодействие на екстремизма е 501c4. Кажете ми, ако имате въпроси.”
Ако CEP и UANI получат чуждестранно финансиране, техните дейности може да изискват регистрация съгласно Закона за регистрация на чуждестранни агенти или FARA, закон, изискващ регистрация за юридически лица в Съединените щати, занимаващи се с „политически дейности“.
Нито една от групите не се е регистрирала по FARA, но въпреки предложенията, не се появиха твърди доказателства за чуждестранно финансиране.
„Всички тези групи участват в дейности, които биха се квалифицирали според дефиницията на FARA за политически дейности“, казва Бен Фрийман, директор на Инициативата за прозрачност на чуждестранното влияние към Центъра за международна политика, за UANI, CEP и Турския проект за демокрация.
„Те имат много ясни цели, свързани с външната политика на САЩ, и активно се опитват да повлияят на части от обществеността – а в някои случаи и на самите политици – към тези политически цели", твърди той.
„Можете да вършите всички тези видове работа, ако сте гражданин на САЩ и сте финансирани от граждани на САЩ, но FARA влиза в игра, ако сте финансирани или предприемате действия по нареждане на чуждо правителство или организация“, добавя Фрийман.
Опозиция и свързани интереси
Стартирането на проекта за турска демокрация това лято предсказуемо вбеси проправителствените медии в Турция, които характеризираха организацията като част от заговор на редица врагове на страната за подкопаване на нейната стабилност.
През последното десетилетие Турция беше във вътрешна борба между поддръжниците на управляващата Партия на справедливостта и свободата и Движението на Гюлен, забранена политическа мрежа, която турският президент Тайип Ердоган обвинява в организиране на опит за преврат през 2016 г.
Турция също имаше враждебни връзки през последните години с арабските държави от Персийския залив като ОАЕ и Саудитска Арабия, както и Израел.
От своя страна Уолъс и Каплан остават в центъра на нарастващата мрежа от добре финансирани организации, чиито външнополитически цели съвпадат с заявените интереси за сигурност на правителствата в Абу Даби и Тел Авив.
Въпреки високомерните думи, съдържащи се в неговата мисия, наблюдатели казват, че стартирането на Турския проект за демокрация изглежда е по-скоро за насърчаване на интересите на регионалните съперници на Турция, отколкото за защита на либералната демокрация.
Сара Лиа Уитсън, изпълнителен директор на "Демокрация за арабския свят сега", известен още като DAWN, фокусиран в Близкия изток, базиран във Вашингтон мозъчен тръст, създаден след убийството на Джамал Хашоги, каза, че миналото на тези, които стоят зад организацията сочи по-скоро политическа цел, отколкото хуманитарна.
„Да се насочи към погрешна демокрация в Близкия изток“, казва Уитсън, „докато членовете на борда й защитават и насърчават абсолютните монархии на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, държавата на апартейда Израел и диктатурата в Египет предполага, че в тази група фокусът е политически, а не базиран на ценности."
Превод: СМ