/Поглед.инфо/ Президентските избори в САЩ бележат възможност за двете най-големи икономики в света да рестартират отношенията си. И тази възможност не бива да се разпилява.
Двете страни отчаяно се нуждаят от управление на своите все по-антагонистични отношения, за да предотвратят превръщането на различията и конкуренцията в конфронтация.
Няма причина връзката им да не може да се основава на взаимно уважение и взаимна изгода. Само идеологическата твърда линия, която преобладава във Вашингтон, предотвратява това.
Колкото и непримирими да са позициите на двете страни, в повечето случаи това е просто впечатление, създадено от политиката „ Америка на първо място“ на тези ултраконсерватори.
И все пак търговската война, инициирана срещу Китай, не е донесла работни места на САЩ или е намалила търговския дефицит на САЩ, а антикитайските съюзи, които те толкова сериозно се опитват да изградят в Европа и Азия, не са се реализирали.
Вместо това мащабната кампания, проведена от Вашингтон, за да се опита да сдържа Китай, само показа, че САЩ не могат да нанесат вреда на Китай, без да се наранят и самите те.
Китай многократно е казвал, че няма намерение да оспорва позициите или да замени САЩ на световната сцена, но никога няма да допусне да бъде обект на тормоз. Предвид общите общи интереси на двете страни, да не говорим за техните глобални отговорности, двете страни имат всички основания да засилят своята координация и сътрудничество за стабилизиране на връзките си.
Пекин от своя страна прояви значителна сдържаност в лицето на провокациите и прегрешенията на Вашингтон. Едва когато САЩ се докоснат до основните интереси на Китай, той предприема адекватни ответни действия. И тези действия са били или взаимно съответстващи, или пропорционално по-малко, така че да предлагат на Вашингтон известен „спирачен път“, т.е. време и възможностза преоценка и отказ от враждебните действия.
Постигнатият първи етап на търговската сделка - неравен процес, който обаче доведе до поетапната философия, която въплъщава разрешаването на сложни въпроси и ангажимента на двете страни да я изпълнят - показва, че отношенията им все още не са непоправимо прекъснати .
Нелепо е да се вярва, че технологичното сдържане или падането на Китай, дори и това да е възможно, би било противоотрова за хроничните заболявания на САЩ, които произтичат основно от несправедливото разпределение на властта, правата и интересите в страната.
Опитът да се ограничи нарастването на Китай няма да помогне за решаването на тези проблеми.
Разбиването на Китай може да е подхранило предизборните кампании, но това няма да помогне на САЩ да се адаптират към дълбоките промени, изменящи света. Вместо това само ще гификсира към миналото.
Нещата, които са се случили, добри и лоши в света, откакто лидерите на двете страни се срещнаха за последен път в кулоарите на срещата на Г-20 в Осака, Япония, на 29 юни миналата година, само показаха цената на предвидливостта и консенсуса, който постигнаха на тази среща. Те се съгласиха, че по-силните китайско-американски връзки са благоприятни за стабилността и просперитета и служат на интересите на двата народа и на международната общност в момент, когато възникват сериозни общи предизвикателства.
Твърдолинейните ястреби във Вашингтон трябва да преразгледат своите стратегии и политики в светлината на реалността, а не на идеологията.
Превод: ЕС