/Поглед.инфо/ След изявлението на новоизбрания президент Джо Байдън, че Съединените щати ще се присъединят към ядрената сделка за Иран през 2015 г., ако Техеран се върне към пълното спазване на договореностите от ядрената сделка, заместник-постоянният представител на Китай при ООН Ген Шуанг заяви на посланиците на брифинг на Съвета за сигурност във вторник, че другите страните по сделката с Иран също непременно трябва да изпълнят ангажиментите си.

И въпреки че ръководството на Техеран също заяви, че е готово да се върне в пълно съответствие със знаковото ядрено споразумение веднага щом останалите страни изпълнят ангажиментите си, Иран е изправен пред несигурна ситуация, особено след убийството на водещия си ядрен учен Мохсен Фахризаде на 27 ноември.

Въпреки че е принуден да заеме все по-твърда позиция срещу Израел и САЩ, Иран не може да предприеме ответни действия във връзка с убийството на Фахризаде, защото това би затруднило още повече Байдън да отмени санкциите срещу Техеран и да активизира дипломатическите средства. 

И все пак, ако Иран не направи нищо, за да "отмъсти" за смъртта на Фахризаде, заплахите за отмъщение, редовно отправяни от Техеран, ще звучат кухо не само за другите играчи в региона, особено за неговите съперници, но и за иранския народ.

Заедно с убийството през януари на Касем Солеймани, лидера на елитната военна сила „Корпус на стражите на ислямската революция“ на Иран и един от най-мощните лидери на страната, и експлозията, унищожила ядрените съоръжения на Иран в Натанц през юли, убийството на иранския учен изглежда е поставило Техеран в трудна ситуация. 

В тази светлина бъдещето на отношенията между САЩ и Иран, които се гмурнаха до дъното, след като администрацията на Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка и започна кампанията си за „максимален натиск“, изглежда несигурно.

Въпреки че заяви, че вече няма да спазва ограниченията на ядрената сделка, след като САЩ се оттеглиха от пакта, в последно време Техеран е намалил участието си в Ирак и Сирия с надеждата, че идващата американска администрация ще отмени санкциите.

Но убийството на Фахризаде хвърли сянка върху бъдещето на американо-иранските връзки, не на последно място, и защото Тръмп все още е на поста си и наложи санкции на иранския посланник в Йемен на 8 декември.

Въпреки че никоя група не е поела отговорност за убийството на Фахризаде, Иран твърди, че зад това стои Израел. Израелската разузнавателна агенция Mossad участва в убийствата на няколко ирански учени през последното десетилетие, а Израел и САЩ съвместно планираха кибератака, която повреди центрофугите на Иран чрез компютърен червей, наречен "Stuxnet" през 2010 г.

Плюс всичко това, през 2018 г.израелският премиер Бенямин Нетаняху открои името на Фахризаде, след като Израел заграби чрез агентурата си огромен масив от ирански секретни документи.

Като се имат предвид тесните връзки между САЩ и Израел, които се задълбочиха още по време на президентството на Тръмп, ако Израел участва в убийството на Фахризаде, САЩ вероятно са знаели за това предварително. Така че, обвинявайки Израел в убийството, Иран също сочи с пръст и към САЩ.

Убийството е политическо предизвикателство за Иран, тъй като разкри вратичките в разузнаването и сигурността му и подтикна иранските твърдолинейни политици да настояват правителството да предприеме реципрочни действия, като някои призоваха за стачка срещу израелския град Хайфа и прекратяване на сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия. 

Това постави умереното правителство на президента Хасан Рухани пред дилема. Но ако се насочи към Израел или американските съоръжения в Близкия изток, Иран само ще добави масло в огъня на и без това тлеещия регион и ще влоши своите вече кисели отношения със САЩ, Израел и някои други страни.

Освен това изглежда, че умерените сили губят подкрепа сред иранската общественост, както личи от представянето на хардлайнерите, спечелили мнозинство на парламентарните избори през февруари,－което поражда опасенията, че някой от твърдолинейните политици може да спечели иранските президентски избори през юни следващата година.

Разрешаването на иранския ядрен въпрос е изключително трудна задача. Максималният натиск на администрацията на Тръмп провали надеждата на Иран да бъде освободен от международни санкции в замяна на обещанието си да не разработва ядрено оръжие.

За да притисне останалите пет подписали ядрената сделка (четирите други постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия) да изпълнят техните изисквания, Иран постепенно намалява спазването на пакта. 

Например през юли 2019 г. Иран обяви нарушаването на границата от 300 килограма за обогатен уран и лимита от 3,67 процента за обогатяване на уран. На 5 ноември миналата година тя обяви за активирането на центрофугите си в съоръжението на Fordow. И на 5 януари тази година тя обяви, че повече няма да спазва условията на ядрената сделка.

Освен това убийството на ядрения учен може да накара Иран да засили допълнително ядрената си програма, застрашавайки шансовете за всякакви преговори за пълното съживяване на ядрената сделка. А убийството на Фахризаде, въпреки че е голяма загуба за Иран, няма вероятност да забави ядрената програма на Иран, тъй като след десетилетия усилия тя е създалане само технологията, но и талантите, за да го продължи напред.

Всъщност, два дни след смъртта на Фахризаде, иранският парламент прие законопроект „Стратегически действия за премахване на санкциите“, насочен към обогатяването на уран до 20 процента и повече. Ако Иран успее да направи това, това би било най-сериозното нарушение на ядрената сделка. 

Изглежда, че чуждестранните атаки срещу неговите водещи фигури, включително и топ учени, са направили Иран по-решен от всякога да направи ядрената си програма успешна.

Друго предизвикателство за Иран е влошената външна среда. И все пак мнозина очакват Иран да проявява сдържаност до 20 януари, когато Байдън трябва да положи клетва като президент на САЩ. 

Може би страните от Близкия изток, които се противопоставят на Иран, използват последните дни от президентството на Тръмп, за да започнат порой от атаки срещу Иран, за да го принудят да отмъсти и по този начин да застраши шансовете за разрешаване на споровете със САЩ чрез мирен диалог. Убийството на Фахризаде може да бъде част от тази политика.

Израел и някои други страни от Близкия изток, включително Саудитска Арабия, се обединиха, за да ограничат Иран. И тъй като Иран вероятно ще реагира на подобни ходове под някаква форма, дори и да не прибегне до атаки, игрите на властниците в региона ще се засилят, което ще доведе до ново повишаване на и без това високото напрежение.

Ако стратегическата толерантност на Иран отстъпи място на отчаянието и той предприеме атаки за отмъщение, Близкият изток ще стане още по-бурен.

Но ако продължава да проявява сдържаност, периодът от януари, когато Байдън поема поста си, до юни, когато Иран провежда президентски избори, може да предостави на Техеран и Вашингтон възможността да проведат преговори за уреждане на споровете им, което да доведе до съживяването на сделката за иранската ядрена програма.

* Уанг Лей е асистент научен сътрудник в Института за световна икономика и политика на Китайската академия за социални науки. 

Превод: ЕС