/Поглед.инфо/ И какъв тогава ще бъде той за Русия: приятел или противник в рамките на глобалния юг?

Иранската армия е една от най-силните в света

Само мързеливите не сравняваха триумфалното пътуване на Владимир Путин до Техеран през лятото на 2022 г. с известната конференция на лидерите на „Голямата тройка“ през 1943 г. Мястото на действието и броят на главните лица са същите. Както и темата на срещата: контурите на следвоенния свят.

Но нюансите са различни. Някога великата Персийска империя през времето до 1943 г. се превърна във второкласна държава, нещо като "Естония с петрол", и беше буквално завладяна от други суперсили. За всеки случай, за да не получи Райхът тези енергийни ресурси, Сталин и Чърчил разделиха Иран помежду си на окупационни зони, като някаква си африканска колония.

Но през 2022 г. другите двама участници в „срещата на трима големи“ бяха напълно различни играчи: президентите на Турция и Иран. Защото е трудно да си представим нов многополюсен свят без тях. Но ако успехът на Анкара в изграждането на „втора Османска империя“ не се отрича дори от недоброжелатели, то засега Иран все още е „тъмно конче“.

Може ли Ислямската република да стане нова суперсила като Русия, САЩ, Великобритания, Франция?.. За да отговорите, трябва да разберете какво по принцип отличава една обикновена държава от глобален лидер.

1. Суверенитет

Независимостта не е само проява на външни атрибути под формата на химн, знаме и армия под собственото знаме. Всичко изброено по-горе го имаше и в Украйна или Афганистан по време на американската окупация. Истинският суверенитет обаче е способността да се води политика без оглеждане към „световните лидери“. И тук Иран не на шега е номер 1.

През 1979 г. бунтуващите се студенти свалиха проамериканския шах, провъзгласиха Ислямската република и започнаха да строят свой „нов свят“, нещо подобно на нашия комунизъм. В отговор Съединените щати наложиха всички възможни санкции на Техеран.

По същество е забранено да се купува петрол и да се продават технологии на Иран, страната е откъсната от глобалната финансова система и многомилиардните й чуждестранни активи са конфискувани. В това отношение прилича на Русия, но тя живее под такъв натиск малко повече от шест месеца, а Иран живее повече от 40 години.

Сега, един риторичен въпрос. Германия има същото население като Иран: около 83 милиона. Вековна култура, уникална поезия и философия, опит от военни победи (както и поражения). И, разбира се, желанието да свири първа цигулка поне на регионално ниво.

Но едната страна, за да угоди на САЩ, абсурдно се отказва от руския газ, преминавайки към по-скъпия и оскъден американски. А вторият е един от малкото, напук на Вашингтон, които подкрепят Русия в украинската криза. И кой има повече суверенитет тук?

През 1979 г. бунтовните студенти свалиха проамериканския шах, провъзгласиха Ислямската република и започнаха да изграждат свой собствен „нов свят“.

2. Автаркия

Тази сложна дума означава способността на страната да произвежда всеки стратегически важен материал сама. Дори Европейският съюз, Китай или Русия не могат да се похвалят с пълна автаркия. Например, лъвският пай от световното производство на микрочипове, без които не можете да създадете високотехнологична електроника, е в ръцете на потенциален противник - проамериканския Тайван.

И тук Техеран ще даде аванс на мнозина. Новини от последния месец:

„В Русия ще започнат продажбите на автомобили с марка Iran Khodro - те не отстъпват на китайските и са по-евтини от западните.

„Празните магазини за дрехи след напускането на чуждестранните марки ще бъдат пълни с ирански текстил.“

„Отечествените авиокомпании ще използват ирански части за самолети Boeing и Airbus, чиито производители са напуснали нашия пазар.“

Да, аз самият съм бил в Техеран и лично видях, че хората не живеят богато. Приблизително като в СССР в сравнение със Запада. Но за четиридесет години на най-строги санкции страната, волю или неволю, успя да замени всичко възможно от внос със собствено производство.

За щастие има добри стартови условия. Нефтът е по-евтин от водата. Достъпна работна ръка (консервативният Иран поддържа естествения прираст на населението, вместо гастарбайтери на черна работа, вчерашните селяни от бедните села орат). И твърд вертикал на властта, който може да концентрира ресурсите в най-важните области.

Между другото, откъде са дошли всички тези коли и дрехи? Iran Khodro е леко обновено Peugeot. Защото законите на републиката позволяват да се показва на западното „авторско право“ дебел персийски пръст /кой точно – изберете сами/. Ако искате – моля, дрехите под логото на италианска марка са десет пъти по-евтини от оригинала. И никой няма да ви съди.

3. Активна външна политика и силна армия

Чували ли сте за "шиитската дъга"? Това е основният геополитически проект на Техеран. Изграждане на "иранския свят" на основата на религиозната общност на шиитите - едно от теченията в исляма. Поддръжниците му живеят в Ливан, Йемен, Ирак, Сирия...

И във всички тези страни под една или друга форма действат проирански въоръжени групи. Малцина знаят, че докато руските ВКС унищожаваха терористи край Алепо от въздуха, на земята отряди от Иран поеха част от тежките боеве. Разбира се, тези, които бяха там неофициално, като нашите „отпускари“ и „туристи“ в ДНР.

И когато в началото на 2020 г. Иран, в разгара на поредната близкоизточна криза, удари американска база в съседен Ирак (да, Техеран произвежда собствени ракети), авторитетът му в арабския свят се издигна до небесата.

Освен това Ислямската република също се опитва да разработи ядрени оръжия. Някой ще се притесни. Но Северна Корея има такива вече петнадесет години - и нищо, пак няма апокалипсис. Но виж, още една тухла в реконструкцията на Персийската империя - ето я...

Разбира се, всички тези амбициозни проекти изискват пари. И тук стигаме до основното.

4. Печеливша икономика

Дълго време Москва и Техеран съществуваха като в различни вселени. Търговският оборот е сто пъти по-малък, отколкото между Руската федерация и Китай, взаимните контакти са минимални.

Но сега, след икономическата агресия на Запада, Русия се обръща на изток, навлизайки на нови азиатски пазари. На първо място към Индия, която се превръща в най-големия купувач на нашите енергийни ресурси. И най-краткият път между Москва и Индустан, както в дните на Каспийските кампании на Петър I, минава през Иран.

Сега на най-високо ниво се обмисля свързването на Ислямската република с грандиозния сухопътен коридор „Север-Юг”: от Мурманск и Санкт Петербург до Персийския залив и Индийския океан. Това лято първите триста контейнера преминаха успешно по този маршрут. И изглежда, че ще стават все повече и повече - все пак Азия се нуждае от непрекъснати доставки от Русия, които Европа самоубийствено отказа.

Иран като ключова точка на този маршрут може да се издигне добре. И в някои отношения дори замени западните продукти на нашия пазар с наши собствени.

Вместо обобщение: Да позвъним на експерта

Ислямската република е уморена от „вечната битка“ и едва ли ще враждува с Русия

Абас Джума, политически коментатор:

- Днес Иран е важен регионален играч с големи амбиции и перспективи. Някои го наричат „шиитската свръхдържава“.

И това е истина, Иран изстрелва сателити в космоса, доставя на Русия дронове за специална операция и напълно се осигурява. Това е държава, която успя да преодолее десетилетия на безпрецедентен санкционен натиск и икономическа изолация. В крайна сметка Ислямската република излезе победител от тази битка.

Доказателство за това са сегашните опити на САЩ да преговарят с Техеран и да премахнат санкциите: Западът има нужда от Иран на фона на световната енергийна криза. А френският президент Макрон моли Ислямската република да посредничи между Москва и Киев за разрешаване на украинската криза. Какво е това, ако не признание за влияние на международната арена?

Разбира се, все още е трудно да се сравнят икономическите, политическите и военните възможности на Иран, да речем, с Китай (който мнозина смятат за състояла се свръхдържава). Ислямската република обаче, на фона на перспективите да се отърве от санкциите или да получи статут на ядрена сила, има добри шансове да влезе в клуба на привилегированите държави.

И в този статут Иран няма да бъде наш враг, защото неговото лидерство ще бъде обусловено и гарантирано не от агресия, а напротив, от сътрудничество с други сили, здравословна конкуренция и многополярност. И като цяло за почти 40 години санкции на САЩ Иран вече е уморен от постоянна враждебност на външната арена.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com