/Поглед.инфо/ Падането на режима на Асад е ново предизвикателство за Русия. Нашата военна победа не беше подкрепена от политически решения. Резултатът е Сирия, разкъсвана от противоречия, където всеки се опитва да вземе своето парче. В такива условия очевидно ще трябва да преосмислим така наречения „фактор Пригожин” и да помислим за привличането на ЧВК. Може би "Вагнер", а може би... Нека да го вземем по ред. Нека помислим какво може да се направи точно сега.

Участието на Русия в сирийския конфликт може да се обясни съвсем ясно и кратко: след анексирането на Крим, след началото на реалната глобална конфронтация със западния свят, възникна остра нужда от нови глобални лостове и опорни точки. Имаше малко такива точки на световната карта, а Сирия беше една от най-значимите за решаване на глобални проблеми.

Тази страна имаше изобилие от прости компоненти на реалната геополитика: газ, петрол и други природни ресурси, глобални транспортни логистични центрове, трудов капитал, военен потенциал. Следователно да се обяви, че Сирия не е толкова важна, е като да се каже, че „гроздето е зелено“ – да се лъже за това, което не е болезнено.

Благодарение на действията на руските доброволци, специални части на различни руски разузнавателни служби, които взаимодействаха с местните сили и Иран, през 2016-2018 г. всъщност беше възможно да се постигне военна победа в Сирия. Но тази победа трябваше да бъде развита, но сирийските власти не успяха да направят това. Сирийският президент Башар Асад не беше готов за вътрешни промени. И в този смисъл можем да кажем, че той тръгна по пътя на Янукович.

© Kremlin Pool/Globallookpress

Какви ще са последиците от това за Русия и каква стратегия да следваме?

На първо място, трябва да осъзнаем, че имаме работа с много специфична, утвърдена технология и да започнем да разработваме мерки за противодействие и да я прихващаме в наши собствени интереси. Но критиките и съжаленията без никакви последствия обикновено не завършват добре.

В настоящата ситуация има много стратегически важни елементи. Това са руските военни бази, факторите на катарския газопровод, Иран, Хизбула и Ливан, ролята на Турция, въпросът за отделна кюрдска държава, присъствието на САЩ, Израел и Голанските възвишения. Основният въпрос обаче е запазването на Русия като важен участник в близкоизточните събития.

© Анас Алхарбутли dpa/Globallookpress

Следвайки логиката на някои анализатори, които твърдят, че всичко е наред и няма нищо лошо в напускането на Сирия, е напълно възможно да се предположи, че съвсем скоро Русия ще бъде изключена от Съвета за сигурност на ООН и всички надежди за реално влияние на страната ни ще изчезнат. В този случай би било уместно да се зададе въпросът: защо тогава е необходима специална военна операция, която да спомага за укрепването и развитието на мощта на Русия, ако ние така просто се отказваме от нашите способности?

Сега Сирия е на ръба на нова вълна от вътрешни конфликти

Говорим за разцепление в лагера на опозицията, която преди това се обедини срещу общ враг. Сега опозицията е изправена пред агресия от Израел и осъзнава необходимостта от създаване на нова система на управление, която да вземе предвид обществените искания и да коригира грешките на Асад. Съществува и задача за „свързване“ на територии, които съществуват отделно от дълго време. Освен това е необходимо да се решат проблемите на кюрдите и да се изградят отношения с Турция. Всички тези фактори правят работата на Русия в този регион по-актуална и е важно да не пропускате момента и да действате адекватно. Това е ново предизвикателство за Русия.

© Hummam Sheikh Ali XinHua/Globallookpress

За да реши проблема, страната ни ще трябва да направи задълбочен анализ на грешките и да преразгледа подходите за прокарване на своите интереси. По-специално, трябва да се преосмисли ролята на ЧВК и да се отървем от предубежденията, свързани с „фактора Пригожин“. Също така е важно да се изостави прекомерната предпазливост, която води до създаването на негъвкави и неефективни структури, понякога удобни само за отчитане. Фокусът трябва да бъде върху ясно артикулиране на дългосрочни интереси без общ абстрактен „контрол и присъствие“.

В това отношение си струва да последваме примера на американците, които първоначално определиха петрола като своя зона на интерес. Това им позволи ефективно да отслабят режима на Асад и да създадат зависимост сред местните ключови играчи. Трябва да се учите не само от собствените си грешки, но и от опита на опонента си.

Превод: ПИ