/Поглед.инфо/ Изборите в Молдова се проведоха и за победата може да се поздравят Партия “Действие и солидарност” (ПДС) на Мая Санду, американският посланик Дерек Хоган, който контролираше изборния процес, и европейските и американските фондации, които инвестираха 56 милиона евро в победата на “сандунистите”.

И, разбира се, Румъния. На нея новото молдовско правителство с румънски паспорти ѝ пасва като ръкавица. Молдова ще бъде управлявана от ръката, ръкавицата е само камуфлаж. Затова днес пият шампанско както в Букурещ, така и в американското посолство в Кишинев, както и в хиляди организации с нестопанска цел от различен вид, които изяждат молдовската държавност през всичките тези години с парите на западните „благодетели“.

Според предварителните резултати от гласуването ПДС получава 52,8% от гласовете, докато левият блок от социалисти (Игор Додон) и комунисти (Владимир Воронин) - едва 27,17%. “Шор” (на Илан Шор) стана третата партия, която влезе в парламента, набирайки 5,74% от гласовете. За двете и половина години от предишните парламентарни избори ПДС удвои резултата си и се отърва от баласта под формата на неудачника Андрей Настасе, който поради собствената си глупост загуби изборите в Кишинев, което ядоса силно Букурещ.

При социалистите е обратно: през 2019 г. те самостоятелно получиха 31,15% от гласовете, но сега взеха на борда комунистите (тогава партията на Воронин получи едва 3,75%). В политиката законите на аритметиката не се прилагат, добавянето може не само да прибавя, но и да приспада. Санду разбира това, но Додон се надяваше на проста аритметика. В резултат на това ПДС няма да се налага да споделя властта с никого и да прекарва време в търсене на компромиси със слаби партньори. И ПСРМ ще трябва да даде част от местата в парламента на комунистите и да продължи да преговаря с тях през цялото време. Ако преценим, че партията Санду ще получи 63 места в законодателния орган, "Шор" - 6, тогава Блокът от левицата ще трябва да си подели 32 места.

За социалистите това е двоен удар: първо, изборите се губят, и второ, местата ще трябва да се споделят с конкурентите в левия терен.

Причините за провала на социалистите както на президентските, така и на предсрочните парламентарни избори са видими: това е несигурната политика в миналото, когато Додон беше президент, а ПСРМ беше водещата партия в парламента. Прословутият многовекторен подход и страхът от „разцепване на обществото“ изиграха жестока шега със социалистите.

А това устройва Санду: тя съвсем умишлено разделя обществото, като така укрепва позициите си в очите на избирателите. Не есе говори за някакъв глупав „многовекторен“ подход. Още от първите дни на мандата си си Мая Санду нарече молдовци „бесараби“, изостри отношенията с Приднестровието, показа неуважение към гагаузите. Всичко това само ѝ помогна и избирателят на ПДС в Молдова, западната диаспора, Букурещ, Брюксел, Вашингтон получиха сигналите, които искаха.

Устоите за левия избирател в Молдова са съборени. Политическите нагласи на ПСРМ остават неясни. Когато няколко часа преди изборите ЦИК затвори повече от две трети от избирателните секции в Приднестровието (бяха 41, сега 12), това не предизвика възмущение сред левицата. Неусетно избухна и информационната бомба - разследване на изданието “Нова Европа” за чуждата намеса в молдовските избори. Избирателите на левия блок в Молдова осъзнаха, че социалистите и комунистите всъщност не са готови да се борят за тях и за техните гласове. Да не говорим, че левицата не успя да повлияе на отварянето на много ограничения брой избирателни секции в Русия - едва 17 (за това очевидно може да е повлияла ПАС под ръководството на американския посланик Дерек Хоган).

Слабите не печелят. Изборите на 11 юли го доказаха.

Да се утешават с надежди, че мнозинството на Мая Санду все още не е конституционно, както набързо започнаха да уверяват някои молдовски и руски анализатори, е наивно. Първо, за много решения, включително за съставяне на правителство, "сандунистите" няма да имат нужда от конституционно мнозинство. На второ място, за конституционно мнозинство на партия „Действие и солидарност“ остават едва няколко депутати, които могат да бъдат спечелени чрез умела обработка - както бившият господар на Молдова Влад Плахотнюк многократно показваше. А американците и румънците могат да го направят също толкова добре, колкото и той.

Победата на Санду и нейната партия е пълен обрат на Молдова към Запада по украински модел и няма как да си затваряме очите.

За Молдова загубата на суверенитет по украинския сценарий ще доведе до бърза румънизация, както и рязко влошаване на отношенията с Гагаузия (80,75% гласуваха за левия блок и само 4,14% - за ПАС) и Приднестровието (62,21% избраха Блока на социалистите и комунистите, а 13,59% - за "сандунистите").

Молдова получи еднопартиен режим - проводник на външен контрол. Въпреки думите и жестовете, вече не може да се говори за някакво обединение на двата бряга на Днестър.

И комунистите, които влязоха в парламента, не бива да почиват на лаврите си. Има всички основания да вярваме, че в близко бъдеще те ще бъдат изхвърлени настрани: комунистическата идеология в Молдова, по примера на Украйна, ще бъде забранена. Те също ще направят много, за да гарантират, че ПСРМ никога повече да не се опита да повлияе на молдовската (или вече румънската?) политика.

Дойде времето, когато западните мениджъри ще започнат последователно да подготвят молдовската държава за поглъщане от Румъния. От този път, без никакъв страх от „разцепване на обществото“, всичко, което представлява заплаха за начертания за Молдова курс от Вашингтон и Букурещ, ще бъде пометено.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели