/Поглед.инфо/ Последните анкети показаха значително намаляване на рейтинга на Зеленски и неговата партия. Възможно ли е новородените „слуги на народа“ да опазят Украйна от политическа раздробеност?

Според проучване, проведено от Центъра за социален мониторинг и Украинския институт за социални изследвания “Яременко”, по отношение на Зеленски мненията на анкетираните са разпределени, както следва:

20,5% - изобщо не му се доверяват;

18,8% - по-скоро не му се доверяват;

28,7% - по-скоро му се доверяват;

20,7% напълно му се доверяват;

11,3% - беше трудно да се отговори.

Зеленски все още има положителен баланс на доверие, но 39,3% от гражданите не му вярват и само 10% повече му се доверяват (49,4%). И за първи път рейтингът на президента падна под 50%.

Може да се говори за падане, като се започне от резултата, с който Зеленски спечели изборите - за разцепена страна, резултатът беше изненадващ. Избирателите бяха обединени в подкрепата си към Зеленски от неприемането на предишните ръководители и сега хората с мъка се разделят с надеждата, която изглежда последна.

Зеленски обаче, заменяйки Порошенко, не прави нищо, което би могло да предизвика одобрението на народа . Войната в Донбас и дискриминацията срещу руския език продължават, чиновниците-крадци тихо се освобождават от затвора, а по отношение на историческите фалшификати настоящият президент надмина предшественика си. И със сигурност няма успех в икономиката.

Според някои доклади резултатите от анкетите предизвикаха нервност у президента. Самите резултати са значително коригирани и е решено спешно да се направи нещо „приятно за хората“. И такова беше направено - внесоха в Радата проектозакон за намаляване на броя на народните депутати от 450 на 300 с преход към чисто пропорционална система за гласуване. Смятат, че мнозинството трябва да го хареса.

Гласуването в Радата обаче се натъкна на проблем - постепенната загуба на контрола на Зеленски над собствената му фракция. За закона гласуваха само 197 от 250 „слуги”. Нужните 226 депутати се постигнаха чрез гласовете на “Опозиционна платформа”, макар по-рано Виктор Медведчук да беше за Зеленски “персона нон грата”.

Разглеждането на измененията в конституцията стана на фона на слуховете, че се подготвят за предстоящите есенни парламентарни избори, замислени от Зеленски за подобряване на „качеството“ на неговата фракция в Радата (напълно пропорционална система предоставя допълнителни възможности за това). Съдейки по последните проучвания на центъра СОЦИС, с намаляване на депутатите до 300 и гласуване единствено по пропорционална система, Зеленски ще има 175 мандата, като 151 са необходими за ефективен вот. Наистина, за много от сегашния състав на фракцията на “слугите” в Радата, събрани от кол и въже, това ще значи, че “каретата отново ще се превърне в тиква” и то завинаги. Не успели да съберат политическа тежест и да си осребрят статута на народен депутат, те ще се върнат там, откъдето са дошли.

Предсрочните избори обаче са малко вероятни. По разочарование от Зеленски „процесът е започнал“ и е изключително съмнително триковете с намаляването на броя на депутатите да го обърнат. Хората се интересуват от по-належащи неща и тогава Зеленски и компания нямат какво да представят на хората.

Зеленски не е от онези политици, които са способни на изостряне. Когато избира между „прави“ и „не прави”, той винаги ще избира последното. Не бива да очаквате резки стъпки от него. Дните на комфортен „турбо режим“ в Радата минаха, сега за вземане на всяко важно решение гласовете ще трябва да бъдат „търсени“. Евентуалното разпускане на Радата ще се превърне само в начин, с който ще се поддържа определено ниво на дисциплина на „слугите на народа“. Мнозина обаче бързо ще разберат ефимерната заплаха от разпускане на парламента и смело ще проведат играта си в интерес на конкретен олигархичен клан. Процесът на източването на Украйна ще продължи нататък.

Единствената новост на ситуацията е, че настоящият президент, първият и единствен в историята на Украйна, който има абсолютно мнозинство в парламента, поради ниското си политическо тегло ще играе много по-малка роля от предшествениците си. Ролята на „гледащия“ в зоната на олигархичните интереси не зависи от него. И тогава вътрешните конфликти неизбежно ще се превърнат в игра без правила, която има само един край - остра, разрушителна вътрешнополитическа криза.

Връщайки се към социологията, отбелязваме, че макар рейтингите на Зеленски и „Слуга на народа“ да са паднали значително, на противниците им не са нараствали, само показателите на „Опозиционната платформа“ леко нараснаха. Народът не вярва на старите муцуни, както и преди, но няма къде да ходи - с това се обяснява и запазването на доста високите показатели на покрепа за Зеленски.

Къде ще се обърне масата от избиратели, когато най-накрая се обезверят от Зеленски? Кой ще запълни вакума? Трябва да поставим тези въпроси и да потърсим отговори сега.

Междувременно е ясно, само че опитвайки всичко и не намирайки лидери на хоризонта, които могат да изведат страната от кризата, украинският избирател е все по-скептичен към самата идея за украинската държавност.

Превод: В. Сергеев