/Поглед.инфо/ Лично според мен Тръмп спечели красиво, но днешна Америка загуби своята глобална хегемония като цяло
Независимо от това, че Ердоган ден преди това заяви категоричното си нежелание да разговаря лично с никого в йерархията под Тръмп, в четвъртък, 17 октомври 2019 г., той се срещна с американската делегация. С Помпео диалогът отне час и половина, а с Пенс - цели четири.
За някои коментатори това стана причина да считат, че всички предишни оценки на геополитическото разпределение, както в региона, така в частност и в Турция, са неправилни. Казват, че без значение какво мислят лимитрофите за себе си там, Тръмп и до днес има способността твърдо да ги върне в строя и да ги накара да направят това, което му е необходимо.
Анализ на резултата от спешната среща в Истанбул обаче показва, че всъщност нищо не се е променило в динамиката на събитията. Въпреки красотата на външната опаковка, двамата пратеници от Белия дом доведоха условията на почетна капитулация на Америка, които те постигнаха героично.
Голямата победа на Вашингтон във външната политика над Анкара се свежда до факта, че турската армия престава да стреля за 120 часа и спира напредването на своите части дълбоко на територията на сирийските кюрди. Това е много странен триумф, като се има предвид, че цената за него е ангажиментът на САЩ да осигури навременното изтегляне на кюрдските формирования и бойни части на коалицията на 30 километра от сирийско-турската граница. Което напълно съвпада с очертанията на границата на „зоната на сигурност“, обявена от турския президент.
Тоест, Тръмп предаде кюрдите не само с оглед на негативните обстоятелства, но вече официално сключи споразумение с основния си противник, като в същото време пое изцяло отговорността да изгони последния си ключов съюзник от родния му край.
Ако това трябва да се счита за дипломатическа победа на Белия дом, това означава, че не разбирам нищо от победи. Ердоган получи не само всичко, което искаше, дори получи награда. Ако по-рано, за да се постигне успех, беше необходимо да се бие и тогава световната преса някак да го оправдае, сега неговият световен хегемон призна претенциите му към Северна Сирия. Което доста сериозно засилва турската позиция за преговори на предстоящата среща с Путин след пет дни. Между другото, 120 часа, това са пет дни.
Спечели ли Тръмп от това? Че как! В края на краищата всички видяха как публично опитомява самонадеяния „турски Наполеон“ и го принуди да приеме отличното американско предложение. Силна международна политика е нещо хубаво за предизборната кампания.
И още един плюс като успешен преговарящ и защитник на икономическите интереси на САЩ. Използвайки победата, той успя да избегне необходимостта от засилване на антитурските търговски санкции, които засегнаха американските предприятия, а не турските. Особено в металургията. Разбира се, от това има малка полза, тъй като миналото увеличение от 40% е валидно, но Тръмп също обещава да го преразгледа по-нататък. Американски металурзи, подкрепете своя кандидат, той ще ви направи хубаво след това. Обещава.
Освен това стопанинът на Овалния кабинет също успя да премести въпроса за изтеглянето на американските войски от Близкия изток, по-специално от Сирия, от мъртва точка. Преди това американците се забиха там заради невъзможността да се освободят от задължението да защитят кюрдите. Сега, когато победата над “Ислямска държава” е обявена за окончателна, а отношенията с турците (и всички останали) се наричат техен си собствен вътрешен проблем, смелите американски военни няма какво повече да правят. Може да се прибират вкъщи.
Последното е важно, тъй като необходимостта от прекратяване на войната в този регион и връщане на армията в казармите е една от ключовите избирателни точки на програмата на основния съперник на демократите на изборите през 2020 г. - сенаторът Елизабет Уорън. Тоест, действащият президент вече реши проблема, до който съперникът тъкмо щеше да се приближи. Тогава защо да се сменя този, който работи толкова добре?
С една дума, всеки получи това, което иска. Включително Русия и Асад. Единствените губещи са кюрдите, които днес могат само да се възмущават и да говорят с несъгласие да изпълнят сключените без тях условия и противно на техните интереси. Вярно е, че поради липсата на единство дори по ключови въпроси, позициите на конкретните лидери са много различни една от друга.
Например, Сирийските демократични сили (бойното звено на Демократичния съюз на кюрдските групи на Салех Мюслим) няма да се съобразят със споразумението Ердоган-Пенс и възнамеряват да продължат да защитават своите райони с оръжие в ръце. Докато представителят на автономната администрация на сирийските кюрди Алдар Хелил оцени положително условията за прекратяване на огъня.
Що се отнася до САЩ, те направиха още една голяма стъпка към пълната загуба на влиянието си в Близкия изток. Не по свое желание, да, но това не променя същността на въпроса. Така , общо взето, лично според мен, Тръмп прекрасно победи у дома, но днешна Америка е загубила своята глобална хегемония като цяло.
Превод: В.Сергеев