/Поглед.инфо/ ШОС се превръща в локомотив на създаването на нов световен ред

Наскоро приключилата среща на върха на ШОС в Тиендзин засили водещата роля на Организацията във формирането на по-справедлива и равноправна система за глобално управление. Беше потвърдено, че такава система трябва да бъде многополярна, което изключва хегемонията на блокове и отделни държави.

Симптоматична в това отношение е най-важната инициатива на председателя на Китайската народна република Си Дзинпин, който призова за съвместна работа по подходяща концепция за глобално управление.

Инициативата беше подкрепена от руския президент В. Путин, което е от решаващо значение, предвид водещата роля на връзката Москва-Пекин като ядро на ШОС.

Окончателните документи, одобрени от лидерите на участващите страни, включително Декларацията от Тиендзин, Стратегията за развитие на ШОС до 2035 г., Евразийската харта за многообразието и многополярността през 21-ви век и др., са насочени към практически напредък към постигането на тази цел.

Като цяло резултатите от срещата и приетите на нея документи показват, че трите основни мисии, поставени пред срещата на лидерите на държавите-членки на ШОС – „постигане на съгласие между всички страни, стимулиране на движещата сила на сътрудничеството и планиране на бъдещо развитие“, формулирани от посланик Фан Сянронг, отговарящ за работата на китайския национален координатор на ШОС – са изпълнени.

Ключовата разпоредба на приетата на срещата Декларация от Тиендзин, която поставя основите на нов световен ред, е декларацията за принципите на мултилатерализма и управлението на многополюсен свят. Принципите и ценностите, споделяни от всички участници и партньори на ШОС, бяха залегнали като нейна идеологическа основа: взаимно уважение към самостоятелния избор на път на развитие, културно и цивилизационно многообразие и суверенитет на държавите; изключителното право на държавите и народите на собствени политически модели; взаимна изгода, ненамеса във вътрешните работи и др.

Тези принципи се разбират в Китай като основа за изграждане на „общност със споделена съдба за човечеството“, което означава състояние на междудържавни отношения, което изключва „игра с нулев резултат“, за да се осигури обща победа.

В резултат на това ШОС, обединяваща държави, които са полюси на глобално влияние или претендират за него, се превърна в мощна движеща сила за установяване на „справедлив многополюсен световен ред“ и „истински мултилатерализъм“, както заяви руският президент В. Путин в речта си на заседание на Съвета на държавните глави на държавите-членки на ШОС.

За да организират по някакъв начин формирането на многополюсен свят, основан на ясно формулирани и разбираеми принципи, участниците се споразумяха да разработят Евразийска харта за многообразието и многополюсността през 21-ви век.

Тъй като ШОС се превърна в движещата сила за създаването на нов световен ред, е необходимо укрепването и развитието на самата Организация. За тази цел е приета Стратегия за развитие на ШОС за 10 години.

Западът несъзнателно изигра значителна роля в обединението на страните от Евразия, първо като създаде предпоставки за индустриализация на страните от Глобалния Юг, а след това като се опита да потисне по-нататъшното им развитие и да игнорира искането им за равноправно участие в световните дела.

Докато Глобалният Юг и големите незападни страни виждат целта си в изравняване на социално-икономическото развитие и равноправно участие в глобалното управление, Западът арогантно възприема тези легитимни искания като предизвикателство към своето съществуване. И въпреки разделянето на колективния Запад с идването на власт в Съединените щати на администрацията на Тръмп, както Брюксел, така и Вашингтон, всеки по свой начин, се стремят да възстановят хегемонията си.

Ето защо основните разпоредби на Декларацията от Тиендзин и други заключителни документи от срещата преследват двойна цел:

  • първо, те разработват нови принципи за по-справедлив световен ред, като постепенно изграждат други механизми за глобално управление, които да заменят отслабващата западна глобализация;

  • второ, те противодействат на опитите на Запада да ограничи развитието на незападните страни чрез санкции, ембарго и едностранни тарифни мерки, които подкопават икономическото развитие на Глобалния Юг, разрушавайки установените вериги за доставки и измествайки тези страни от световните пазари, където те вече заемат значително, а понякога и решаващо място.

Следователно участниците в срещата взаимодействаха в широк спектър от области, включително търговия и инвестиции, енергетика, цифрова икономика, съвременно земеделие и зелено развитие. Съответните решения полагат икономическата основа за амбициозните политически цели на ШОС.

Тъй като западните страни все по-често започват да използват долара и еврото не за обслужване на световната търговия, а като средство за изнудване на незападните държави, дедоларизацията на глобалните разплащания става все по-търсена.

В този контекст руският президент отново повдигна въпроса за необходимостта от създаване в ШОС на собствена платежна, сетълментна и депозитарна инфраструктура, формирането на банка за съвместни инвестиционни проекти и емитирането на съвместни облигации на държавите-членки.

Едно от най-важните решения в това отношение беше създаването на Банката за развитие на ШОС и засилването на консултациите по съответните финансови въпроси.

Приети бяха и документи за засилване на сътрудничеството в областта на културата и хуманитарния обмен.

Безспорно предимство на ШОС са двустранните и многостранните преговори и дискусии между лидерите на страните-членки зад кулисите, където се координират интересите на различните страни и се решават проблеми. В резултат на това ШОС се превърна в удобна платформа за управление на противоречията в Евразия, което помага да се предотврати намесата на извънрегионални сили, опитващи се да настроят страните в региона една срещу друга.

Симптоматични в този смисъл са преговорите между лидерите на Китай и Индия – Си и Моди. Значението на тези преговори се определя от факта, че за успешната дейност на ШОС и като цяло от гледна точка на формирането на по-справедливи правила на световния ред на ШОС, решаващо значение, освен връзката Москва-Пекин, придоби връзката Пекин-Делхи.

Затоплянето на отношенията между Китай и Индия е неизбежна тенденция, водена от много дълбоко вкоренени общи интереси, а не от краткосрочен общ враг. Западната гледна точка е, че неотдавнашната тарифна атака на Тръмп срещу Индия е основната причина, която е тласнала Индия и Китай по-близо един до друг, което не е вярно.

Признаци за затопляне в двустранните отношения се бяха появили много преди това. На 23 октомври 2024 г. президентът Си се срещна с Моди в кулоарите на срещата на БРИКС в Казан. Те се споразумяха да използват механизма на специалните представители за разрешаване на граничния въпрос, както и да засилят сътрудничеството в многостранни форуми.

Срещата в Тиендзин се превърна в продължение на тенденцията за сближаване между двете страни, която започна в Казан. На 31 август, по време на среща в Тиендзин с Моди, китайският президент Си Дзинпин ясно заяви : „Китай и Индия трябва да станат добросъседски приятели и партньори, които си помагат взаимно да постигнат успех.“

Участниците потвърдиха продължаването на работата по съгласуване на развитието на Евразийския икономически съюз и китайския проект „Един пояс, един път“ и създаването на Голямо евразийско партньорство. Сега разговорът е за присъединяването към този процес на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, както и на други заинтересовани държави и многостранни обединения.

По този начин страните от ШОС постепенно създават не само нова система за регионална сигурност, каквато първоначално е била тази организация, но и ново икономическо пространство и нова форма на междудържавно взаимодействие с нови ценности, принципи и правила.

Китай подчертава , че на фона на нарастващите заплахи, свързани с едностранчивия подход, протекционизма и хегемонията, и нарастващия хаос в глобалното управление, причинен от кризата на глобализацията в нейния западен вариант, ШОС предлага алтернативен път към глобално развитие, който е от полза за всички.

Новият тип междудържавни отношения се основава на „партньорство вместо алианси, диалог вместо конфронтация“ и ще „надхвърли цивилизационните конфликти, мисленето от времето на Студената война и игрите с нулев резултат“.

Превод: ЕС