/Поглед.инфо/ На 20-21 юли Киргизстан е домакин на среща на високо равнище на страните от Централна Азия. Вече има изтичане на документи и изказвания на политолози за възможното създаване в резултат на срещата на върха на своеобразен „Централноазиатски съюз“ – обединение на страните от региона. Принципно възможен ли е такъв съюз и няма ли в този случай заплаха за интересите на Русия?

Първата консултативна среща на държавните глави на Централна Азия се проведе в Нурсултан (Казахстан) през 2018 г., година по-късно се проведе втората среща в Узбекистан, а през 2021 г. домакин на срещата беше Туркменистан. Сега събитието се провежда в киргизкия град Чолпон-Ата. Ден преди събирането на президентите среща проведоха представители на външните министерства - външните министри на Казахстан, Таджикистан, Узбекистан и извънредният и пълномощен посланик на Туркменистан Шадурди Мередов. Те одобриха дневния ред на предстоящите преговори и подготвиха окончателно проектоспоразумение.

По-рано МВнР на Казахстан публикува статия за предстоящото споразумение, озаглавена „За подписването на Договора между Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан за приятелство, добросъседство и сътрудничество за развитието на Централна Азия през XXI век“.

В обяснението се посочва, че „в контекста на геополитическата турбулентност, напрежението на международната арена задълбочаването на взаимодействието с държавите от Централна Азия става все по-важно за Казахстан. С цел развитие на регионалното сътрудничество се предприемат мерки за изграждане на отношения на доверие, осигуряване на устойчиво развитие на региона, укрепване на стабилността и сигурността в него, както и насърчаване на въпроси, засягащи интересите на държавите от региона, на различни международни платформи. ”

Споменава се за активизиране на „взаимноизгодното сътрудничество във военната, търговско-икономическата, логистичната, културната и хуманитарната сфера, в областта на гражданската отбрана, енергетиката и туризма“. „Съгласно документа страните потвърждават задължението си да се въздържат от използване на сила или заплаха от сила, насочени една срещу друга, да си взаимодействат за укрепване на мира и сигурността в глобален и регионален мащаб и да координират усилията си за противодействие на съвременните предизвикателства и заплахи“, се казва в обяснението.

Редица политолози в Централна Азия спекулират какъв ще се окаже този документ в действителност. След началото на специалната операция в Украйна и въвеждането на мащабни икономически санкции от страна на Запада срещу Русия, Централна Азия беше сериозно притеснена, че могат да бъдат наложени вторични американски санкции срещу техните страни поради голямата взаимна интеграция. Неотдавнашното изявление на Министерството на финансите на САЩ, че през територията на Киргизстан, Узбекистан, Казахстан и Таджикистан (и, колкото и да е странно, Грузия) санкционирани стоки могат да достигнат до Русия и Беларус, допълнително засили това безпокойство.

Фокусиран върху международната търговия и използването на западни стоки, централноазиатският елит започна да мисли за начини да избегне американските ограничения. На този фон особено интересна стана срещата на държавните глави от Централна Азия. Прозападните активисти, както и армията от украински тролове, които винаги са се застъпвали за алтернативни интеграционни проекти (без Русия), започнаха да одобряват ентусиазирано идеята за създаване на някакъв „Съюз на страните от Централна Азия“ (или „Централноазиатски съюз“) в социалните мрежи. Според тях тази асоциация ще служи за отдалечаване на страните от региона от Москва.

Инициативата подкрепиха и някои представители на експертната общност. По-специално, казахстанският икономист и общественик Мухтар Тайжан в интервю за киргизкия клон на „Радио Свобода“ каза, че държавите в региона трябва да развиват не само икономическо, но и военно партньорство.

„Народите ни трябва да се сближат, да бъдат единни, защото ако се разпръснем, утре регионът ни може да бъде засегнат от големи геополитически фактори. Има проблеми, за които говорим. Например има проблеми между Казахстан и Киргизстан. Има сблъсъци на границата между Киргизстан и Таджикистан. Но най-важното е, че нашият регион трябва да засили дейността на партньорските организации и взаимно да си помагат”, смята той.

Друг експерт, професорът по право Шокиржон Хакимов от Таджикистан, в интервю за вестник „Азия Плюс“ също подкрепя идеята за регионална интеграция. Според него обединена Централна Азия може да устои на всякакви външни сили, както и да принуди големите сили да се съобразяват с техните интереси. „Имаме достатъчно примери, когато някои центрове на властта, без да обсъждат с нас, взеха решения вместо нас по определени въпроси, ограничавайки нашия суверенитет“, смята професорът.

Самата идея за такъв съюз не е нова. Още в средата на 90-те години на миналия век бяха проведени консултации и преговори по тази тема и плановете на бившите президенти (с изключение на ръководителя на Таджикистан, всички останали вече са се сменили) бяха подобни. Искаха да направят воден консорциум, охранителна структура и други, но всички тези интеграционни проекти и планове останаха на хартия.

„Основната причина за провала на миналите опити за интегриране на петте страни от Централна Азия беше, че бившите президенти на Узбекистан и Казахстан (Ислам Каримов и Нурсултан Назарбаев) не бяха готови за компромиси. Те не искаха да отстъпват палмата на лидерството в региона на никой друг и не искаха да си сътрудничат на равна нога“, коментира Игор Шестаков, политолог от Бишкек.

Според експерта сега дневният ред за регионална интеграция отново е актуализиран, тъй като Шавкат Мирзиоев и Касим-Жомарт Токаев сега демонстрират готовност да участват в регионални външнополитически проекти. В по-голяма степен интеграционният двигател е Узбекистан, който с идването на власт на нов президент през 2017 г. преформатира външнополитическия си дневен ред и стана по-отворен.

„Въпреки това, проблемите, които бяха в Централна Азия, все още са актуални. Имам предвид проблемите между Киргизстан и Казахстан по отношение на транзита на стоки, появи се гореща точка - гранични военни конфликти между Киргизстан и Таджикистан, които няколко пъти придобиха мащаба на пълномащабни военни действия. И, разбира се, тези фактори все още са сериозна бариера по пътя към създаването на общи интеграционни платформи за петте страни от Централна Азия“, смята Игор Шестаков.

Въпреки това, според експерта, има реални предпоставки за създаването на такъв съюз. По време на избухването на КОВИД-19, когато целият свят се изолира, страните от региона успешно си сътрудничиха помежду си. Стоковите потоци бяха непрекъснати, нямаше проблеми с доставките на приоритетни стоки - лекарства и храни. С други думи, пандемията принуди регионалните държави да преминат към максимална интеграция помежду си, така че транзитът на жизненоважни товари да се извършва надеждно.

„Също така страните от Централна Азия имат общи проблеми, свързани с разпространението на религиозния екстремизъм и тероризма - в съседен Афганистан религиозни екстремисти успяха да завземат властта, което, разбира се, предизвика безпокойство сред съседите, които бяха принудени да си сътрудничат за борба срещу общ враг. Друг фактор, който принуждава страните от региона да координират външната си политика, е заплахата от вторични американски санкции. Както знаете, нито една от централноазиатските страни не осъди действията на Русия в Украйна, всички заеха неутрална позиция.

Тези три нови фактора обединяват петте страни от региона, така че можем да очакваме известен напредък в тази посока. Ако преди всичко се ограничаваше до двустранни отношения, сега можем да израстнем до ниво междудържавни проекти. И мисля, че тук Москва и Пекин ще бъдат заинтересовани да създадат такъв съюз, за да изградят взаимноизгодни отношения с нея, тъй като именно Китай и Русия са основните търговски партньори на Централна Азия. Вярвам, че интеграционните проекти „Един пояс, един път“ и Евразийският съюз ще си сътрудничат активно с новата асоциация. Освен ако, разбира се, все още не е създадена ”, прави резерва Шестаков.

Повече шансове за пробив се очакват в области като туризъм, транзит и енергетика. По отношение на туризма престоят на гражданите на територията на другия отдавна е облекчен, стартират международни обиколки. По отношение на транспорта отдавна се опитват да започнат изграждането на железопътната линия Китай-Киргизстан-Узбекистан. В енергийния сектор регионът трябва рязко да увеличи капацитета си за производство на електроенергия. Тези и други проекти отдавна се обсъждат и могат да станат основа за централноазиатската интеграция.

Тези нови проекти са важни и за Русия, дори само защото тяхното изпълнение може да влезе в конфликт с ЕАЕС. Предишни опити за насърчаване на подобни инициативи обаче завършиха с неуспех.

„Интеграцията без определено ядро под формата на външен актьор е априори невъзможна в Централна Азия. Естествено, подобни опити ще се натъкнат и на вече установен конкурент в лицето на ЕАИС, за който просто няма алтернатива в региона“, коментира ориенталистът Александър Князев.

Според експерта тези срещи се провеждат за четвърти път и "макар да са изпълнени с чисто символично съдържание, няма прецеденти за тяхната практическа ефективност". В новата геополитическа ситуация лидерите на страните от региона, разбира се, биха могли да изработят обща тактика на поведение. Но това е малко вероятно - страните от региона са твърде различни и тази разлика едва ли ще създаде някаква форма на сътрудничество, особено толкова дълбоко.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели