/Поглед.инфо/ Споровете и дискусиите за перспективите пред американското лидерство в момента заемат важно място в западния експертен дискурс. Линията на настоящата американска администрация е насочена към взаимодействие със съюзниците, мултилатерализъм и активно включване на партньорите в глобалното управление. В същото време очевидно има достатъчно разделение и поляризация в американското общество, което може да окаже сериозно влияние върху способността на администрацията на Джо Байдън да постигне глобално господство. И в състояние ли е Белият дом да предложи актуализирана версия на либералния интернационализъм?

Вярваме, че следните тенденции ще определят формата на американската вътрешна и външна политика за следващите 10–15 години: повишено социално неравенство; монополизиране на американския медиен пейзаж; по-нататъшно партийно-политическо разцепление; увеличаване на разходите за справяне с въпроси от дневния ред в областта на климата; кризата на световното господство на долара; намаляващи темпове на растеж на американското производство; засилване на съперничеството с Китай; засилен натиск върху Русия и особено в постсъветското пространство.

Всички горепосочени тенденции са взаимосвързани и се подсилват взаимно. Двупартийността като основен принцип на американската политическа система преживява редица кризисни явления (това намалява нейната ефективност), което води до по-нататъшно задълбочаване на политическата поляризация.

Самият дизайн на американската политическа система предотвратява смекчаването на социалното неравенство, което позволява да се запази сегашното статукво.

Настоящата ограничителна политика на САЩ (блокиране на руски активи, опити за изземване и конфискация на имущество, нови санкционни списъци и др.) подкопава доверието в щатския долар, което налага използването на други валути в международните плащания и в бъдеще заплашва напълно изоставят системата Бретън Уудс, която служи на Вашингтон толкова дълго и успешно.

Забавянето на растежа на производството в САЩ е свързано с дългогодишна тенденция да се разчита на сектора на услугите, което от своя страна подхранва процеса на деиндустриализация.

Дори при администрацията на Тръмп са правени опити за промяна на съществуващата индустриална политика, но успехът не е постигнат. Джо Байдън се опитва да преобърне тази тенденция и да създаде повече от 5 милиона нови работни места под мотото „Произведено в цяла Америка“, но, уви, все още няма специални резултати.

Неравенството в доходите води до ерозия на средната класа, нивото на професионалното образование непрекъснато пада, а отдавна има криза с високоплатени кадри за работа в индустриалния сектор.

Принудени сме да изразим съмнения относно перспективите за изпълнение на плановете за укрепване на производствения сектор на САЩ както при администрацията на Байдън, така и през следващите години.

Политически и социално страната стана по-разпокъсана, отколкото по време на президентството на Тръмп. Това подлежи на ограничения в областта на фискалната политика. Дефицитът на държавния бюджет и обемът на държавния дълг ще продължат да нарастват.

Справянето с последиците от пандемията от COVID-19 ще изисква и огромни публични разходи, което ще окаже сериозно влияние върху стабилността на американското общество.

Амбициозният климатичен дневен ред също разделя американския истаблишмънт: високите разходи за причинени от човека промени в климата продължават да бъдат оспорвани от представители на консервативния лагер. Представителите на последните се опитват да формират подходящ дневен ред в медийното пространство, за да затвърдят собствените си позиции.

Засилването на вътрешните структурни проблеми води до ограничаване на възможностите на САЩ на световната сцена. По-специално, поляризацията на партийната система се отразява във външната политика и политиката на сигурност, тъй като съгласуваността, последователността и приемствеността на съответните решения на Вашингтон са намалени.

Съединените щати продължават да участват активно в международните конфликти чрез военни и невоенни средства. Въпреки това през последното десетилетие се наблюдава умора в политиката за сигурност на САЩ. От предишния образ на „световния полицай“ не е останала и следа.

В същото време отношенията между САЩ и Русия остават напрегнати и ситуацията може да се влоши още повече. Сега основно място на конфликт на интереси стана Украйна, която активно се снабдява със смъртоносни оръжия и е готова да се бие „до последния украинец“.

Колективният Запад възнамерява да разпали още повече конфликта между Русия и Украйна: той не спестява различни обещания и обещания, които водят само до унищожаване на градове, нови човешки жертви и хуманитарна катастрофа в многомилионна страна.

Русия и Китай замъглиха някога неоспоримото американско господство. Съединените щати вече не разполагат с астрономическите суми, необходими за осигуряване на сигурността и участието на Вашингтон в различни конфликти. Вярваме, че отсега нататък американците ще бъдат принудени да се държат по-селективно по отношение на участието си във военни авантюри.

Екипът на Байдън продължава да следва твърд курс към Китай и се опитва да направи тази работа системна и всеобхватна. За разлика от Тръмп, сегашната администрация вярва, че Съединените щати ще трябва да се научат как да съществуват съвместно със Средното кралство в лицето на стратегическа конкуренция.

Въз основа на анализа стигаме до извода, че вътрешните проблеми поставят под въпрос лидерството на САЩ на международната арена. И това е факт. Утрешният свят е свят с нови центрове на сила на базата на многополюсно и по-справедливо развитие, отчитащо интересите на всички участващи държави. Нека светът на бъдещето бъде по-добър.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com