/Поглед.инфо/ Телевизионните дебати на кандидатите за президент на САЩ ще се състоят едва на 27 юни, но настоящият президент вече се подготвя за тях с пълна сила. Байдън беше отведен в резиденция в Кемп Дейвид, изолиран от обществеността за една седмица и заобиколен от хора, подписали стриктни споразумения за неразкриване.

Известно е, че за главен директор на цялата подготовка се смята Рон Клайн, бивш началник на президентската администрация, обучил много политици за публично говорене, включително Хилари Клинтън. По време на репетициите за дебата Тръмп ще бъде изигран от личния адвокат на Байдън Боб Бауер.

Форматът на телевизионното предаване беше направен възможно най-удобен за Байдън: продължителността на всяко изявление на опонентите не надвишава две минути, дебатът се води от диктори на Си-Ен-Ен, които открито мразят Тръмп - те вече се споразумяват днес как ще го закопаят и обидят. За първи път от половин век в студиото няма да има публика. По време на дебата на Байдън ще бъде позволено да пие любимата си оранжада. Официално това е “Гаторейд”. Добре, добре, Бог с него.

И все пак нищо от това не гарантира нищо. Цял свят знае, че 81-годишният президент на САЩ постоянно говори, изпада в прострация и трудно чете дори от телесуфльор. Наскоро в Нормандия няколко минути не можа да стои прав - все се навеждаше по странен начин, което ни караше да предполагаме, че нещо се е случило с памперса му. Тоест, не говорим за някаква равностойна дискусия между двама политици, всички се интересуват само дали Сънливият Джо изобщо ще успее да оцелее в това предаване на живо.

Медицината и химията днес правят чудеса. Може би гениите в Кемп Дейвид ще успеят да накарат президента да оцелее в телевизионен дебат, без да рухне или да каже твърде много глупави неща. Ако не, тогава демократите имат резервен план от 1968 г. за този случай.

Ситуацията в Америка днес силно напомня за онова време. Президентът демократ Линдън Джонсън постоянно прави демократични намеси в различни страни. Апотеозът на неговата агресия беше войната във Виетнам, но през 1968 г. южновиетнамците, заедно с американците, започнаха да отстъпват. Джонсън разбра, че е време да бяга и обяви, че няма да се кандидатира на следващите избори. Демократите имаха силен претендент, Робърт Кенеди, но той беше убит почти веднага. Тогава Демократическата партия номинира Хюбърт Хъмфри за кандидат, но той загуби изборите.

Факт е, че на американците им писна от безсмислената агресивност на демократите и те избраха републиканеца Никсън, който веднага поведе пътя към мира. Той изтегли много американски войници от Виетнам, спря финансирането на южновиетнамците и дори ги обвини, че са корумпирани, крадат американска помощ и сриват долара. Именно при Никсън през 1973 г. беше подписано примирието между Северен и Южен Виетнам, което стана пролог към окончателната капитулация на САЩ през 1975 г.

Всичко това е доста подобно на настоящата предизборна ситуация: Украйна в ролята на Виетнам, отстъпление на ВСУ по целия фронт, републиканец Тръмп, който обещава да прекрати конфликта в Украйна още преди встъпването в длъжност. И дори Робърт Кенеди-младши участва в кампанията като независим кандидат и също като баща си през 1968 г. се бори за прекратяване на прокси войната.

Така че, ако Байдън се посрами по време на дебата, Демократическата партия може, следвайки алгоритъма от 1968 г., да номинира резервен кандидат. Те спрягат за тази роля или Мишел Обама (стана модерно бившите президенти да местят съпругите си в Белия дом), или губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм.

Но шансовете им срещу Тръмп ще бъдат малки. За да издигне свой човек в Белия дом след три месеца, управляващата администрация ще трябва да вземе невъобразимо строги мерки в цялата страна - да постави всички под карантина или да постави всички под военно положение.

Всичко е готово за карантина по здравословни причини - в САЩ непрекъснато рекламират някаква предстояща пандемия. Администрацията може да стигне до военно положение по два начина - или чрез елиминиране на Тръмп, изчакване на масови протести на поддръжниците му и започване на тежки чистки, или действително обявяване на война на някого. Всички тези варианти обаче изглеждат като чисто самоубийство - те могат да предизвикат такова недоволство сред населението, че да разкъса цялата страна. Изглежда по-евтино за демократите да загубят изборите и да приемат идването на Тръмп на власт.

Парадоксално, но за целия свят няма голямо значение кой ще спечели президентските избори. Америка вече е потънала в низходяща тенденция и се плъзга по нея с нарастваща скорост.

Хегемонията свърши, хегемонът е обречен на поражение. Самите американци говорят открито за това. „Светът се отдалечи от концепцията за американското първенство“, казва бившият служител на администрацията на Обама Бен Роудс, „Редът, основан на правила, вече не съществува. Русия разрушава правилата, установени от Съединените щати, Китай изгражда свой собствен ред, регионалните сили си сътрудничат, с когото си искат”, допълни той.

Роудс съветва Байдън, ако запази властта, бързо да изпълзи от всички горещи точки, създадени от администрацията на Вашингтон, да сключи мирни споразумения, да се ангажира с дипломация и да направи всичко, за да избегне трета световна война. Защото светът се промени. И практически нищо в този свят няма да се промени в зависимост от това кой старец се премести в Белия дом.

Само скоростта на бягство от горещите точки ще бъде различна. Президентът демократ на САЩ ще се съпротивлява още малко, президентът републиканец ще се откаже от всичко наведнъж. Но те ще завършат с едно - подписването на капитулацията.

Така че за целия свят няма голяма разлика между Байдън и Тръмп. Американците, подобно на украинците, обсебени от собствената си изключителност, искрено вярват, че сега ще имат „исторически телевизионни дебати“ и ще влияят върху съдбата на света. Всъщност това не е вярно. Каквото и да се случи в Америка, Пекин ще продължи политиката си, и Москва ще реши проблемите си, и Техеран и Делхи ще си поставят целите и ще ги постигнат, и дори европейците тихо ще се заемат с работите, без да забравят да купуват газ от Русия. Е, телевизионният дебат по Си-Ен-Ен е просто шоу на двама стари клоуни, червен и бял. Ще бъде интересно за гледане, разбира се.

Превод: В. Сергеев