/Поглед.инфо/ Движението на талибаните се стреми да установи контакти със своите северни съседи - републиките в Централна Азия. Първо е избран Узбекистан. Талибаните изпращат поздравления до Ташкент, предлагат да съживят железопътния проект и обещават да подкрепят "партньорите". Ще стане ли Узбекистан първата от бившите съветски републики, които ще си сътрудничат с Ислямския емират?
В понеделник представители на движението на талибаните за пореден път обявиха края на войната в Афганистан. Въпреки че съпротивата срещу талибаните в Панджир може да не е напълно потушена, радикалите, закрепени в Кабул, демонстрират, че талибанският ислямски емират Афганистан се движи към мирен живот и е готов да изгради връзки със своите съседи - ако не политически, то поне икономически. Миналата сряда талибаните изпратиха поздравления до министерството на външните работи на Узбекистан за 30 -годишнината от независимостта на републиката. Но въпросът не се ограничаваше само до протоколни фрази.
Говорителят на политическата служба на талибаните Мохамад Сухеил Шахин потвърди интереса на новия режим към продължаване на инфраструктурните проекти. Според изявлението на Шахин талибаните се интересуват от два трансгранични проекта. И двата бяха обсъдени едва през юли по време на среща между президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев и президента на Афганистан Ашраф Гани. Но последният, както знаете, загуби властта и избяга - и талибаните наследиха междудържавни инициативи.
Първият проект е изграждането на електропровод от узбекския Сурхан до афганистанския Пули-Хумри. Известно е, че Афганистан зависи от доставките на електроенергия от Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан. Проектът на електропровода "Сурхан - Пули-Хумри" очевидно е от полза за узбекската страна. Линията с дължина двеста километра и цена от около 110 милиона долара трябва да увеличи износа на електроенергия от Узбекистан със 70%.
Вторият проект е продължаването на железопътната линия от Ташкент до граничния град Узбекистан Термез. Планира се магистралата да бъде удължена през афганистанския Мазари-Шариф и Кабул до пакистанския Пешавар. Появата на такава железопътна линия (при условие, че транспортът и пътуването по нея са безопасни) ще означава достъпа на страните от Централна Азия до пристанищата на Пакистан и Индия.
Говорителят на талибаните Шахин уверява, че неговите сътрудници, които взеха властта в Афганистан, ще подкрепят „узбекските партньори“ в техните начинания. Но, съдейки по действията на узбекските власти, Ташкент не бърза да установява контакти със съседи „отвъд реката“ (както се наричаше границата между републиките от Централна Азия и Афганистан, минаваща по реките Амударя и Пяндж). Най -новите инициативи на републиканските власти по-вероятно са свързани с опит да се защитят от новите господари на Кабул.
В началото на август, по времето, когато талибаните се насочваха към победата, узбекската армия за първи път от дълго време провежда съвместни учения с военните от страните от Организацията за колективна сигурност (ОДКС) - от Русия и Таджикистан.
От една страна, Узбекистан вероятно ще се съгласи да продължи изпълнението на благоприятни инфраструктурни проекти, защото „има желание да влезе в Южна Азия, Пакистан“, каза киргизският политолог Марс Сариев. „Пакистан, който традиционно има много силно влияние върху талибаните, също приветства позицията на Узбекистан в това отношение“, отбеляза експертът.
„От друга страна, трябва да се отбележи, че засилването на влиянието на Пакистан върху Афганистан означава укрепване на пропакистанската и в същото време най -радикалната фракция на талибаните - мрежата Хакани“, каза Сариев. И това не може да не притеснява републиките от Централна Азия, каза експертът. Според експертите някои фракции на талибаните ще се борят срещу “Ислямска държава” и нейните „филиали“, но Централна Азия се опасява от по -нататъшен хаос в Афганистан след бягството на американците.
Припомнете си, че Афганистан дълго време - през 90 -те години на миналия век и поне преди началото на американската операция в тази страна - беше базата на “Ислямското движение на Узбекистан” , което участва в гражданската война в Таджикистан, организира терористични атаки в киргизките градове, а през 1999 г. организира нахлуването на джихадисти през Таджикистан в южен Киргизстан. Въз основа на ИДУ е създадено „Ислямското движение на Туркестан“, което показва разширяване на претенциите на тази терористична група. През 2014 г. ИДУ се закле във вярност на “Ислямска държава”.
Руският президент Владимир Путин в речта си на Източния икономически форум отбеляза, ме в случай на разпадане в Афганистан „няма да има с кого да разговаряте“. „И ислямското движение на Узбекистан и останалото в днешен Афганистан, и всичко това заплашва нашите съюзници и съседи“, каза руският лидер. „И ако имате предвид, че нямаме визови ограничения, свободното движение всъщност през границите, това е много важно за нас, за Русия, от гледна точка на осигуряването на нашата сигурност.“
Неотдавнашното участие на въоръжените сили на Узбекистан за първи път от дълго време в съвместни учения с военните от страните от ОДКС - Русия и Таджикистан - беше продиктувано не от опит да се демонстрира сила, а от желанието да се подготвят за потенциална атака от страна на ислямското движение на Туркестан, което винаги е гледало в посока Узбекистан, коментира председателят на комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД Леонид Калашников.
„Ташкент се страхува не само от талибаните“, подчертава депутатът. Има и други афганистански групировки, които са готови да проведат военни операции срещу Узбекистан на неговата територия, ако бъдат лоялно третирани в самия Афганистан. Затова Узбекистан иска да задълбочи военното сътрудничество с такива сериозни съюзници като Русия и Казахстан. Той трябва да взаимодейства с нас и да доставя военна техника от Русия “, обясни депутатът.
Не е изненадващо, че сега Ташкент си спомни ролята на ОДКС за защита на Централна Азия от заплахите от юг. Договорът за колективна сигурност е подписан през 1992 г. в Ташкент, но от края на 90-те години Узбекистан предпочита участието в прозападната асоциация ГУАМ, а не в „проруската“ ОДКС. Но на фона на ситуацията в Афганистан, Ташкент може да се върне към статута на пълноправен член на организацията, предложи Андрей Грозин, ръководител на отдел Централна Азия и Казахстан към Института на страните от ОНД. Завръщането на републиката в ОДКС би укрепило този военен съюз - като се има предвид, че Узбекистан харчи най -много за оборудване и превъоръжаване на своята 70-хилядна армия в региона на Централна Азия (до 4% от БВП отиват за разходи за отбрана).
Тъй като Узбекистан също е загрижен за уязвимостта на южната граница, Ташкент ще засили сътрудничеството с Москва чрез ОДКС, прогнозира Сариев. Вярно е, че официалното влизане на републиката във военно-политическата структура не трябва да се очаква, тъй като това се възпрепятства от ограниченията, предписани в узбекското законодателство, добави експертът. Но отбелязваме, че все още не са получени потвърдени доклади за плановете на Узбекистан да се върне в „проруската“ ОДКС.
Напротив, в края на август официалният Ташкент предприе стъпка, която може да се тълкува като не съвсем приятелска към Москва (и, вероятно, приятелска към Кабул).
Президентът Мирзийоев официално обяви 115 членове на движението на Басмачите, репресирани през 20-те и 30-те години на миналия век, за борци за национална независимост. Сред тях - главният лидер на басмачите Курбаши Ибрахим-бек, който напада съветските републики от Централна Азия от територията на Афганистан, заловен е от ОГПУ през 1931 г. и разстрелян. „Решението на Узбекистан да реабилитира басмачите, които се бият с болшевиките през 20-те години на миналия век, е антисъветско и отчасти, разбира се, антируско“, каза Владимир Лепехин, директор на Института ЕАИС.
Според експертите от Централна Азия сега Ташкент най-малкото не се интересува от кавга с новите власти в Кабул. Например, на 31 август американският “Уолстрийт Джърнъл” съобщи, че властите на Узбекистан, на чиято територия е избягала група афганистански военни пилоти, искат от САЩ да отведат тези пилоти в трети страни възможно най -скоро, за да се избегне конфронтация с движението на талибаните.
Узбекистан е поставен в условия, при които е принуден да се грижи както за защитата от талибаните, така и за изграждането на отношения с тях, за да поддържа собствената си изгода, казват експертите. Сариев смята, че сега не Узбекистан е в най-уязвимото положение, а Таджикистан, като се има предвид, че президентът на Таджикистан Емомали Рахмон в началото на 2000-те години подкрепяше силите на лидера на афганистанския Северен алианс Ахмад Шах Масуд, етнически таджик.
„Талибаните могат да си затворят очите пред това, че ислямистките групировки, бойците от Ислямското движение на Узбекистан, “Ислямска държава” и “Ислямска държава” ще започнат да се проникват в Таджикистан“, каза киргизският експерт.
По този начин Таджикистан, като страна, която е заложила на губеща сила в Афганистан и като страна, обвързана със задълженията на ОДКС, не може да си позволи да изпробва многовекторната игра, която се играе от съседен Узбекистан. Но според Лепехин, в момента бившите съветски републики в Азия нямат друг избор, освен да демонстрират своята лоялност към талибаните. „Започва голяма игра: не само Узбекистан, но и всяка друга централноазиатска република ще бъде принудена да си сътрудничи с талибаните“, каза експертът.
Превод: В. Сергеев