/Поглед.инфо/ Талибаните наистина искат да докажат на целия свят своята легитимност и готовност за диалог. Радикалните ислямисти, които са установили контрол над по-голямата част от територията на Афганистан, са се поучили от грешките си преди 20 години. Те дори създадоха структура за борба с тероризма, но въпросът е кого ще лови тя? Сега талибаните се нуждаят от международно признание и дипломатически отношения с водещите играчи в международната политика. Вярно е, че те нямат намерение да провеждат избори и референдуми, след като взеха властта насила, което не е много приветствано от международното право. Въпреки това, докато има дори капка надежда на Запад и в Русия, че талибаните ще успеят да превърнат Афганистан в някаква стабилна държава, те наистина могат да разчитат на действителното признаване на тяхната власт.

Китай, който едновременно преследва собствените си граждани, ислямистките уйгури, и подкрепя Пакистан, който всъщност живее според шериата, не се страхува от талибаните. Строгите китайски закони позволяват на Пекин да вярва, че Народната армия и службите за сигурност лесно ще премахнат всяка заплаха от тероризъм. Те не трябва да се обръщат към Запада по две причини. Първо, има демократични ценности. Те са крайъгълният камък на европейската демокрация, която е в основата на самото съществуване на ЕС. Легитимно е само демократично избраното правителство. А в Кабул радикалните ислямисти не са провеждали и няма да провеждат нищо дори смътно приличащо на избори. Второ, талибаните не са политическа партия, а много радикална политическа и религиозна организация. Тя е трансгранична и преследва целта да разпространи своята идеология поне във всички исторически земи на мюсюлманите от китайския Синдзян до Испания! А оръжията ѝ са терор, саботаж, пропаганда. Талибаните с удоволствие ще си отдъхнат за известно време, но никога няма да се спрат само в Афганистан.

Photo - (Stringer / Sputnik via AP)

Разглеждането на Афганистан като начин да се отклони Русия от европейските проблеми е все едно с напалм да се трепят мравките в дома. Мравките ще изгорят, но и къщата с тях. Терорът няма граници. Така че, независимо дали стара Европа го иска или не, единствената алтернатива на талибаните сега е изоставеният от всички лидер на Националния фронт на съпротивата Ахмад Масуд, който продължава да се бие в Панджир! Той обаче има достатъчно потенциални съюзници. Въпреки цялата си интернационалност, талибаните са преди всичко пущунско движение - етническа група, която съставлява 50% от населението на Афганистан. Масуд, от друга страна, представлява не само демократичните сили, но и местните таджики (23% от населението на страната). Той се подкрепя и от хазарите (10%) и от узбеките (9%). В допълнение, заплахата от етническо прочистване и пряко военно нахлуване, идваща от талибанските сили, кара Таджикистан и Узбекистан да подкрепят последната крепост на демократичните, легитимни власти в Афганистан.

Разчитайки на етническото разнообразие на Афганистан, Масуд, който все още остава в страната и контролира част от провинция Панджир, многократно заявява необходимостта от създаване на по-децентрализирано правителство и фактическа федерализация на страната. Той започна да говори за това още през август, след като се отказа от декоративната си позиция в правителството на талибаните и продължава и сега. Според плана на Масуд регионите трябва да получат повече автономия, а етническите групи да имат повече права. Това поне ще им позволи да се защитят от законите на талибаните на местно ниво, които противоречат на всички съвременни правни норми. В подкрепа на идеите на Масуд се провеждат митинги в провинциите, населени с узбеки и хазари. Например, в планинския Бамиян, на 130 километра от Кабул. Там, под лозунгите на Масуд, безредиците продължават и до днес. Жителите изискват талибаните да се махат, а радикалните ислямисти засега се страхуват да предприемат строги мерки... Засега!

Русия също изисква приобщаващо, демократично правителство от талибаните, въпреки че е очевидно, че Москва, макар и от допустимите за нея позиции на „моркова и тоягата“, но все пак ще бъде принудена да общува с новите господари на Кабул. Без намесата на Кремъл регионът ще бъде изправен пред голяма война и това не е добре за Европа. Потокът от бежанци, а с него и на терористи, ще се втурне не на север, към Русия, а по старите маршрути през Турция и Гърция към просперираща Европа.

И така, Ахмад Масуд остава единствената надежда за сдържане на талибаните и може би тези, които могат да превърнат Афганистан в сравнително мирна федерация, където няма да има етническо прочистване, каквото радикалните ислямисти вече са започнали в Панджир. И западният свят просто е длъжен да го подкрепи, може би дори да привлече подкрепата на Русия.

* ДаркоТодоровски - Магистър по международни отношения и военен анализатор

Превод: В. Сергеев