/Поглед.инфо/ Навършват се 80 години от провеждането на конференцията в Техеран на 1 декември 1943 г., която реши изхода на Втората световна война и промени света за много десетилетия. Тримата най-влиятелни политици от онова време: ръководителят на СССР Йосиф Сталин, президентът на САЩ Франклин Рузвелт и британският премиер Уинстън Чърчил се срещнаха лично в столицата на Иран за първи път.

Официално – за да се обсъжда откриването на втори фронт. Това се казва в официални доклади, въпреки че днес историците са установили, че зад кулисите лидерите вече са обсъждали бъдещето на света след края на войната. В същото време много легенди, митове и прости пропуски все още се въртят около Техеран-43. Наистина това събитие съдържаше много такива сюжети, които трудно могат да бъдат описани поради липсата на открит исторически материал. В допълнение, възприемането на събитието все още е повлияно от хипнозата на филма „Техеран-43“, талантливо поставен от режисьорите Алов и Наумов.

Една от тези теми, върху които авторът все още работи, е да разбере как и по какви пътища лидерите на СССР, Англия и САЩ са стигнали до Техеран. В този случай има само известна яснота защо Техеран е избран за място за среща на Тройката. Сталин, Чърчил и Рузвелт си разменят 32 съобщения, преди да решат датата и мястото на срещата.

Сталин предлага конференцията да се проведе на територията на СССР - на юг, в Астрахан, или на север, в Архангелск. Рузвелт смята, че територията на СССР не е подходяща за преговори и предлага да се съберат в Аляска. Вариантите за Багдад, Кайро и дори Истанбул също бяха отхвърлени.

Чърчил говори за Скапа Флоу на Оркнейските острови в Англия. Имаше предложение да се проведе среща в Лондон, където по това време бяха базирани правителствата в изгнание на поне половината от европейските страни. Пътят до там обаче не е безопасен за Рузвелт и Сталин.

Причината за избора на Техеран също е добре обоснована. Сталин изхожда от факта, че е необходимо срещата да се проведе в страна, където „има представителства и на трите държави, например Иран“. Територията на тази страна беше контролирана от съветски, британски и частично американски войски. Югозападните провинции на Иран са окупирани от британски войски. Съветските части се присъединяват към тях в района на село Казвин. Американските войски навлизат в Иран в края на 1942 г.

Тази военна акция е извършена, за да се гарантира безопасността на доставката на военни товари за СССР. През територията на Иран минава път, по който американските военни товари започват да се доставят в СССР по Lend-Lease. В северните райони на страната сигурността на съветските граници и транспортираните военни товари беше осигурена от ударна сила, която включваше 44-та и 47-ма армии. В Техеран е дислоциран съветският 182-ри планински стрелкови полк, чиито войници охраняват най-важните съоръжения.

Съветските военни разузнавателни станции са създадени в Табриз, Ахваз, Машхад, Кирманшах, Исфахан и Резаис. В края на 1942 г. те получават информация от 28 източника, работещи в иранското военно министерство и министерство на вътрешните работи, както и в редица големи военни части. По този начин беше възможно да се блокират в Иран дейностите на германски агенти, тайни фашистки организации и групи, базирани в Ращ, Пахлави, Казвин и други градове на Северен Иран.

Как Рузвелт и Чърчил са стигнали до Техеран е описано от историците. Рузвелт прекоси Атлантическия океан на бойния кораб "Айова" и пристигна на летището в Кайро на 27 ноември. В 7 часа сутринта президентският самолет "Свещената крава" излетя и след почти седемчасов полет без прекъсване кацна на летището в Техеран.

Американската служба за сигурност осигури най-строга секретност - почти никой не се срещна с президента, нямаше и почетен караул. Без ескорт от бронирани превозни средства, Рузвелт се отправи към американската мисия в Иран, като стана гост на американския пратеник Луис Драйфус. Чърчил се отправя от Кайро към Техеран също призори на 27 ноември, но по своя път. В Техеран той беше посрещнат с повече фанфари и по-малко охрана.

Но все още няма яснота относно маршрута на Сталин до Техеран. И ето защо. Факт е, че историците разполагат с документи, според които от 30-те години на миналия век постановление на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките забранява на главните политически, военни и икономически лидери, включително членове на Политбюро, народни комисари и началници на главни администрации, директното пътуване със самолет, ако е възможно да се използват наземни видове транспорт. Забраната е следствие от авиационни инциденти, като известната катастрофа през 1932 г. на осеммоторния гигант Максим Горки.

Изключение от правилото се правеше само когато нямаше друг начин да се стигне до там. През май-юни 1942 г. народният комисар на външните работи Молотов на четиримоторен бомбардировач ТБ-7 (Пе-8) извършва далечен, дори по днешните стандарти (около 20 хиляди км) и изключително рискован полет до Британските острови, а след това в САЩ.

Въз основа на това се предполага, че маршрутът на Сталин до Техеран е обмислен въз основа на всички посочени съображения: до Баку с влак и от Баку до Техеран по въздух. Но описанието на този маршрут, което е много противоречиво, се съдържа само в многобройни мемоари на реални или предполагаеми участници в събитията. Официален документ - доклад по този въпрос все още не е публикуван.

Въпреки това реконструкцията на събитията е следната. В края на ноември 1943 г. Сталин напуска Москва. Крайната гара, на която трябваше да пристигне специалният му влак № 501, беше известна за малцина. Отпътуването на съветския лидер от Москва се проведе в условията на дълбока секретност. Влакът пътуваше по маршрута Москва - Сталинград - Баку. Сталин се намираше в отделен брониран вагон. Берия също пътуваше в отделен вагон. Той отговаряше за сигурността на делегацията, която включваше Молотов, Ворошилов, Щеменко, висши служители на Народния комисариат на външните работи и Генералния щаб. Сталин пътува от Баку до Техеран със самолет.

Сега представяме информацията, съдържаща се в мемоарите на Александър Евгениевич Голованов, командир на Далечната авиация. „Беше четири часа сутринта в Баку, когато Сергей Круглов, началникът на оперативния отдел на НКВД, ми се обади и каза, че трябва да съм на гарата в пет часа“, пише Голованов. „Преди още влакът да спре, чух името си и се насочих към вагона, където ме извикаха. Влязох в салона, където освен Сталин бяха Ворошилов, Молотов и Берия.

След поздрав Сталин попита дали всичко е наред. Отговаряйки положително, съобщих, че времето, както се казва, е като по поръчка. Наоколо е тихо, безоблачно по целия маршрут, без неравности. След като ме изслуша, Сталин каза, че му остава един ден. Трябва да бъда в Техеран утре и затова той предлага да летя до там и да се върна вечерта, а утре ще летим заедно за Техеран. Решението беше взето и известно време по-късно всички отидоха на летището, където вече чакаха самолетите. Машините излетяха, мисля, около осем сутринта. Самолетите достигнаха перфектно Техеран.

Но в момента, в който тези мемоари бяха публикувани, подобни мемоари вече бяха публикувани от маршал С.М. Щеменко. В тази връзка Александър Голованов счете за необходимо да направи следната забележка:

„Някои автори на мемоари се опитват да опишат полета на Сталин в Техеран по свой начин, сякаш са присъствали на него или поне са знаели как върви подготовката за полета и неговата организация. И така, С.М. Щеменко в първата си книга „Генералният щаб по време на войната” пише:

„...Вечерта пристигнахме в Баку. Тук всички освен мен се качиха на колите си и потеглиха нанякъде. Прекарах нощта във влака. В 7 часа сутринта ме взеха и отидохме на летището. На летището имаше няколко самолета C-47. В близост до един от тях вървял командирът на ВВС А.А. Новиков и командирът на далечната авиация А.Е. Голованов. В друг самолет забелязах пилот, който познавах, В.Г. Грачев.

В 8 часа на летището пристигна И.В. Сталин. Новиков му докладва, че са подготвени за незабавно излитане два самолета: единият ще бъде управляван от генерал-полковник Голованов, а другият – от полковник Грачев. След половин час ще пристигнат още две коли с група служители на Народния комисариат на външните работи. А.А. Новиков покани върховния главнокомандващ в самолета на Голованов. Първоначално той сякаш прие тази покана, но след като направи няколко крачки, внезапно спря.

„Генерал-полковниците рядко летят със самолети“, каза Сталин, „предпочитаме да летим с полковник“. И се обърна към Грачев. Молотов и Ворошилов го последваха. „Щеменко също ще лети с нас и ще докладва за ситуацията по пътя“, каза Сталин, изкачвайки се по рампата. „Трябва да се каже, че написаното от С.М. Щеменко не отговаря на действителността“, уточнява Голованов. — Първо, влакът пристигна в Баку рано сутринта, а не предната вечер; второ, А.А. Новиков не можеше да е вървял с A.E. Голованов близо до самолета, просто защото Новиков не беше там и той не знаеше нищо за полета на Сталин до Техеран.

Но пред нас лежат други „Мемоари“, написани от офицера от Държавна сигурност Александър Яшин: „Сталин и неговата свита веднага се отправиха към летището, където вече ги чакаха шест американски самолета Douglas C-47. Цялата делегация летеше до Техеран и обратно с един самолет, което според мен беше много опасно.

Начело на първия беше командирът на далечната авиация маршал Александър Голованов, а на втория беше личният пилот на Сталин полковник Валентин Грачев. Когато лидерите на СССР се приближиха до първия самолет, двигателят му кихна. И това, както знаете, е лоша поличба. Сталин се обърна и всички отидоха във втория самолет - при Грачев.

Полетът от Баку до Техеран продължи 50 минути. Около обяд на 26 ноември "Дъглас" със Сталин на борда благополучно кацна в Техеран. Между другото, има доста такива мемоари, описващи „подробности“, което обърква ситуацията. „Сталин пристигна в Техеран ден преди откриването на конференцията“, казва някой си Свиридов. — Разбира се, едно време това беше държавна тайна. Сталин лети до Техеран с обикновен самолет - "кукурузник", заедно с генерал Щеменко. Аз поради служебния си дълг знаех също, че от Москва Сталин е пътувал със санитарен самолет до Красноводск, след това с буксирен влекач през Каспийско море до иранското пристанище и оттам до Техеран.

Тоест според тази версия Сталин изобщо не е бил в Баку, тъй като до Красноводск може да се стигне със самолет от Сталинград, след което да се лети до иранския пристанищен град Анзели, откъдето има 100–150 километра с кола до Техеран. Съпоставяйки горните факти, ние не поставяме под съмнение показанията на авторитетните участници в събитията. Но те често имат сериозни фундаментални различия, които правят почти невъзможно за един историк да свърже двата края.

Например, как да оценим мемоарите на личния преводач на Сталин Валентин Бережков, които почти цялата страна четеше: „В Москва вече всичко беше готово за заминаването в Техеран за конференцията на трите сили. Делегацията се ръководи от Сталин, Молотов, Ворошилов (по-късно, в Техеран, Берия се присъединява към тях). Те пътуваха с брониран влак през Баку за Иран, но според условията аз трябваше да летя със самолет.

Но както и да е, на 7 декември 1943 г. в съветската преса е публикувано съобщение за срещата на лидерите на СССР, САЩ и Великобритания в Техеран и текстовете на Декларацията и други документи, приети по време на конференцията бяха отпечатани. На този ден за първи път в СССР стана известно, че Сталин е напуснал Москва и в продължение на четири дни е участвал в преговорите в Техеран с лидерите на САЩ и Великобритания.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.