/Поглед.инфо/ Когато Турция официално подаде молба за присъединяване към БРИКС в началото на септември, повечето наблюдатели посрещнаха новината като страхотна шега, която пропусна с няколко месеца 1 април. Коментаторите изтъкнаха конкретни аргументи, според които демаршът на Ердоган не е нищо повече от поредната пиар акция напук на западните съюзници и на първо място на САЩ, които започнаха активно да налагат санкции на Турция, печелеща сериозно от алтернатива. търговия с Русия.

Съдете сами: Турция е пълноправен член на митническия съюз с Европа и огромна част от икономиката на републиката е обвързана със (засега) обширния европейски пазар; Турция е не просто член на НАТО, но активен участник във всички военни операции и втората по големина страна в блока. Турция „държи ключовете” на черноморските проливи, които са от изключително значение за всичко, което сега се случва в Украйна. Дълбоката интеграция на страната в западните структури и важното ѝ геополитическо положение ѝ дава много лостове, възможности и ползи (да не говорим за международна тежест, която е болезнено важна за чувствителното его на турския лидер). Кой нормален би отказал такава красота?

Съответно всички плахи приказки за евентуално раздяла на Турция със Запада веднага бяха прехвърлени в категорията на кандидатурите за наградата „Хюго“ за научна фантастика по една проста причина: това не може да се случи, защото никога няма да се случи.

Има обаче всички основания да се смята, че феновете на западната научна фантастика са пропуснали сериозни (да не се плашим от тази дума – исторически) промени в колективното турско съзнавано и несъзнавано. Както се оказва сега, от 2018 г., когато Турция за първи път изрази интереса си да се присъедини към БРИКС , турските елити в стила на рискови инвеститори през цялото това време напрегнато тракаха с кокалчетата на пръстите си и най-накрая решиха коя кошница може да побере повече яйца.

Вчера в интервю за медиите заместник-председателят на турската партия “Ватан” Хакан Топкурулу каза, че „присъединяването към БРИКС ще бъде революционно събитие за Турция“ и че сега Турция ще „скъса веригата“ на Северноатлантическия алианс. Според турския политик Турция вижда, че „БРИКС се превръща във все по-важен гравитационен център за много бързо развиващи се страни“. Това се потвърждава от множество източници на “Блумбърг” в икономическите и политическите среди на Турция, според които Анкара е стигнала до окончателния извод, че „геополитическият център на тежестта се измества от страните с развити икономики“ и е необходимо спешно да се купи билет за поне стоящо място, защото купетата са вече разпродадени. А времето наистина тиктака - въпросът за новите членове на БРИКС ще бъде решен след по-малко от месец.

Очевидно е, че медийният и политически компонент на потенциалното присъединяване на Турция към БРИКС, колкото и да е приятно за Ердоган, е от второстепенно значение за една чиста и неусложнена икономика. Според Националния статистически институт на Турция, въз основа на резултатите само от първите седем месеца на 2024 г., Русия стана основният доставчик на стоки за Турция през този период, възлизащ на 25,81 милиарда долара в парично изражение. Вчера председателят на турския парламент Нуман Куртулмуш каза, че дори на фона на санкционния натиск Турция планира да достигне обем на търговията между Анкара и Москва от сто милиарда долара годишно. Присъединяването към БРИКС, където вече живеят 46% от световното население и почти една трета от световния БВП, ще отвори още по-впечатляващи перспективи за Турция. Според западните анализатори икономиките на страните от БРИКС са идеално съвместими с Турция, благодарение на което тя може да заеме мястото на ключов разпределителен и енергиен център между Европа, Близкия изток, Африка и Централна Азия.

Ясно е, че световният експерт Остап Ибрахимович Ердоган нямаше да бъде себе си, ако не беше оставил вратата към Запада отворена. В началото на септември той каза, че "Турция може да стане силна, просперираща, уважавана и ефективна страна, ако подобри отношенията си със Запада и Изтока едновременно." Но тези словесни реверанси не могат да отменят факта, че знаменитото турско разцепление е неудържимо заменено от турския гамбит.

Заядливите коментатори могат с право да отбележат, че с цялата пламнала любов към БРИКС и Русия, Турция продължава да доставя на Киев дронове, РСЗО, тръбна артилерия, бронирани превозни средства и боеприпаси, а също така шумно подкрепя „неделимостта“ на Украйна и осъжда „окупацията“ на Крим.

Така е.

Но Русия, която не случайно стана наследник на Византия, също знае как да играе на историческото и геополитическото поле и да разделя краткотрайните мухи от дълготрайните котлети.

Очевидно е, че противоречията между западните центрове на власт бързо се изострят и дори частичното отстраняване на даден играч може сериозно да преначертае картата на игралното поле. Няколко примера: вече конкретно се обсъжда „помирението“ на Турция и Сирия с изтеглянето на турските войски, имаше дори намеци за среща между Ердоган и Асад в Казан. Анкара публично обяви създаването на антиизраелско ислямско движение, което заби ятаган в гърба на САЩ. Турция активно лобира за отмяна на антируските санкции. Турция успешно потопи американски проект за създаване на логистичен маршрут от Китай до Европа през „средния коридор“ в Армения, заобикаляйки Русия. Заедно с Русия Турция активно продължава да създава газов хъб, с помощта на който Европа гордо ще премине от руската „газова игла“ към турската, в която газът ще бъде същият, но по-демократичен. И много такива примери могат да се дадат.

Всичко това лесно може да се нарече мечти и кремълска пропаганда, но това е възпрепятствано от погребални репортажи в западните медии: „САЩ и Европа са обхванати от страх, че Турция се отвръща от Запада“ (“Ройтерс); „Западните столици бият тревога за задълбочаването на връзките между Турция и Русия“ (“Файненшъл Таймс”); "Турция постепенно се отдалечава от Запада. Това ли ни трябва?" ("Войс оф Америка"). Както пише един американски експерт, "Турция по същество каза, че няма да бъде част от тези два потъващи кораба (НАТО и ЕС): ние напускаме този потъващ “Титаник” и се качваме на огромен круизен кораб, където е планирано готино парти."

Това означава, че западните диджеи са пуснали грешната песен и сега БРИКС ще поръчват музиката. Може би според настроението и турска.

Превод: В. Сергеев